Бебето иска само майка си

  • 1 973
  • 12
Здравейте, мами!
Може би вече темата е обсъждана, но аз започвам да се отчайвам и се надявам да помогнете със съвет 🙄
Бебчето ми е на 8 месеца и не мога за миг да я оставя сама. Плаче, когато не ме вижда  и направо изпада в истерия. Дори в баща си не иска да стои. Гушкам я, говоря й, но...не става. Това период ли е, как да постъпя, така че да мога да свърша нещичко самостоятелно...🤔
Виж целия пост
# 1
заглавието на темата е направо разбиващо Grinning споко, дъщеря ми беше така....сега на 1г. и 9м. ходи на ясла и ми мята за чао Simple Smile най-вероятно е период, но е важно и вие как реагирате. Това, че се тръшка не значи, че трябва да не я оставяте. На бебетата им е необходимо време, докато осъзнаят, че когато изчезне мама за малко, тя не ги изоставя и скоро пак ще я видят.
Виж целия пост
# 2
Вземете си ергономична раница и така ще си вършите нещото, докато си гушкате детето.
Виж целия пост
# 3
Какъв ужас - бебе под годинка, което иска само майка си. Цъ цъ, другите бебета на тази достолепна възраст вече ходят сами по бебешки купони.

Сега сериозно: съвсем нормално е да търси само теб, споко. Вземи си слинг или ергономична раница и си върши нещата. Бебето има нужда от теб - радвай се, защото от личен опит ти казвам, че времето когато са дребосъци и ни търсят нонстоп отлита адски бързо.
Виж целия пост
# 4
Благодаря ви! Не е нужно да влагате и сарказъм, ясно е, че бебето има нужда основно от мен Simple Smile Просто питам, дали има начин да вляза да се изкъпя или евентуално видиш ли да се изпикая без да изпада в истерия Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Аз се къпех на отворена врата, така че дъщеря ми ме виждаше. Докато се сапунисвах й говорех, пеех й песни на Годсмак...много мили спомени са ми Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Аз също когато се къпех, го правех на отворена врата, а пред вратата стола за хранене с бебето в него. Виж за тоалетна притичвах на прибежки бързо.
Виж целия пост
# 7
Моето дете искаше само баща си. Нямаше как да не ходи на работа, разбира се, така че просто изтърпявах малко рев и после всичко се оправяше. Установих, че игнорирането и залисването с нещо друго най-лесно я успокояваше. Ако седна да обяснявам как е излязъл за малко, ще се върне и т.н., нещата ескалираха.

Иначе и аз ходех до тоалетна с нея, защото много се давеше и не смеех да я оставя. За къпане - в кошницата и до мен в банята или вечер като се прибере мъжа ми. Обичам спокойстивето, така че предпочитах втория вариант.

Ако беше залепена към мен щяхме да действаме по същия начин, за да съм адекватна имам нужда от сън, наспивах се в почивните дни на мъжа ми, тогава нямаше как да е с мен.

С една дума - когато физически е възможно, не се отлепвай, но не се изгърбвай заради това. Къпи се вечер, когато има кой да я гледа. И да реве, нищо няма да ѝ стане като пореве малко.
Виж целия пост
# 8
mishelk, това е нормална фаза от детското развитие - страхът да не бъдат оставени. Аз досега сякаш не съм имала този проблем, поне не така изявен, че да не мога да свърша нищо. Имам две дъщери. Едната е на 2г и половина, а другата е колкото твоята - на 8 месеца. Мисля, че постепенно бебето трябва да свикне с това, че дори и да не те вижда и да сте разделени, това е само за определен период. Според мен (и според това, което съм чела по въпроса) за начало трябва да я оставиш някъде, така че да те вижда. Например на стола за хранене, в кошарката. След това трябва да започнеш да “изчезваш” за минутка-две уверявайки я, че ей сега ще се върнеш. През това време й остави някаква играчка или друг любим предмет. Постепенно удължаваш периодите. Няма да е лесно, но опитай. Не откликвай веднага на първата секунда рев. Щом заплаче изчакваш малко, не разбира се да изпада в истерия, успокояваш я и пак се отдалечаваш. Така и така ще дойде момента, в който ще трябва да излезеш или да свършиш нещо, така че трябва постепенно да разбере, че мама в момента я няма, но след малко пак ще бъде тук. С голямата ми дъщеря в началото имах проблем, когато исках да я оставя за малко в нейната стая. Точно по този метод свикна. Оставях я, казвах й “мама ей сега се връща” и се появявах отново буквално след секунди. Много лесно свикна. Сега я оставям и за половин час докато свърша нещо. Има монитор, стаята е абсолютно обезопасена и съм спокойна. Според мен е важно детето да свикне да бъде и само със себе си. Разбира се тук става въпрос за бебе и това се случва постепенно. Има деца, които имат такъв проблем и при започване на детска градина, при кратки отсъствия на родителите. Решението обаче не е да не се отлепяш от нея наистина, защото така на нищо не я учиш. Кратки периоди, в които не сте заедно са нещо съвсем нормално.

Играта на “ку-ку”, при която скриваш лицето си и се появяваш също помага, за да може бебко да разбере, че дори и да не вижда мама за малко, тя отново ще се появи.
Виж целия пост
# 9
Абя то хубаво правила се предлагат...но не на всяко дете действат. Различни са бебоците....мноооогооо различни.
Виж целия пост
# 10
Така е. Не пречи да опитва докато разбере как да действа. Все пак доста неща зависят както от бебето, така и от този, който се грижи за него. Всяко дете е с различен характер и темперамент, но може да бъде научено или не на различни неща.
Виж целия пост
# 11
Аз се къпех на отворена врата, така че дъщеря ми ме виждаше. Докато се сапунисвах й говорех, пеех й песни на Годсмак...много мили спомени са ми Simple Smile
Все едно аз съм го писала 🙂
Виж целия пост
# 12
Разбира се, че е период. Всяко бебе плаче за майка си. Радвай се, привързана е към теб.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия