Как да се справя със свекърва и зълва?

Моето мнение от собствения ми живот - веднъж изградени по този начин отношения между майка и син, няма как да се променят. Нито ти ще успееш, нито мъжът ти, нито майка му ще искат да ги променят. Така ще бъдат винаги, повярвайте. Скоро си тръгнах след 25-годишно съжителство. Разбира се причината не е била само майка му. Но като се замисля индиректно и тя, за възпитанието, което е дала на сина си. Той нито веднъж не застана на моя страна при всички обиди по мой адрес, дори и сега накрая, преди да се разделим. Напротив, винаги ме информираше майка му какво казала за мен, сестра му какво казала за мен, с точните думи. А ти какво им каза - Ами нищо......
Така разсъждавах и аз - детето малко, да не се разделяме, да не остава без баща... В крайна сметка отрових и моя живот, и на детето също. Вече е над 20-годишен и е меко казано отвратен от тях, ходи 2 пъти годишно, все пак са му роднини, и се връща ядосан от всичките глупости, с които са го занимавали.
Аз минах през говоренето, игнорирането /10 години не сме се виждали с майка му и баща му, сестра му се налага да я виждам по работа/ и т.н., но разбира се без никакъв смисъл. Хората са си такива, те не виждат, че поведението им пречи на някого или е нездраво въобще, те за тях са си прави и затова никога няма да се променят. А ти си трови живота, ако искаш, освен като мен някоя болест да си докараш. Наистина всичко е в ръцете на мъжа в такива случаи, да покаже и каже ясно и категорично държи ли на собственото си семейство - жена и дете. Щом не държи, слагаме край. При мен, пак казвам, за съжаление това го осъзнах след 25 години, и заравях доста надълбоко глава в пясъка досега. Никой не говори, че той трябва да прекрати отношенията с родителите си, но в случая моят мъж така и не разбра, че има и друго семейство освен тях.

"Невъзможните хора в живота ни"   -   Прочети тази тема, тук, в Семейни отношения. Тя е стара, но последните 10-тина страници е от тази година. Отвори ми очите за много неща. Най-вече за говоренето с такива хора. Нямаш никакъв шанс да им докажеш, че си права. Всички тези разговори, които водиш наум със себе си, само те навиват и напрягат като пружина. Много е трудно да приемеш, че никой никога няма да те разбере. Но това е положението. Но си още много млада. Аз тези неща ги разбрах след 30 години блъскане на главата в стената( разбирай: опити да докажа колко съм права).
  Можеш да спреш да се дразниш - много е трудно и зависи само от теб.
  Можеш да спреш с опитите да доказваш, че си права. Също безкрайно трудно и изисква силен самоконтрол и дисциплина.
 И може да се разделите - това не ти гарантира, че ще постигнеш хармония със себе си. Не ти гарантира, че ще спреш да водиш на ум разговорите, които и сега изпиват силите ти.
 Трябва ти време жизнен опит, порастване. Намери начин да живееш сама със себе си, да направиш живота си пълноценен. Не се вторачвай в семейството и не очаквай съпругът ти да те прави щастлива. Това зависи само от теб. ( нямам предвид да го освободиш от задълженията му, по-често го ангажирай с детето, да няма време за телефонни разговори).

В никакъв случай пряка конфронтация и говорене с такива тапири, щом мъжът ти не е на твоя страна.
Само вежливо ги игнорирай, ако се оплачат - казваш: "Няма такова нещо, вашите си измислят и ме вкарват във филми".
С техните камъни по техните глави.

Значи според мен той докато е живял с тях не е умирал от радост от контролата им , но сега се е спасил при теб и не му се разправя с тях ... и те оставя ти да духаш кашата.
Аз бих направила следното. Съвсем тайно бих си намерила добре платена работа или специализация или учебен процес някъде на далече. Т.е. ако сте в София ти иди във Варна или нещо такова. Но да си струва за да имаш основание. И под предтекст , че нещото което си открила е мн. важно за теб и семейството го командировай с детето и пр. при роднините му. Този изтрезнителен лагер за няколко месеца, половин година ще е супер. Остави ги да видят колко се понасят взаимно, да се иъпокарат по роднински и да се оправят един с друг.
Ама на вашето жилище сложи един ключ.
Накрая като се върнеш кажи на така травмираното си мило, че толерираш смяната на телефонния номер и ключовете на апартамента заради него, да не го тормозят. Не теб да не те тормозят ами него. Защото той пак ще се скрие .

Ох, започвам да се отчайвам
Винаги съм вярвала, че когато човек е искрен в мислите и чувствата си, дори и да има проблем, един разговор може да го оправи.. Явно моето семейство са ме възпитали абсолютно грешно за реалния живот.
А може би и аз не съм цвете за мирисане , защото при първия разговор с мъжа ми по повод свекървата и зълвата, той ме защити и ме помоли да се правя и да кимам за ок пред тях и да си правя каквото знам след това. Но понеже те си продължиха да дразнят, аз реших че при един открит разговор, всеки да си каже какво иска и тн , нещата ще се подобрят ..обаче то се стигна до нещата които съм описвала до сега.
 Ще пробвам сега с вашите съвети да видя до къде ще я докарам И ще пиша при развитие, току виж сме помогнали на други жени в подобна ситуация.

Забравих да отговоря, че аз си имам хубава работа и съм абсолютно независима, поне за сега Дай Боже и за напред.
Ходя си на курсове и спорт също.
Имам хоби, събирам разни камъчета когато ходим по планини и тн.
Социална съм, детето и мъжа ми също..макар че мъжа ми е леко отплеснат покрай тези двете особи..
Като се замисля сега, май по-добре по тях да е заплеснат и да ходи там, когато аз отсъствам, отколкото някъде другаде и аз да не знам...сещате се.
Пък дано те се светнат малко и да ни оставят намира, когато сме заедно с него и детето!

Просто някои хора никога не се оправят. Никога.

И трябва да заровиш всяка надежда.

Погледни наистина темата за "Невъзможните хора".
Ако четеш на английски, търси в гугъл следните теми: dysfunctional family dynamics, abusive parents, toxic abuse, narcissistic abuse. Най-вероятно самата търсачка ще ти предлага и други опции.
Родителите на твоя мъж са някакъв вид психопати (личностно разстроени индивиди), такива НИКОГА не се оправят. Мъжът ти ако няма критичност сега, няма да има и ПОСЛЕ, така че, и той никога не ще се оправи.

Важно е да се знаят тези неща, за да не си живееш живота в лъжа, но най-вече, за да не се обвиняваш. За да не мислиш, че просто не си се изказала достатъчно "ясно". За да не мислиш, че си "луда" и че "искаш прекалено много". За да не се връзваш на многобройните оправдания, които би чула, само и само за да не бъдеш защитена от неправда.

С токсични хора правда никога няма. Ни-ко-га. И единственият вариант за "печелене' е да си тръгнеш. Не можеш да побеждаваш хора без сърце, без морален компас и без желание да се вслушат или да разберат, че имат проблем

Където и да отидеш ще се сблъскаш рано или късно с такива. Не може да си тръгваш от всякъде. Даже често нещата са така поставени житейски , че не можеш изобщо да си тръгнеш без огромни последици за теб.
Начина е да не ги регистрираш.
В клиниката на курсовете преди разждането на бебето ни казаха , че ако до такава степен се преуморим и не можем да си починем от извънредно ревливо бебе , то по-добре да се погрижим за него добре, да го обезопасим в кошарата, да си сложим едни качествени тапи за уши и да се наспим добре. Т.е. по-добре бебето да пореве малко , но майката да не се срине тотално от умора.
Та също и тук. Слагате @тапи@ и живеете с тях, както и с неизбежния шум от булеварда, звъна на будилника, смога над София и пр. неизбежни неща.

Някои хора не искаме да живеем в кочина, но просто да се учим да я игнорираме или да не я регистрираме.

Оправдания колкото щеш.

И понеже каза за големи последствия - да, понякога нещата са "скъпи", цената е солена.

Но ако наистина искаш много нещо, ще платиш цената.
Няма лошо и да избереш другото, но тогава трябва да си наясно с избора си и с неговата съответна цена. Защото всичко има цена.

Най-ценното, което ми се наложи да науча е да казвам "НЕ". Не желая да ги чувам, не желая да комуникирам с тях, не желая да се виждаме и не ме интересува дали мъж ми ще се намуси. Приех, че съм лошата и .. си отдъхнах. Те на него са му рода, на мен- не. Ако иска, да води детето, за да се виждат, но аз съм пас. Има подхвърляния, но както той ми заявяваше, че те са си такива и не мога да променя отношенията им, така сега го контрирам, че това съм си аз и не може да ме промени (ако иска да му е мирно и тихо у дома).
Факт е, че доста време сме заедно, факт е, че доста вода изтече, доста разстроена и гневна бях, но си наложих да не ми пука и нещата се успокоиха с времето.
С разговори с тях не става- те просто са си такива. И няма смисъл да им давате козове, като ги "разболявате". Но, казвате на мъж си: "това приемам, това- не" и точка. Нататък- да се оправя той.

Аз разговарях в крайна сметка със свекървата.
Хванах я на къс пас, угодих и на мъжа - да стопим ледовете с нея.
Но има нещо, което ме притеснява.
Той е в Испания в момента, за седмица.
От разговорите с нея, тя упорито твърди, че не иска да се разделяме и и е чудно неговото поведение.
Че нещата първоначално станаха заради нея и сестра му ми е ясно на 200%.
Въпроса е, че вече с тях можем поне да разговаряме човешки, дори и лицемерно.
Но той продължава да да се държи отвратително към мен на моменти.
И е крайна сметка не мога да разбера какво иска от мен, при положение че му изпълних всички прищявки. Вкл и тази, да се сдобря с тях, защото последните седмици той се държеше мн гадно, вечно избухваше , не спеше до мен, а в другата стая.
Нещо не мога да го разбера точно какъв му е проблема

Попитай го! Директно го питай какво всъщност иска - да сте семейство или раздяла. Дали си готова обаче да приемеш и директен отговор! Защото подобни сръдни, демонстрации, вечно недоволство и неглижиране може да са симптом и на нещо друго - друга жена, напр.

Птица и аз не разбирам вече...
Иска да си вземем обща къща , понеже имаме жилище ,но не би се живее в апартамент. А се държи по този объркващ начин..

Малко бой е ял тоя мъж.