Женени от пръв поглед - след финала на II сезон - тема 14

 Василена преспокойно може да си докарва между 1 000 и 3 000 лева месечно.

 Ако имаш едни свободни 500 лева, може да пробваш с известно количество накупени дрешки с прилично разнообразие. Споменатите от теб 1 500 лева месечна печалба са постижими, ако успееш да си докарваш по 50 лева чиста печалба дневно (например няколко дрехи с по 10-15 лева печалба на бройка). Това - ако търговията е незаконна като тази на Василена. Сега може би вече се е регистрирала към НАП и плаща данъци, но може и да продължава постарому - само тя си знае.
 Но ако всичко трябва да е законно, да речем с едно ЕООД, това е обвързано с начален разход от около 400 лева за регистрацията (счетоводител, адвокат, фирмен печат, захранване на банкова сметка с 50-ина лева и т.н.), плюс бъдещи разходи от около 100 лева месечно за осчетоводяване от добър счетоводител (разни студенти предлагат услугата и за по 35 лева, но със съмнително качество) и по 10-12 лева за фирмена банкова сметка. И отделно здравни осигуровки и пенсионно осигуряване, които зависят от общия доход.

 
 Не бих се учудил, ако Никифор печели повече от Василена. В София дори един съвсем редови складов работник получава по 1 000-1 500 лева месечно, без да се занимава с обработка на документи и свързаните с това отговорности. Ако обаче задълженията му включват и последното (както е при Никифор), там заплатите скачат и до 2 000 лева месечно.

Никифор може да печели колкото си иска. Но е хамалин. Тя е завършила нещо, родителите й не са гастарбайтери и реално има класово различие. За нея може да е от значение. За мен определено е от значение - по-лесно е човек да се сроди с хора, които са подобни на него.
Не искам да обиждам никого, това са фактите.

Най- добре е социалният статус да е сходен, иначе има проблеми. Ама тези двамата не се харесаха от самото начало.

И аз съм на сходно мнение относно средата им на общуване с коренно различни приятели и познати.

 Доколко обаче е важно за разбирателството и съжителството между двама души какво точно е завършила Василена, това е спорно, тъй като нито знаем какви оценки е имала в училище и колежа, нито доколко е съхранила знанията си през десетилетията. А и избраното от нея поприще няма нищо общо с образованието ѝ, затова то - от практическа гледна точка - е просто едно хартиено удостоверение, което не оказва пряко влияние над нейната успеваемост в живота и професията. Тя достатъчно красноречиво показа пред камерите, че дипломата не е гаранция за добри възпитание, изказ, подход, езикова култура и професионален успех.

 А по отношение на сегашните им професии, мисля, че Василена и Никифор имат големи сходства. Не зная доколко той е "хамалин", но Василена е била виждана от редица хора да мъкне кашони в "Еконт" (имаше и качена снимка тук във форума, както и няколко други във FB) с цел да ги изпраща към крайните получатели/ки. Нещо, което всъщност и Никифор върши, макар и като щатен служител във фирма на летището. От тази гледна точка, не бих счел нейното занимание за високо постижение в живота, ако я сравняваме в Никифор.

Няма значение, ако ще и всичко да е забравила. Това е начин на мислене и поведение, който не се изразява само в един аспект - по-сложно е. Например, някои хора си знаят, че децата им ще следват - това дори не е нещо, което се обсъжда (включително от самите деца), други си мислят, че е голяма работа, че са завършили 12-ти клас.
Това се отнася и за професията - тя работи нископрофилна работа, но ако иска, може да работи по квалификацията си. А той не може, защото няма диплома.

Да, различните хора подхождат с различни очаквания към дадени неща от живота. Всеки преценява според своите аршин и цели.

 Разликата между "Ако иска..." и "Но в действителност..." е обсъждана многократно и винаги ще съществува, тъй като много хора "на хартия" са способни да вършат едно или друго, но веднага изникват въпросите "Добре, ако може, тогава защо не го прави?" и "А дали наистина ще се справи?". Василена в момента има - според нейните нужди и схващания - "свой тип работа", който я удовлетворява, тъй като ѝ дава възможност едновременно:
- Да бъде повече време с детето си.
- Да разполага с времето си и сама да избира кога да си дава почивни дни, кога да излиза с приятели, кога да пътува и т.н..
- Да се изживява в ролята на модел, което неминуемо ѝ носи усещане за одобрение от страна на околните (последното е адски важно за почти всяка жена на нейната възраст; затова са и всичките вманиачавания по гримове, рисувани вежди, сутиени с подплънки, високи токчета и прочее).
- Да не е обвързана с началници, покриване на дневни норми, бавене на заплати и вероятните нерви с всичко друго, свързано с щатните професии.

 И въпреки, че е намерила този тип спокойна за нея работа, Василена доказа, че все пак лесно може да бъде извадена от равновесие и да покаже избухливия си нрав, който е следствие от разглезването ѝ от страна на майка ѝ (по собствените думи на последната). Видяхме нееднократно, че ако нещо не се случи точно така, както Василена го иска, това мигновено ѝ влияе много силно и тя не може да се владее, тъй като се чувства несигурна и неспособна еднолично да решава кое как да стане. Не съм убеден, че ако се наложи да работи професия според дипломата си (англицистика, доколкото разбрах), тя ще успее да се справи, защото рязко ще намалеят свободата и удобствата, които ѝ носи сегашното ѝ занимание. Тогава сигурно ще е десеторно по-избухлива и ще изпада в нервни сривове. Представяте ли си Василена, затворена между четири стени и правеща, например, писмени преводи на/от английски език по цели часове на ден? За това се изискват слонско спокойствие и постоянство, които тя едва ли притежава в излишък. Дори и на някое кафене или на плажа да го прави, ще се разсее и ще се чувства още по-потисната, че наоколо има толкова съблазнителни неща за вършене, а тя е забучена на едно място да превежда, докато другите почиват и се забавляват. За извършването на преки говорни преводи също няма да издържи, защото е много първична и ѝ влияе всяко нещо, което не ѝ хареса и я кара да се чувства задължена (е, ако някой щедър батка я наеме за лична преводачка по ресторанти и хотели, това може и да ѝ се понрави). В център за обаждания пак би било същото -  там се изискват търпение и любезност до откат, дори и от другата страна на слушалката да досажда някой крещящ нервак, недоволен от нещо си. Не искам да окачествявам жената, но до тези изводи ме е накарала да достигна, показвайки от малкия екран един особен тип поведенчески черти, които не прилягат на една силна и самостоятелна (по думите ѝ) жена. Вместо това, виждам жена, която дотолкова е свикнала на подкрепа от страна на хората около нея (родители, приятели, познати), че когато тази подкрепа липсва, тя веднагически се паникьосва и се оглежда за чужда помощ.

 Срещал съм немалко хора и от двата пола, чието високо самочувствие от 1-2 дипломи им е изигравало лоша шега, тъй като уменията им и успеха в живота и/или професията далеч не са били в съответствие с това, което са си мислели. И се получава добре познатото "На гол тумбак - чифте пищови".
 Познавам една жена, завършила уж с отличие английската гимназия, която упорито твърдеше, че "for good" се превеждало  "за добро" и отказваше да повярва, че всъщност значи "завинаги". И още някои подобни примери, които говореха доколко е на "ти" с езика. Познавам и завършили психология, които се справят горе-долу толкова правилно, колкото и психолозите от предаването "Женени от пръв поглед". Половината учители/ки говорят с грешни ударения (например "училища́") и заместват в речта си редица български думи с английските им преводи. В магазин за крепежни елементи продавач-съветниците не знаят разликата между "винт" и "болт". Инженер в една фирма не знаеше какво е "ябълковидно съединение". Проектант в друга фирма, където работех преди години, не знаеше как да направи съвсем обикновена разгъвка за чертеж на тръба в Solidworks; плюс редица други неща, които всеки на негово място би следвало да знае още от първите си дни на обучение (а човекът бе сред няколкото наскоро завършили с отличие РУ "Ангел Кънчев"). Та, именно заради тези и още много други разминавания между "би трябвало да може" и "наистина го може" съм се научил да не прибързвам в преценката си за хората в професионален план.

Тоя последния пример е за нещо, което знам от сериалите (без да съм учила, просто гледам без субтитри от торенти). И се превежда "за добро", просто изразът значи нещо друго - а именно "завинаги". Не знам дали в гимназиите и университетите изучават разговорни изрази - това би трябвало да се учи от практика.

Всъщност, всички примери са за неща, които се научават от практиката, а не от учебници, но служителите трябва да имат интерес - не само да отбиват номера, като стоят на работното си място.
Дали Василена е прекалено нервна, не съм сигурна. На мен ми се е случвало да видя как жена от ЕСГРАОН се кара наред на хората, които чакаха на опашка. Явно и нея не я свърташе, но си работи и няма кой да й каже нещо.

Според мен, психическото равновесие си зависи от всеки отделен човек, дължейки се на: възпитание (от което много зависи и неговата търпимост или непоносимост към нещо), очаквания за нещо, схващания кое е нормално и кое не, и много други, наглед странични фактори. И всеки от тях може да изкара човек от равновесие. Дори, ако се замислите, и при майките е така. Из детските площадки виждам и чувам и двете крайности: едни майки обясняват спокойно и мило на своето дете как да се държи; докато други са вечно намусени (привидно без причина) и кряскат за най-малкото нещо; че дори си позволяват и да бият шамари или щипят бузките на детенцето си! И всичко това се предава на психиката на човек и му влияе за цял живот, когато порасне.
 Ако пък едно дете е глезено от малко и вечно се угажда на прищевките му (както явно е бил случаят с Василена), то няма защо да се учудваме, че тропа с краче за всяко нещо, което е извън нейните очаквания.

 Василена се разочарова още в първия миг при съзиране кого са ѝ избрали за жених, като не успяваше да скрие усещанията си от камерите и гостите в залата. Видяхме как пред олтара тя отчаяно търсеше спасение в приятелката си, която беше седнала с дъщеричката си на първия ред зад нея. В този миг сигурно си е мислела неща от сорта на "В какво се забърках!?" или "Не мога да повярвам, че не ми избраха някой изтупан готиняга!". Разбира се, само може да се предполага какви мисли са прескачали в главата ѝ тогава. Пиша въз основа на това, което тя показа с погледите и езика на тялото си.

Това само показва, че има пропуски в начина, по който се преподава. Не помня много какво сме учили в гимназията, но обикновено вървяхме по учебник - четем каквото има в съответния урок, правим упражненията и заучаваме думите. Нищо повече.

При всички положения, човекът с три дипломи има много по-голям шанс да си намери хубава работа, от човек с перфектно владеене на езика, но без нито една диплома. Да не говорим, че за някои професии се минава през конкурс и ако човек няма диплома, въобще няма да бъде допуснат до тест и интервю.

Никифор бил хамалин. Пък Виви си е куфарна търговка. Правилно ги бяха събрали - той да носи куфарите с парцалките, тя да си ги облича и снима.

Как разузнахте, че Никифор е с гимназия само? И така да е. Приятелката, която му стана кума, беше хубаво и свястно момиче, добре се изразяваше и беше с премерени жестове. Нещо, което у Виви не видях. Пък ако ще тя да е и 15 виШи.

Е, той не каза какво точно работи. Май само каза, че се занимава с логистика и има товарна служебна кола.
И не само Василена, а никоя не го иска - нали имаше опити да си намери приятелка, след предаването.

За сляпата преценка дали човек е специалист или не, съдейки само по дипломите, съм съгласен. Малко ли примери имаме от живота, в които се чудим: "Този или тази как е на тази длъжност, след като се излага с познанията си!?". Дипломата е документ, удостоверяващ, че въпросното лице е преминало някакво обучение преди години. Съвсем отделен въпрос е какво е останало от това обучение като запомнен материал, както и дали знанията са били добри още по време на обучението. Оценките, особено в България, не са гаранция за нищо. Истинските знания се доказват в практиката след това.
 Аз също не съм бил дори допускан редица пъти до интервюта по фирми, защото имам Средно образование с успех 3 и нещо , а не Висше по предлаганата техническа длъжност. Но пък на други интервюта съм пробивал и печелил лесно пред останалите, заради нагледно показани от мен умения! И мисля, че точно такива далновидни работодатели са по-полезни за развитието на фирмите си, тъй като търсят действително можещи кадри.
 Тройката по български език също не ми личи.


 И това ми напомня, че например тук Ивана някои твърде рано я изкараха идеална булка и жена за Мерал, само защото я бяха видели нагримирана доста обилно, хващаше око на сватбата и показваше необичайна близост с всичките му целувки и прегръдки с току-що представения ѝ съпруг. Както се убедихме още от следващия ден до края на предаването, че и в месеците след това, Ивана рязко смени плочата и вкара Мерал в девета глуха; като основното впечатление за нея беше, как се интересува единствено от себе си, от зяпането в телефона си, от добре премисленото си представяне си за пред камерите (признавам ѝ го, че има дарба на актриса), от пълненето на бузите си с всевъзможна храна (като невидяла ядене през живота си), как видимо не се поддържа на ниво по отношение на дрехи и прическа (за вземането на душ май само Мишо го разкостихте, а Ивана "остана суха"). И като добавим коренно различните интереси по отношение на посещавани заведения и начин на живот (той става рано и ходи на редовна работа, а тя спи до обяд и не работи; също погледнете и какви снимки има през годините в Instagram), плюс хвърчащия ѝ нрав и желанието да гребе с пълни шепи от живота и вниманието да се върти само около нея, някак не ги виждам един за друг по никой показател.

 Също така, Светозар беше много харесван в началото (бил много усмихнат, жизнерадостен, изглеждал щастлив с Таня, говорел си приятелски с внуците ѝ и т.н.) и мнозина тук изказваха пожелания да им се получат нещата между него и Таня. Докато други съвсем правилно и трезво го прецениха - още от сватбения ден го усетиха колко престорен е и споделяха съмнения, че играе за пред камерите и нещо не му е чиста работата. На мен затова и толкова ме грабна темата, тъй като виждах как някои успешно го "прочетоха" какъв е ми беше интересно да чета мненията ви.

 Юлия мнозина я харесаха първоначално, осланяйки се на обикновения ѝ външен вид тип "Щом не е мамина принцеса като Василена и не е силиконка, значи няма да е глезла и да е вечно недоволна; ще оцени какъв мъж ѝ изберат". И още повече маслов огъня наляха кадрите, когато я показаха като добра чистница вкъщи (а е ясно, че е подреждала изоснови, заради очакваните посещания на камерите в дома на майка ѝ). Е, и какво показа Юлия след това? Вечно кисела, недоволна и от първата секунда след изтрезвяването от сватбеното тържество мрънкаше как Мишо всичко вършел погрешно и не ги разбирал нещата. Отказваше да оцени и най-малкия жест на внимание към нея и все търсеше за какво да се заяде. Все пак си има цивилизовани начини да кажеш на човек, че не си успял да усетиш тръпка и свързващи ви неща за в бъдеще. Но тя избра други похвати. Ето го поредният пример как не бива да се разчита на външния вид при преценката кой какъв е. Действията във времето са най-добрият показател за всеки един човек.

 Никифор веднага го вкараха в графата "льольо", само защото се опитваше мирно да поуспокои Василена и да се съгласява с нея, за да не се нервира тя (той, че си има проблеми, има ги, но не са в това). Някои му лепнаха етикета "мъж под чехъл", щом така лесно се съгласява с всичко. Не се знае доколко мекушав или властен е, защото не сме го видели насаме с Василена при други обстоятелства и след месеци съвместен живот. Нарочиха го и за мъж без цели, само защото изпълнява професията, с която го представиха. Е, какво да кажем за милионите други мъже и жени "без цели", ходещи години наред на своите местоработи, без да са мастити собственици на луксозни имоти и коли? Някои искат да са учители, лекари, лаборанти, електротехници, механици, духовници, изследователи, археолози, радио водещи, шахматисти, спортисти, готвачи, шофьори, продавачи, счетоводители, физици, аниматори, да се занимават с милосърдие и благотворителност... Редно ли е да ги подценяваме и сочим като лош пример, заради избора им на поприще?
 Други не се посвениха да изкажат съмнения относно способостите на Никифор да задоволи жената в леглото; както, впрочем, се пишеше постоянно и за Атанас от първи сезон. Сякаш не са чували за безбройните случаи, в които наглед нацепени батки не успяват да вдигнат самолета или пък той каца твърде рано и безславно (някои от тук пишещите жени сигурно и лично са се разочаровали от такива изпълнения). Или просто претупват набързо нещата и се интересуват само от собственото си удоволствие. Може пък Никифор да се окаже скрита лимонка, а пък тези, които много се тупат в гърдите, обикновено са само въздух под налягане. По същата логика и много мъже правят грешката да си мислят как някоя натокана кифла е богиня в леглото, докато е обществена тайна, че повечето са гола вода и всъщност по-обикновено изглеждащите жени са във вихъра си там.

 Ето и още един пример за "Едно си мислехме, пък то друго стана". Мерал се показа като вежлив, отстъпчив и приемащ отворено огромните различия между него и Ивана, но съм убеден, че ако тези двамата ги сложим за два месеца насаме в една къща, ще има караници за най-малките глупости, ревност от други мъже и от телефона ѝ, опити за ограничения и какво ли не още. Освен, ако тя не се опита с ласки и хитроумно обмислени думи да го укротява, доколкото успее.

Крив характер явно има Форко.

В неговото поведение най-много съмнения будят противоречивите му изказвания, които коренно се различават, в зависимост от това дали говори пред Василена, или в нейно отсъствие. Мисля, че една от най-мъжките черти е именно мъжът винаги да застава зад думите си и да не се опитва плахо да се оправдава за вече изразено мнение.