В момента чета... 61

  • 48 320
  • 742
# 540
Здравейте искам да ми препоръчате някоя книга. Много харесвам Джейн Остин! Благодаря ви!
Виж целия пост
# 541
Здравейте искам да ми препоръчате някоя книга. Много харесвам Джейн Остин! Благодаря ви!

Опитай сестрите Бронте.
Виж целия пост
# 542
Здравейте искам да ми препоръчате някоя книга. Много харесвам Джейн Остин! Благодаря ви!

Ако харесваш Остин заради английската атмосфера (като мен Simple Smile), пробвай романите на Джордж Елиът ("Мидълмарч" и "Адам Бийд"), Томас Харди (напр. "Далече от безумната тълпа"), Елизабет Гаскел - "Кранфорд", Е. М. Форстър - "Хауардс Енд".
Виж целия пост
# 543
Има тема за препоръчване на книги.

Аз свърших "Кукувиците от Мидуич" на Уиндъм. Очаквах малко повече действие като в трифидите. Иначе добър замисъл 3,5/5.
Започвам "Дървото на Юда" от Кронин.
Виж целия пост
# 544
Чета "Мъжът, който не се обади". След 20% не знам дали ми харесва, дотук нищо интересно, не ме грабва като история. С англичанките авторки трудно се спогаждам по-принцип, НО тази поне има прекрасен "език" и само заради това все още я изтърпявам. Надявам се да се раздвижи вече, че откакто съм я почнала все заспивам след 5 страници, а дълъг списък ме чака, няма време за моткане в скучни четива.
Виж целия пост
# 545
В момента чета Зулейха отваря очи и засега ми върви добре. Интересно е как е предадено отношението на героинята към строгия патриархален ред, хем ме ядосва, хем ме досмешава на моменти.
Преди това прочетох Белия олеандър и много ми хареса. Може би защото ми е на дневен ред темата за отношенията между майки и дъщери, особено подрастващите такива.
Виж целия пост
# 546
Прочетох няколко книги от руски авторки - "Чужди пари в ръцете ти" от Анна Данилова /хареса ми/; "Антикварят" от Марина Юденич - авторката ни разкарва напред-назад във времето и края е неочакван; "Смъртта като изкуство", "Няма връщане назад" и "Аз умрях вчера" от Александра Маринина - главната героиня е една и съща, всъщност е прототип на авторката, която е бивш милиционерски служител. Добро четиво са.
Сега чета отново книга на Марина Юденич /забравих заглавието Grinning/, но отново ни пренася напред-назад във времето.
Виж целия пост
# 547
Приключих Juego de damas на Мамен Санчес и ми хареса много. По-силна е от "С дъх на прясна лимонада". Преплитат се две истории - една в настоящето и друга в миналото. Тази в настоящето е за Франческа Вентура, 18-годишно момиче, което живее с баща си и втората му съпруга във вила на езерото Комо. А другата история е на ирландската писателка лейди Сидни Морган, която прекарва медения си месец край езерото - време на много страсти и приключения за нея.
Скрит текст:
Франческа ненавижда мащехата си и крои планове да я убие. Но за да скрие следите, започва да търси информация за удавянията в Комо, за да може евентуално да открие някое убийство и да имитира начина на действие на убиеца. Особеното около Франческа е, че малката й сестра Клаудия се е удавила на 5-годишна възраст и оттогава Франческа вижда призрака й и разговаря с него, а Клаудия я подкокоросва за разни глупости, включително за убийството. Точно тя я насочва към историята на лейди Морган, но вместо да чете наистина книгата за нея, си измисля историята, за да насъсква Франческа. Накрая Франческа прави опит да убие мащехата си и за да я отдалечат от семейството, я изпращат като модел в Ню Йорк.
Появяват се и Грета Бувие и нейното обкръжение от "С дъх на прясна лимонада".

Скоро ще приключа и "Сподавен писък" и за момента също съм с много добри впечатления. Отдавна не бях чела нещо по-различно в криминалния жанр, а тази книга отговаря на това определение по няколко точки.

А иначе след Мамен Санчес мисля да започна "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" - имам книгата отдавна, а не съм я чела, та ще я видя сега.
Виж целия пост
# 548
Здравейте ,
тази седмица завърших Смъртоносно обаждане на Крис Картър и както и очаквах получих своята доза брутализъм. Книгите му винаги са толкова динамични ,че ако имам достатъчно време сигурно за ден бих успяла да изчета книгата. Единствено финалът на историята ми беше леко неубедителен , но съм доволна и от тази книга на Крис Картър (вече осма поред ,която чета от автора )
И отново с цел да разнообразя жанра започнах "Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула" на Р. Рейзин - да си призная малко мудно ми върви историята . Самата аз нямам някаква страст към антиките , а по скоро страстта ми е към Париж и за това посегнах към книгата (знам ,че авторката има издадени у нас вече три книги от тази своеобразна парижка поредица) ,но откровено казано героите доста ме дразнят .За сега съм прочела 1/3 от историята и се надявам по нататък да е по - интересно.
"Сподавен писък " и на мен ми е в списъка за четене (май при всички ни тези списъци са твърде безкрайни) и дано скоро да стигна до нея , до сега само положителни коментари съм чела за книгата .
Пожелавам Ви приятни почивни дни с хубава книжка Simple Smile
Виж целия пост
# 549
Скрит текст:
Здравейте ,
тази седмица завърших Смъртоносно обаждане на Крис Картър и както и очаквах получих своята доза брутализъм. Книгите му винаги са толкова динамични ,че ако имам достатъчно време сигурно за ден бих успяла да изчета книгата. Единствено финалът на историята ми беше леко неубедителен , но съм доволна и от тази книга на Крис Картър (вече осма поред ,която чета от автора )
И отново с цел да разнообразя жанра започнах "Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула" на Р. Рейзин - да си призная малко мудно ми върви историята . Самата аз нямам някаква страст към антиките , а по скоро страстта ми е към Париж и за това посегнах към книгата (знам ,че авторката има издадени у нас вече три книги от тази своеобразна парижка поредица) ,но откровено казано героите доста ме дразнят .За сега съм прочела 1/3 от историята и се надявам по нататък да е по - интересно.
"Сподавен писък " и на мен ми е в списъка за четене (май при всички ни тези списъци са твърде безкрайни) и дано скоро да стигна до нея , до сега само положителни коментари съм чела за книгата .
Пожелавам Ви приятни почивни дни с хубава книжка Simple Smile
Ако искате хубава книга с детайлно описание  на Париж, ви препоръчвам ,,Рандеву в кафене Дьо Флор,, .
Виж целия пост
# 550


Уникална ми е книжката, но е към края си , а не съм се ориентирала към нищо още. Може би Стивън Кинг....или някой истрочески роман, или Песен за огън и лед....
Виж целия пост
# 551


Доста време стана, откакто я започнах, но просто нямам време за четене.

Напомня ми на "Изгубената съпруга" на А. Ричмънт, но тази не ме натоварва толкова.
Виж целия пост
# 552
Влакът на сираците чета. Харесва ми много.
Виж целия пост
# 553
Шести ден не 4ета. Повреди ми се електронната книга и си 4акам новата утре. Запо4нала съм на Юси Адлер>Улсен  поредицата за отдел Q, тъкмо бях на третата книга. Нямам търпение ве4е.
П.П. Извинявам се за 4, не знам защо някои клавиши ми отказват от време на време.
Виж целия пост
# 554
Току що приключих “Мостът на Клей”, четох в оригинал. Всъщност, първо започнах в аудио вариант, четен от самия Зюсак и може би това ни “спаси” с тази книга. Бях закотвена в един автобус към Варна, нямах какво да правя и изслушах първите 100-тина страници. Ако бях чела, вероятно нямаше и да я довърша. Оставих я за около месец, но в отпускарската седмица свърших непредвидено бързо “лекото четиво”, което бях взела (“Мозайка от убийства”) и реших, че е време да опитам отново, все пак е Зюсак! Отначало пак започнахме трудно, за какво говори този човек, ама че тягостна атмосфера с това австралийско слънце, какви са тези измислени и измъчени фрази от по 4-5 думи. Обаче историята потече по речното корито, дори не помня кога точно. И ми е много трудно сега как да я оценя. Четох вчера цял ден на плажа, четох днес три часа в колата (никога не чета в движение), четох след разопаковането на багажа и дежурната пералня. С две думи - бързах да се върна към историята и всичко друго правих на бегом. Сега ми се вие свят от напрягане да следя мисълта на Зюсак и ми е топло и мило. Отдавна не ми се беше стягало гърлото докато чета. Отдавна не се бях ядосвала толкова на неконсистентност - нека бъдем честни, момчетата тийнейджъри не говорят така. Отдавна не се бях усмихвала докато чета, но петима братя, които се обичат и родители, които ги обичат... Обаче тези фрази! Ооох, понякога имах чувството, че Зюсак е писал на вътрешен жаргон, който само той и евентуално редакторът му си разбират и разказва някаква история, за която само те си знаят детайлите. Цялото това излияние, за да кажа: бях готова да дам 3,5 от 5, после твърдо 4, а сега не знам дали книга, която ме е задавила и усмихнала не заслужава 5 Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия