Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

В момента чета... 61

  • 35 093
  • 619
# 570
Като не можах да открия 7, 9, 10 и т.н. книги за Гамаш, на Луиз Пени на български, а нямам търпение да разбера какво става с Жан Ги, намерих ги на руски и с помощта на речника(не всичко, разбира се, някакъв спомен от училище е останал), сега ги чета на руски и в момента вече съм на 11 книга. На руски до момента са излезли до 13 включително.
Най-новата - 14, дори на руски, още не съм я виждала.
Страхотни книги, страхотна писателка!!!
Виж целия пост
# 571
И аз бях започнала "Убийството на Командора", но нещо не ми достигна, за да я довърша. Темите за изкуството не  са ми силна страна и описанията ми идват в повече. Вярно, че покрай тях има доста друга информация, но сякаш не ме грабна. Различна и интересна история е, може би ще я довърша някой ден.

Сега чета "Убийства в Манхам" на Саймън Бекет - много ми допада. Много добър стил на писане.
Виж целия пост
# 572
Сега чета "Убийства в Манхам" на Саймън Бекет - много ми допада. Много добър стил на писане.

И следващите му са доста добри Simple Smile
Виж целия пост
# 573
В момента чета "И никога не я откриха" на Ремигиуш Мруз. Стигнала съм до половината на книгата и за сега ми харесва.Авторът има още една книга издадена на български "Хаштаг"и след време мисля и нея да прочета.
Виж целия пост
# 574
Като не можах да открия 7, 9, 10 и т.н. книги за Гамаш, на Луиз Пени на български, а нямам търпение да разбера какво става с Жан Ги, намерих ги на руски и с помощта на речника(не всичко, разбира се, някакъв спомен от училище е останал), сега ги чета на руски и в момента вече съм на 11 книга. На руски до момента са излезли до 13 включително.
Най-новата - 14, дори на руски, още не съм я виждала.
Страхотни книги, страхотна писателка!!!

Аз изчетох всички за Гамаш до 9тата. Следващите две си ги купих на английски, защото на български не ги намерих. Това е единствената поредица, която не ми омръзва, след толкова много прочетение книги. Всички персонажи са ми интересни. Да не говорим за инспектора и Жан Ги. Отделно от това пък и криминалните истории са винаги заплетени и до последно не разбирам кой наистина е убиецът. А селцето Трите Бора го описва толкова живописно, че направо ми се иска да заживея там.
Доколкото знам книгите са 15. Последната се казва A Better Man и излезе в края на август. Но не знам дали Пени е решила с нея да приключи поредицата, или ще има и още. Надявам се на последното.
Виж целия пост
# 575


Доста време стана, откакто я започнах, но просто нямам време за четене.

Напомня ми на "Изгубената съпруга" на А. Ричмънт, но тази не ме натоварва толкова.

Тъй като книга на тази тема, нещо повече може ли да ми кажеш? Какъв жанр е?

Книгата се води Historical Fiction. Историческа по реалната история на Лале Соколов.

Скрит текст:
Иначе става въпрос за историята на гореспоменатия в концлагера Аушвиц, за любовта към Гита, която намира там и събитията след като и двамата напускат лагера.
Виж целия пост
# 576
Чета Наградата на Даниел  Стийл.
Интересна книга. Покрай историята за спасяването на евреи  и културни ценности през втората световна война, научих интересни факти за Коко Шанел и К. Диор.  Ще ги проверя и в Уикипедията.Simple Smile
Виж целия пост
# 577
Снощи завърших "Другият"на Стивън Кинг.  Интересна история, държи в напрежение, но малко фантасмагориите бяха в повече на моменти. Нормално, все пак е Кинг. Това е стилът му. Може би просто аз съм стара вече за такива сюжети. Joy
Започнах "Преди да станем твои".
Виж целия пост
# 578

Напредвам с "Кривата на щастието" на Иво Иванов, която не е точно литература, все пак авторът е спортен журналист, а впечатляващите истории са напълно истински. Авторът има в голяма степен разпознаваем подход и начин на поднасяне и структуриране. Книгата не е прекалено задълбаваща, а в същото време в голяма степен провокира постоянно естествената първосигнална сантименталност, заложена у всеки човек в различна степен. Допускам, че ще допадне изключтелно много на по-сантименталните читатели. Но независимо от това самите истории за мен определено си заслужават да бъдат прочетени. На корицата на книгата пише, че една от книгите, които вдъхновяват. Съгласна съм напълно, така я възприемам и аз.


Нямам търпение да я започна. Купих си я от алеята и съм сантиментална, така че перфектно! Grinning
Виж целия пост
# 579
Поизчезнах за малко, но бях на няколко морета, по време на които почти не четох (засрам).

Вече не помня за коя книга последно писах тук, но последните няколко, които ме впечатлиха, са:

The End of the End of the Earth: Essays, най-новия сборник есета на моя любимец Джонатан Франзен. Препоръчвам го обаче само на неговите хардкор фенове.

"Серотонин" на Мишел Уелбек. Зверска книга, доста време ми отне да напиша нещо по-дълго за нея. Прочетох я преди повече от месец и все не можех да се наканя да напиша каквото и да било за романа, защото е сложен, тежък, на моменти безмилостен като острие на бръснач. Говорим за Улебек все пак. Замислих се обаче, че ако скоро не събера мислите си за тази книга, така и няма да споделя нищо за нея. А това не е правилно. За "Серотонин" трябва да се говори. Дори неумело и хаотично, както ще го направя аз.

За мен това е най-тъжният роман на Уелбек, който далеч не е известен с веселите си сюжети. Доколко е автобиографичен, както се намеква на доста места, не се наемам да гадая. Само се надявам самият автор все пак да не е стигал до подобно дъно на безсмислието на съществуването. Главният герой е средностатистически, с нищо забележим служител в Министерството на земеделието, натоварен с уж значими, но реално жестоко тривиални задачи. Любовницата му е японка, което предполага доза изящна екзотика, но реално се оказва поредният товар на ежедневието му. И той решава да си вземе почивка от абсолютно всичко, почивка от самия живот. Прочетох, че „Серотонин“ е роман за безсилието, но според мен е по-скоро роман за абдикацията от чувствата. Ако се осмелите да го разгърнете ще прочетете най-безмилостно ироничните и честни разсъждения на тема депресия, безразличие и липса на смисъл, които са запечатвани на белия лист. Изисква се определена нагласа, а и цялостен светоглед, за да ги оцените, да ги приемете без да хукнете към най-близкия лекар за рецепта за антидепресанти, но ако го направите съм сигурна, че те ще ви помогнат в част от преодоляването на личните демони, с които всеки се бори ежедневно, независимо дали си го признава или не. И в това е най-голямата сила на "Серотонин".

Не бих казала, че това е книга, провиждаща появата на жълтите жилетки, както упорито се твърди в някои от рецензиите за романа. Забелязала съм, че критиците си умират да вменяват на Уелбек разни пророчески дарби за бъдещи социални явления, докато той просто вади скалпела и реже човешките душа и съзнание на тънки слоеве. И след това ги подлага на безмилостна дисекция. Ако имате стомаха за това блюдо, по никакъв начин не го пропускайте.

Оставям ви с малко късче от него, защото каквото и да напиша, няма как да го кажа дори наполовина толкова добре, колкото Уелбек:

"Първите известни антидепресанти увеличават нивото на серотонин в кръвта. [...] Още от самото начало капториксът се оказа учудващо ефикасен, позволявайки на пациентите да се върнат с нова лекота към основните ритуали на нормалния живот в едно еволюирало общество (тоалет, социален живот, сведен до добросъседство, елементарни административни дейности), без да предизвиква в нито един момент, за разлика от антидепресантите от предишната генерация, склонност към самоубийство или самонараняване.

Най-честите нежелани странични ефекти на капторикса бяха гадене, изчезване на либидото, импотентност.

Гадене не бях изпитвал никога."

В момента чета "Светът от вчера. Спомени на един европеец" на Стефан Цвайг. Великолепна книга, още не съм я довършила и вече знам, че ще се нареди сред най-любимите ми Heart
Виж целия пост
# 580
Изчетох "Всекидневното нищо" и отново съм много доволна. Книгата е кратичка, това й е единственият недостатък според мен, защото авторката пише страхотно, много колорит, много емоция и много живот има в текста. А темата е отново Куба и абсурдите на ежедневието там - мизерията (на фона на обещанията на комунистическата партия, че Куба ще строи "рая на земята"), безнадеждността, отчаяните опити за емиграция - който може, се спасява с брак с чужденец, но който не може, тръгва да прекосява океана в посока към Маями с автомобилна гума или надуваем дюшек, или пък с някоя раздрънкана лодка, а така много хора се давят или пък стават храна за акулите. От двете книги на Сое Валдес, които съм чела, й станах почитателка и я препоръчвам. У нас е издадена само "Всекидневното нищо".

Чета си и "Стогодишният старец..." и ми е доста приятно и смешно, макар че нямам много време за нея тези дни.  А иначе мисля да започна също The Testaments - продължението на "Историята на прислужницата" от Маргарет Атууд.
Виж целия пост
# 581
Лу, уникално ревю на "Серотонин", благодаря! Flowers Hibiscus
Тичам към книжарницата.
Виж целия пост
# 582
Vrabcho_, много ме замисли и впечатли тази книга, ама много. Дано си е проличало от това, което написах.
Ще чакам да кажеш как ти се е отразила на теб Simple Smile
Виж целия пост
# 583
Вчера дочетох "Пътни" на Софка Зиновиев. Изключително провокативен роман. Именно затова се въздържам да го препоръчам, най-вече заради големия брой абзаци и сцени, които ме накараха да се отвратя.
Наричат го  "Съвременната Лолита", но според мен това определение не му приляга. Най-вече защото тук е подробно показана гледната точка на всеки един от персонажите и как всеки има своя версия за добро и зло, редно и нередно.

В центъра на историята стои незаконната връзка между Ралф(около 28) и Дафне(12). И един страничен наблюдател - най-добрата приятелка на малкото момиче - Джейн, която става пряк свидетел на забранената "любов" между двамата. Действието постоянно се прехвърля - от 70-те, през 80-те, и до днес.

Има части от книгата, които са откровено трудни за четене. Оставят чувство за дискомфорт. На мен направо ми идеше да се пресегна и зашлевя част от героите, стига да можех...

Романът показва как насилието се маскира като любов и грижовност, а също и за неспособността на възрастните да защитят Дафне.
Нагледен пример за това как една детска травма може да съсипе целия живот на човека. И как признаването на същата, може да отнеме десетилетия - а щетите, които е нанесла,  никога да не отминат.
Виж целия пост
# 584
Лу, тази книга на Уелбек ми звучи като "Нещо се случи" на Джоузеф Хелър. Това е най-депресиращата книга, която съм чела и въпреки това не можех да се откъсна от нея.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия