Дебели деца - как да сме деликатни?

За дебелите ми е мъчно. Защото съм била такава.
И като ме питат обяснявам.
Но като установя, че дори знаят повече от мен и продължават да ядат, вече не мога да ги съжалявам.
Аз от незнание и неправилно възпитание станах такава. Ако на 20 някой ми беше обяснил, щях веднага да се променя.
Срещала съм дебели жени - колежки, роднини. Обяснявам. Обяснявам дори откъде им идва лакомия глад за сладко. Който не е просто лакомия, а си има физиологична причина. И пак не искат и изяждат огромно количество сладки неща.
Да си дебел е болест, не е нужно да се подиграваме, а да се обясни. Но отново това е болест, която си зависи от самия човек и да се осъзнае. Като не иска, да не се оплакват.
За щастие имам и близки приятели, които също бяха дебели години и хранително неграмотни и като им обясних, започнаха да се променят.

Забелязала съм,че точно бившите дебели са много критични към пълните хора.Имам такава приятелка,евала че отслабна,но сега не се търпи "виж,тая как се тъпче,виж го този яде като прасе"Абе гледай си в чинията,бе жена!Какво броиш хапките на другите!
Елора,не е към теб!Браво за резултатите,трябва и аз да съм в обкръжението ти,може да помогне!

Когато дете беше по-малко,му обяснявах,че сега си гради тялото като една къща и храната,всъщност това са тухличките.И му казвах,че от него зависи дали ще се изгради със здрави или дефектни тухли,и после каква ще бъде къщата,здрава и устойчива или болна и нестабилна.Беше много впечатлен..
Но после към 3-4 ти клас,нещата отидоха по-ягодите..
Та сега обяснявам,че дори и след като си завърши строежа,после всичко зависи от начинът на употреба и му давам пример с колелото което кара вече 6та година и дума не дава да се каже за смяна,но пък чисто новия скейт го съсипа за две седмици..Не ,че много се съобрязава с думите ми,но аз си продължавам с мантрите..Все нещо остава в подсъзнанието на човека..
И накрая,като като започнаха едни гадни пубертетни пъпки и отидохме при един мой чичо,пенсиониран доцент дерматолог и човекът му обясни доста неща за храните,хормоните ,кожата и въобще,общото здраве и го гледам малкия,че клекна и спря да мрънка относно яденето.
Аз никога не му бях забранявала категорично нищо,но вкъщи не купувах примерно Кола и чипс.Навън му бях казала,ако го черпят,и му се пие,да си вземе,няма лошо.Аз самата му купувах примерно едната седмица 1 малка кола и  2-3 бр."натурален" сок,после другата седмица - 1 малка фанта,пак с 2-3 пъти сок..През останалото време,вода,домашен чай,фрешове,компоти ..
Абе гледах да му набия в главата,че всяко нещо трябва да е с мярка,давах примери с лекарствата,обяснявах,говорех..Контролираше се много добре,че и другите поучаваше..
Но като стана 9-10 годишен и нещата отидоха на зле..Оня ден си призна,че пие и енергийни напитки,помолих го повече от 1 седмично да не си позволява,"все са отрови,му викам,ама поне не позволявай да са едни и същи,че се натрупват в тялото.."
Уж обеща,да видим..

Елора, може ли да обясниш  каква е причината за глад към сладкото и как се преодолява? Аз се опитвам да се въздържам, но понякога прекалявам.

Даже и да кажеш на родителите на дете с наднормено тегло, че му дават свободен достъп до вредни храни, въобще няма да ги накараш да променят навиците си.
Сега в училище едно дете от класа на моето си вземало по три сока в кенче от машината. Явно иска да блесне пред другите, че може и му дават. Джобните в първи клас не са разрешени, но има родители, които не се съобразяват с това. Обясних на моето дете, че три такива сока  на ден са вредни за организма на човек. На моето два пъти в седмицата му давам левче да си вземе пред мен сутринта от машината такъв сок. Та нямаме драми. А на родителите на другото дете няма какво да казвам, те много.добре знаят, че джобни пари са забранени.

Оф, има нещо вярно. Само дето аз не говоря така на хората.Просто си го мисля, защо да му се невиди тази жена изяжда за обяд една хипер вафла и един огромен шоколад за 10 минути. Визирам примерно колежка. И ме е питала да и обяснявам най-подробно. И обяснявам. Не се подигравам в никакъв случай. Виждам я, че не знае. И след дълго обяснение в няколко дни, даже май 2 седмици траеше разпита и всеки път като ме види, накрая ми заяви, че не съм била лекар и ще си ядяла каквото искала. Защото ендокриноложката и била казала, че можело всичко да си яде и просто си била такава. Само да си пиела хапчето за щитовидната. Ама така и не се сещат тъпата лекарка като види жена с 50 кг повече да и пусне поне кз и инсулин. Защото там е разковничето на повечето дебели.
И след като ме накара един тон инфо да и дам, да ми го заяви това, вече се ядосах и станах груба. Казах и, че аз съм тази, която е изчела един тон информация, и отново аз съм тази,  която е свалила много килограми, така че отново аз съм тази, която може от опит да говори. И не аз съм налагала съветите си, а тя досажда и разпитва. И казах, повече да не ме разпитва и да си ходи при лекарката, която е видно, че грам не и е помогнала. Малко се обиди, ама не ми пука. После пак най-нагло почна да ме пита. Казах и да не ме занимава и разпитва и да си търси сама решението.
 Ако ме питат, обяснявам.  Защото съм била като тях и ми се искало на 20 години поне като съм била някой да ми обясни нещата, които знам сега. И всеки път като ме пита някой обяснявам. Макар че понякога в последно време ми е писнало да навлизам в подробности и само казвам, че съм спряла тестени, сладко и газирани.
В момента имам и други пълни колежки. Питали са ме, обяснила съм. Не ме слушат, не че са и длъжни.
Купуват лекарства за отслабване и ядат кроасаните и кифлите. Не им обяснявам повече. Вече не им се и дразня, няма за какво, животът си е техен, тялото също.
Даже наскоро ми стана смешно как колежка си купи хаповече за 100 лева и свали само 2 кила 

Teya75, причината е инсулина. Обяснявам накратко.

 Като ядеш сладко вдигаш кръвна захар. Тялото не търпи висока кз. Затова панкреаса отделя инсулин. Здравите хора, като ядат сладко организма им успешно се справя с обработката на бързи въглехидрати. Защото нивата на кз и инсулин са им в границата. Почти всички пълни и дебели обаче не могат.Защото се вдига инсулина. Инсулина е хормон на глада. Колкото повече ядеш бързи В, толкова повече се вдига инсулина. Клетките стават резистентни на инсулина. Мазна клетка не допуска инсулин. И се оказва човек с висок инсулин и що годе нормална кз. Но тялото не търпи висок инсулин. И тъй като е хормон на глада, тялото праща сигнал да се яде още въглехидрат, за да се обработи инсулина. Ама като изядаш тортата, вдигаш още инсулина.
Порочен кръг, който се прекратява като си намалиш нивата на инсулина. Инсулина се намаля със спиране на В. Идва и момента в който дори полезни въглехидрати като плодове също вдигат инсулина.
Тоест единствените В, които са нужни на тялото трябва да идват от зеленчуци с възможно най-нисък ГИ.
Обяда и вечерята ми се състои винаги от сурова салата от зеленчуци със зехтин и протеин. Друго не ми трябва. Тоест съм на НВ, но не прекалявам с мазното, понякога зонирам. Важно е да си пие и вода. Минимум 2 литра пия на ден, даже повече. Газирано, соди, кафета, сокове, мляко, коли не са течности. И да се мине на правилен режим, ако няма тялото нужната вода, пак ще има проблем.
Ето ти темата за ИР
https://www.bg-mamma.com/?topic=1114312

Първия клип съм го отбелязала като най-важен. Жената синтезира много добре нещата.
https://www.dailymotion.com/video/x5ujgs3
И останалото може да прочетеш при желание.
ИР е съпътствана и от други проблеми - щитовидна, висока пикочна, проблеми с яйчници и цикъл. Нещата не са никак прости. Трябва четене.
Описала съм как се установява ИР. Има си изследване.
Има хора цял живот могат да си ядат всичко и са слаби и нямат проблем с кз и инсулин.
Тези проблеми може да се случат ако просто генетично си предразположен и прекаляваш. Може и от стресови ситуации.
Аз бях човек, който години ядеше промишлени количества сладки, торти, ориз, хляб и други боклуци. Дори и сега като се върна назад си се чудя как съм могла да изяждам тонове всекидневно. Мислех, че съм депресирана, че съм лакома, че съм си просто дебела и от сладкото не се пълнеело.
Да ядеш тонове храна, да си дебел и да си гладен след като изядеш почти цяла тенджера сърби е кошмар. Такава бях.
Сега просто нямам физическа необходимост от сладко. Освен като съм в цикъл си хапвам малко.

А дебелата е много умна, че се докарала до това положение?!
Да, да...

И все от лекарства дебелеят хората, ние сме с вързани очи и не виждаме какво и по колко, и по колко пъти на ден ядат.

Дебелите деца са потенциални дебели и болни възрастни.
Щом родителите им са толкова безотговорни и незаинтересовани, нищо няма да им кажа.
Но както каза Елора, заслужават да им отнемат децата.
Лошото е, че медицината има нужда от дебели хора. Колкото повече болни, толкова повече пари.
Здравето е в нашите ръце и умове.

Аз никога не съм била с наднормено тегло, но съм силно критична към такива.
Докато в темата си личи солидарността на дебелаците.

Охооо,проблем с щитовидната + глад за сладко..От Кандидата в червата трябва да се почне,но масово лекарите са...Абе не е за тях темата,ама често подценяват и пациентите си и симптомите им .
Но пък всеки има избор до каква степен да се доверява,да се информира и т.н.В крайна сметка,животът и здравето ни са наша лична отговорност.

 Кандида и Хашимото - бичът на съвременния човек

А би трябвало да е точно обратното. Аз съм била дебела само пет години от живота си и точно защото знам какво е да си тотално сдухан и да се бориш с килограмите като прасе с тиква, съм наясно какво им е на повечето дебели. Разбира се, нямам предвид тулупите, набиващи пица с боза, които описа Елора.

Ние имаме приятелско семейство, и двамата са по 150 кг, и двамата са с куп болести, а още нямат 50 години. Имат две дъщери, голямата, която е студентка, спортува много, храни се горе-долу здравословно и килограмите и са в нормата. Обаче малката е на 12 и тежи над 80 кг. Яде непрекъснато, само за ядене мисли, обаче родителите като че ли не виждаха проблем в това. Аз си мълча, обаче мъжът ми е по-директен, няколко пъти предлага да я запишат на някакъв спорт или да я заведат на диетолог. Не се обиждат, казват, ама тя не се спира, непрекъснато се движи. Накрая майката я води на лекар за една никаква настинка и лекарката, като и видяла кръвните изследвания, се хванала за главата. Веднага назначила пълни изследвания, ендокринолог, диетолог... Беше уж на хранителен режим няколко месеца, сега май пак се тъпче. Майката казва, че сутрин още като си отвори очите и пита какво ще ядат. Откриха, че организмът и произвеждал повече инсулин и те май го приеха това като оправдание за лакомията и.
Децата ми имаха една дебеличка съученичка, преди няколко години ми попадна един стар лексикон, в който имаше въпрос за какво мечтаят или нещо подобно и тя беше написала, че иска да вземе една пушка и да гръмне всички, които и се подиграват. Моите не го правеха, много им бях говорила вкъщи, но явно не всички са толерантни, децата понякога са много жестоки.
Имам други познати с две пълни дъщери, подлагаха ги на хранителен режим, бащата разказваше, че малката със сълзи на очи му се молела за една филийка хляб и сърцето му се късали, но знаел, че е за добро. Още са пухкавички, но не и дебели, но при тях си е и от гена.

Къде съм писала, че искам да поучавам дебели непознати деца или техните родители? Става дума за приятели и близки, разбира се, и повярвайте ми - не виждат проблема. Ето и в темата - кой ще си признае, че детето му е дебело и защо? Естествено, родителският пример е много важен - ако родителят е дебел и прокламира как не му пука какво остава за детето.  И стига , моля ви се, с тази мантра за дебелите от болест . По-скоро има обратна зависимост - от дебелини  се докарват невероятни болести.

Имам една позната, която набива по цяла кутия сухи пасти, но постоянно мрънка, че детето и е дебело и вечно болно. Чуди се как да го накара да яде плодове и зеленчуци. Ми как, с личен пример , но това едва ли ще и хрумне.

Уиш, и аз си бях тулупче  Ама и хранително разстройство имах- хиперфагия.
Купувал съм два двойни бургера и за 10 минути съм ги омитала. И по-големи глупости съм правила.
Стреса, проблемите си оказват влияние и има хора посягат. Ама пък трябва акъл малко да се спреш. Стига да иска човек.
Ето Дама от морето е дала пример за хора, които считат високия инсулин за оправдание да се плюска.
Пък аз го сметнах за причина и търсех начини да го снижа. Просто различни приоритети. Може и до акъл да е.

Живеем във време, в което достатъчно се говори навсякъде. Те са наясно, затова не виждам никаква причина да повдигам въпроса. Също и не позволявам друг да ми дава акъл как да си храня собственото дете. Ако някой поиска съвет - тогава да.
Така че отговорът по темата ми е - гледай си твоите деца и не ги мисли чуждите.

Права си, Елора, но няма как да дадеш насила. Особено акъл. На майката с пиците, която описа как да дадеш акъл? И с фуния да наливаш, няма да стане.  А пък на родителите на деца с астма, които са напълнели от лекарствата, които пият им е достатъчно тегаво, че децата им са хем болни, хем дебели, та и ние да ровим там.