Синът ми беше един от първите приети български студенти в Дания през 2008, след като образованието там стана безплатно и за нас българите. Тогава започна да учи в NOEA (сега UCN) Aalborg. Завърши бакалавърска степен по туризъм и спортен мениджмънт. За да замине, тогава, използвахме услугите на една от големите агенции в България. Ако не се лъжа, то нямаше и друга такава по онова време. Информацията, която получихме беше оскъдна и той замина без да знае абсолютно нищо – нямаше дори и осигурена квартира, когато заминаваше. Реално погледнато трябваше да се оправя сам самичък, на място без никакви контакти и с малкото финансови средства, които беше спечелил предишната година от студентска бригада в Америка.
Връзката му с нас беше чрез лаптопа, който взе и че се развали 4 месеца по-късно….
Още преди да замине, нямахме информация за елементарни неща – какво ще му е нужно в Дания – подходящо термо бельо, обувки, водоустойчива чанта, дъждобрани, светлоотразители и много други неща. Единствено, тъй като сме лекари (вече песнионери), го бяхме снабдили с различни видове лекарства, които спасиха както него, така и много от приятелите му през първите месеци в Дания.
Намирането на квартира в Дания е много трудна задача. С пристигането му в Олборг, беше настанен в къмпинг за туристи – малки къщички с 12 легла (4 х 3 етажни), без индивидуален санитарен възел… За негов късмет успя да си намери квартира само след 3 дни, но негови приятели продължиха да търсят квартири повече от месец, а животът в такъв къмпинг е мъка, да не говорим, че и нощувката му е струвала 120 крони на вечер, което е почти двоен наем.
Пиша всичко това, за да разберете през какво могат да минат Вашите деца, ако не сте правилно информирани за всичко, което ги очаква.
Мина през много трудности независимо, че държавата е уредена. Сега вече и всеки студент може да получава стипендия в размер на 1400лв чисто, която покрива разходите за квартира, храна, транспорт и други дребни сметки. Условието е, студентът да работи поне 12 часа на седмица. Това влезе в сила някъде през 2014г. На него му беше много трудно да намери първата си работа, но след дълго търсене започна да раздава вестници всяка сутрин с колело, а по-късно спести пари и си купи скутер, за да работи по-лесно. Работното му време беше от 3:30 до 7:00, след което се прибираше в квартирата си и от 8:30 трябваше да е на лекции. За това изпитание той не беше подготвен, тъй като ние нямахме информация какво трябва да очакваме. Психологическата и физическа бариера не са никак малки в подобни ситуации. Предполагам, че всичко това важи и за други държави, а не само за Дания.
Разбира се, синът ми се справи, въпреки всичко. Трудностите, през които мина го направиха само по-силен и мотивиран да продължи напред. Всяка следваща година наблюдаваше как новите студенти минават по същия път и се измъчват като него, тъй като нямат нужната информация за елементарни неща за това, което ги очаква.
В момента е в Копенхаген, след 7 години в Олборг и преди година завърши магистратурата си. От 2014г. заедно с негови колеги и приятели от Чехия и Словакия решиха, че трябва да помогнат на бъдещи кандидат-студенти, които искат да учат в Дания, тъй като те самите минаха по трънливия път без да има към кого да се обърнат за съвет и помощ в трудни моменти. Агенциите в България оказват помощ само и единствено с подаването на документи. А истинските проблеми започват след като те приемат и пристигнеш в Дания.
Заедно с трудностите, той имаше много добри моменти. Спокойствието и сигурността на страната, страхотният начин на живот, образованието, което е структурирано по съвсем различен начин от българското, което му позволи да разбере с какво иска да се занимава и да бъде удовлетворен от себе си. Високият начин на преподаване и ерудираните преподаватели, които те карат да мислиш, а не да зубриш и да купуваш учебниците им, за да те пуснат на изпитите….Учебните програми се съгласуват със студентите и в самото начало на годината се поставя акцент върху тези области, в които те самите имат желание да се развият. Преподавателите се интересуват от предпочитанията и амбициите на всеки един студент в класа и са готови да съдействат с абсолютно всичко. Общуването е неформално, на малко име и преподавателите са по-скоро като добри приятели, с които може да се разговаря по всяко време на всякаква тема. Тъй като синът ми беше учил в Софийския университет 2 години, споделяше, че образованието в Дания е несравнимо с образованието в България. Там не се явяваш на изпит, за да изрецитираш нещо назубрено. Той споделяше, че изпитите са дискусия и защита на лично мнение е преценка и няма един верен отговор. Преподавателите искат да чуят аргументация и отстояване на позиция. Няма и как да препишеш, тъй като се работи по реални проблеми на истински датски компании, които търсят съдействие от университетите. Всичко се мисли на момента, но разбира се трябва да си чел това, което ти е преподавано и препоръчано в лекциите.
Самите университети са изключително подредени, оборудвани с всичко необходимо, стига да знаеш какво искаш и да имаш желанието да го постигнеш. През тези години няколко пъти бяхме на гости при сина ми (аз и съпругът ми). Имахме възможност да разгледаме университетите в Копенхаген и Олборг и останахме впечатлени от това, което видяхме. Аз лично съм бивш преподавател в медицински колеж и съм впечатлена от всичко, което университетите предлагат на студентите – спокойствие, уют, литература, храна, кухни, бани, зали за почивка, мека мебел (дивани и фотьойли), малки и по-големи самостоятелни стаи за работа, прожектори, принтери, компютри – наистина всичко, от което някой може да се нуждае. И всичко това е на разположение 24 часа от денонощието на всеки един от студентите…
Аз като майка знам през колко безсънни нощи съм минала, колко самолетни полета съм чакала и съм мислила дали детето ми има какво да сложи на масата си. Рождени дни, имени дни, празници, винаги ми липсваше. Сигурно и ние сме му липсвали, но не се предадохме. Не мислете, че е лесно в чужда страна, но той имаше амбицията да постигне това, което желае – по-добро образование, по-добър стандарт на живот.
Поздрави от мен,
Подкрепяйте децата си и ги насърчавайте да преследват мечтите си!