Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Пубертетът при момчетата - тема 5

  • 25 718
  • 709
# 555
Нощем са без телефони, компютри и други устройства.  Просто и лесно.
В 20 часа устройствата се събират, лягат си с книга.
Ехааа! Мечта!
Виж целия пост
# 556
И нашето правило в такова. В 19:30 телефоните се прибират (оставят се да се зареждат). После къде от скука, къде от интерес четат, играят настолни игри, гледат някой филм и си лягат. Това е по време на училище, през ваканциите до по-късно са на телефон и компютър.
Виж целия пост
# 557
Всичко зависи от целите, които си поставяте и от града, в който живеете.
Ние не сме в София и съответно бал 350+ му гарантира място в най-хубавите паралелки в града.

Да не те плаша, но тази година се нагледах на балове от 490+ в София, свят ми се зави.
Моичкия си искаше механото и си влезе от първо желание. Ще учи Мехатроника. Аз за езикови не се натискам. Има много добра частна учителка по английски и смятам, че нивото му е добро. На частни уроци ходи през годината, лятото почива. Тази година даже и май ще си спестя парите за уроци, освен ако нещо много не се закучи положението Rolling Eyes
Виж целия пост
# 558
Аз прибирам телефона и таблета вечер като почне да прекалява и да се буди изморен. Все още е вариант. На 12 г. е (7 клас). Като порасне още малко няма да е опция вече.
Виж целия пост
# 559
Влизам да се оплача
Аз го зарязвам моя , просто нямам сили да се боря вече с неговия мързел
Умно дете е , направих квото можах, ама не мога всеки ден да си хабя нервите и да викам
От две седмици има 40 задачи за решаване, миналата седмица беше на лагер -ок, ама тази
Оделно има още преразкази и книги за четене
Всеки ден се разправяме и нищо
Устройствата са скрити, вчера отказах да му разпиша декларацията за телерик, в началото като че ли се трогна, ама пак нищо не реши
Тая година ще е кошмарна, отсега се вижда
Виж целия пост
# 560
Няма да се даваш! Поемаш въздух, даваш си малко почивка и пак. След като тактиката с наказанията не работи, пробвай тази с мотивацията. Обещай нещо ако си свърши работата в срок.

Моят днес се спъна в кабела на зарядното и като резултат комп-а, за пореден път падна, с гръм и трясък, от бюрото на пода. Баща му се ядоса (т.к. в сервиза казаха, че този компютър повече няма да го поправят) и го прибра. Нашият леко се постресна и си викам това е момента, хайде пиле шарено да направиш един преразказ Stuck Out Tongue Ами учудващо добре се справя като е стреснат и стегнат. Като е разлигавен буквално едно смислено изречение не може да напише. Е, получи си лаптопа за награда.
Виж целия пост
# 561
Награди за да има мотивация - хубаво като идея, ама пак трудно се бори мързела. Не помня дали писах тук или в седмокласна, но като му обещах нов сървър, ако е първи в града на НВО (и той не е съвсем наясно за чий му е тоя сървър, нито аз съм разглеждала какво точно има предвид), той се замисли и реши, че може и сам да си събере парите. Около 1300лв струвал.  Ей това е истински мързел. Казвала съм му, че ако отиде на световно по мързелуваме, от мързел ще изпусне първото място. После му заявих, че за второ място на НВО поемам 2/3, за трето - половината, за четвърто - 1/3 от цената. Не се притеснявам особено. Като си го знам мога спокойно и полет до Луната да му обещая.
Виж целия пост
# 562
Не знам с тези награди... аз не съм привърженик.
Моите и двамата като ме видят разочарована и съвестта им проговаря... То, разочарованието ми се изписва на лицето моментално... не го правя с цел. Нито викам вече, нито мърморя. Достатъчно са големи и двамата и всичко, което сме си казали досега, каквото съм им говорела за тяхно добро, би трябвало вече да дава плодове. С времето ще стане... надявам се. Ще се блъснат в някои стени, ще почерпят опит от грешки, няма как, неизбежно е. Вече им се случва и това. И знам, че това е най- добрият учител. Естествено, че като родител и майка ми е мъчно да ги гледам как от това, че не са се вслушали в съвети и мой опит им се налага да се справят със сътворените си простотиии... но няма как да го избегнат.
Основата отдавна е положена. Техен ред е да трупат опит. Всеки сам решава как- по лесния или трудния начин.
Виж целия пост
# 563
И моя продължава да мързелува...
Записах го на безплатни курсове към Общински младежки център и уж ще почват от октомври...да видим.
Очаквам зор тая година...ще почват химия и физика и ще е чудно!  Whistling
Виж целия пост
# 564
Моите двамата са много различни. Малкият е щастлив, когато може да те зарадва, разстройва се, ако му се скараш, ако мисли, че е разочаровал. Големият... Ами на него в повечето случаи не му пука. Той не се трогва лесно, че не ти било добре, че се тревожиш нещо. Емоционално е голям пън, освен собствения си интерес, настрани рядко поглежда. Ами такива са си още от малки. Говоря, показвам, обяснявам, ама какво ще излезе, ще разбера след 20 години
Виж целия пост
# 565
И с награди съм пробвала, с хубаво , с лошо-не та не
И преди беше мързелив, ама все по-зле стават нещата
Сега ще го оставя да  се оправя сам, месец поне, като нареди слабите оценки дано се стресне
Тази сутрин му бях още ядосана и закуска не му направих Worried
Виж целия пост
# 566
И аз му се каня...при първата слаба оценка всички благинки си заминават.
Виж целия пост
# 567
Аз пък мисля вече да разпусна. 7 години натисках и ходих след него. Изморена съм. Влезе си в училище от тук нататък сам да си блъска главата, само да не е двойка.
Виж целия пост
# 568
Аз пък мисля вече да разпусна. 7 години натисках и ходих след него. Изморена съм. Влезе си в училище от тук нататък сам да си блъска главата, само да не е двойка.
Глухарче и аз така бях решила, ама още две години има и дотогава сигурно ще влезна в лудница
Само не знам как ще издържа да го гледам как се размотава и нищо не прави
Блазе им на родителите с отговорни и мотивирани деца
Виж целия пост
# 569
Моите двамата са много различни. Малкият е щастлив, когато може да те зарадва, разстройва се, ако му се скараш, ако мисли, че е разочаровал. Големият... Ами на него в повечето случаи не му пука. Той не се трогва лесно, че не ти било добре, че се тревожиш нещо. Емоционално е голям пън, освен собствения си интерес, настрани рядко поглежда. Ами такива са си още от малки. Говоря, показвам, обяснявам, ама какво ще излезе, ще разбера след 20 години
Tочно същото е и у нас. Едно към едно.

Толкова съм изморена от големия, че сили за малките нямам. Абсолютно всичко съм опитала, мързелът е непобедим.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия