Деца от всички страни, добре сте дошли-7!

Това е количката https://m.babyworld.se/sv/articles/2.3.7777/britax-britax-smile- … -britax-primo-basБях харесала тази https://www.dinbaby.se/product/emmaljunga-super-viking-competition-black, която е по-хубава, но не ми се хваща в колата. Както и преди съм споменавала си смених колата с една въжка, точно преди да забременея и сега като ходя накъде и с тримата се пакетиране като сардини в консерва. 🤣 Тя напоследък ми създава много разходи-колата- и ММ спомена, че ще я сменяме 😃. Той иска да вземе ван или бус. И познай кой ще го кара 🤦♀ Хем искам кола, в която да събера половината покъщнина, хем да е малка и удобна за паркиране навсякъде. Още не са измислили такава кола. Нали?!
И ние нямаме помощ от никого. Дори и в България като ходим нито моите родители взимат децата при тях, то не и немогат, нито пък свекървата. Тя може, но не й се занимава. 🤣 И с тримата се справя сами. Никак не е лесно, но де нападаме. При нас е хубаво, че родители на малко деца могат да работят на намален работен ден. Моят мъж започва много рано сутрин и се прибира към 15 часа. Та това също е предимство. От няколко дни точно това обмислям как ще станат нещата като Емма започне да ходи на градина. Включих в плановете и големия син 😆, ама той незнае 🤣 Ще се справим. Само да сме живи и здрави.
Ася, Две в едно, и аз съм от тези дето не обичат еднообразието. Инженер-биотехнолог съм и работих няколко години е една фармацевтична компания в Бг, после реших, че нямам бъдеще там и започнах в банка. За целта завърших Банков мениджмънт. Сега уча за детска учителка и работих две години в градина. Обмислям варианта и учител от Ф-4 клас. Но ще видим. Работата с деца ми харесва защото прекараме много време навън, в гората, на излети. А и самата работа с деца ми е интересна.
А аз обичам природата. Йоан и Емма също. Днес пак бяхме на разходка в гората и тя зяпа в едни огромни очи.
Захранването никак не върви. Пробвах със банан, слива, круша. Давах и с лъжица - плюе, дадох й парченце, слага в устата и к се гади. До сега не ми се е случвало и Незнам как да процедирам. И двете момчета хапваха всичко, което предлагам. Чудя се да я изчакам още малко или да предлагам различни неща, които сама да си държи в ръка. Това дете направо обърна представите ми и опита ми в майчинството надолу с главата. Отделно цока цяла нощ на всеки три часа. 🤦♀
Бибит, кажи ти как процедира с големия. Нали той имаше АБКМ и неиска да яде? Ако някой друг има опит в трудно захранване нека сподели. Аз се изчерпах 😞

Влизам набързо.
Ступи, пробвай я периодично, може след месец, два, три например да има по-голямо желание да пробва. Когато и при малкия Бибитко почнах да захранвам, на 6 месеца се повтори същото като с големия. Не можех да се повярвам, че минаваме пак през същото- но към 10 месеца прояви желание за ориз, картофче, парченца плод и други, така че има надежда. Малкият все още не обича крем-супи например, пюрета и пасирано сготвено не му е по вкуса. Имат чувствителни усти , биберони не приеха, а с малкия до 3-тата година миенето на зъби беше мисия невъзможна. Мина му вече, де.
Големият на 10 месеца хареса киселото мляко и сигурно щеше и по-нататък да си го хапва с апетит, но той пък се обрина, тогава разбрах, че е с АБКМ. С него ми беше трудно- нещо не харесваше ли и спираше да яде всичко. Сложна работа, с това негово хранително поведение смея да призная, че го поразглезих, но това е положението. Хранителна алергия и екстремно избирателно хранене ми дойде нанагорно.
И сега е много слаб, върви дребен и капризен.

Така е, с всяко ново дете в семейството иде нова изненада.

И при Дзвер не вървеше добре захранването. Давах му в ръката нещо да гризе.
Броколи, краставица, корички хляб.
С кашите беше трудно, после прояде банан с овесени ядки, но с бадемово мляко ( аз го правих)
Сега ще трябва пак да чета какво да предлагам

Eдва смогнах.Писах преди няколко дни,но ми изчезна нета и не успях да публикувам,сега да видим до къде ще успея да се включа.
Ступи моите и тримата бяха ужас под небето със захранването,но момата би всички рекорди на братята. До 14м. яденето беше мираж.Паркирах я на масата всеки път като ядат момчетата и с нас също и освен да играе с храната друго не правеше.С лъжица абсолютно отказваше да яде. Плюеше всичко.Тя така и не пропи друго мляко освен кърмата.Вече е на 3.5г и все още отказва всякакви млечни. Търпение ти пожелавам.Аз понеже вече имах две такива ,не се и нервирах толкова. Само заключих за себе си ,че ми се връща тъпкано това което аз съм била. Въобще не ми се вовори за ядене даже.Да опитва там и да отмяташ опитаното,пак е нещо.
С домашните не помагам,но се налага намесата ми,защото искат родител да им диктува думите които им дават всяка седмица за учене,а и имат едни текстове дето им дават да тренират за гладко четене,трябва да се разписвам,че съм го слушала. С Лекси и до ден днешен трябва да подсещам за домашното.С Андрей подходих по дуг начин и се оказа поучителен за него. Оставих го да отиде без домашно. Подсещах,тй отказваше да седне да оцветява,било му скучно.Отиде на училище с домашно на половина и не беше получил награда от учителката.Още на следващия ден дойде с ново дмомашно и първата му работа беше да седне и да го направи без дори да подсещам. За друго не помагам и не проверявам.Имам достаъчно книжа за четене и преглеждане всеки ден от тримата.
Плами,Анджи също ходи по 3 часа на ден,но мен ме устройва ,а и за нея е по-добре.Избягва досадните занимания с ядене и спане на друго място. Ние обаче имаме свекърва ми и когато съм на работа тя я гледа.
За децата с диагнози ,тук са си в редовното училище и дори аз често предпочитам да работя с такива. Разбира се има различни диагнози и различни степени ,но и тях ги разделят според нуждите и колко сериозно е състоянието им ,за това дали да присъстват дори и с придружител в редовен клас или изобщо са си в отделна стая със специални хора. С най-тежките случаи,не бих се хванала.Просто опитах веднъж и то за половин ден и после ми трябваше терапия.Много зле се чувствах при мисълта,че тези деца нямат бъдеще.
Други има всякакви.Тази седмица бях с едно момиченце във втори клас,което е едно от четеризнаци.Така и не питах за диагнозата и,но не мисля,че имаше значение.Детето е на лекарства,лесно се афектира и напада физически ,постоянно е сериозна или нацупена,но днес ме изненада много приятно като имаха да пишат сутринта за едно нещо което ги е усмихнало и тя писа ,че аз съм я усмихнала,защото съм и била учител за деня.Накрая като си тръгвах ми каза,че ме обича. ТОва дете не го видях да е близко с друго дете,а буквално бях личната и учителка в класа.Случаи много има.Има и деца които като видят,че си нов не кооперират,но мисълта ми е.Харесвам си работата. Не е винаги лесно,имам какво още да уча и може би за това ми е интересно.Виждам децата с които съм работила миналата година,виждам им прогреса най-вече на специалните деца.Всичките тези усилия на учителите си струват.Повечето един ден могат да имат нормална работа и да се самоиздържат.
Оставям ви,че ни чака натоварен уикенд.

Калалили, страхотно е чувството, когато направиш по-светъл деня на едно дете!

Нашата програма тези 2 седмици се напълни, големият участва в клубния турнир по тенис, тоест играе с деца на неговата възраст от неговия клуб, познават се и той затова се нави да опита. Иначе досега не искаше да се включва в такива състезателни дейности. От него спортист няма да стане, слаб е в мускулите и с който играе, все го побеждава . Засега добре преглъща загубите, обяснила съм му, че е важно да набере опит, другите са участвали в повече турнири, някои ходят редовно на Tenniscamp-a през ваканциите(отделно като физика го превъзхождат, ама това го премълчавам ).
Та чакам да избутаме и тази седмица и другата седмица да се нормализира нашето ежедневие, а не всеки ден са бързаме с обяди, домашни...В събота всички деца, които се участвали, ще получат награда, ще има томбола. Тогава и малкият ще се включи символично в турнира , ще се опитат да надиграват под формата на игра майстора на турнира, очертава се забавно. Малкият Бибитко се е нахъсал да побеждава.

Нас ни хвана първия лек вирус- от у-щето на дребното, в класа му си прехвърлят лек вирус. Малкият го прихвана миналата седмица със силна хрема, която намаля, обаче го удари в дробовете и премина в кашлица, дежурният номер.

Големият Бибитко спи като въртележка нощно време- не знам как е при вас, но 3 пъти ставам да го завивам и всеки път е отвит, изритал е завивката и спи на кълбо, за да се стопли. Завивката е лека, абсурд да му е топло, спи по лятна пижама(къс ръкав и къс панталон). Предложих му да му сложа зимната пижама, поне като се отвива да не е по голи кълки, сложи една вечер такава и след половин час довтаса да ми се оплаче колко му било топло, сложи пак късите гащи и панталони .
Тази нощ го заварих в другия край на леглото , свит на кълбо.

Аз също като Кала смятам, че всяко дете има право да е щастливо.
Незнам как е в Америка, но тук децата, всички според мен, са под натиска на вечно оптимизиращото и произвеждащо-потребяващи общество.
Деца, които са по-различни, усещат този натиск още по-осезателно 🙄

Бибит, при Дзвер е същото със спането, но той се завива сам или идва при нас да се топли. Аз не ставам да го завивам.

Ние уикенда бяхме по фестовете: един във фирмата за събиране на отпадъци и друг при пожарната.
При боклуджийте целия моторен парк беше отворен за посещение и изпробване.  За децата е просто невероятно. Можеха да се качат в една лека кола и да ги въртят на360 градуса 🤪
Дзвер отказа категорично 😆
А. проспа 🤪

При нас се разхлади, 20С, на слънце е топло доста.

А. нещо я мъчи, я зъби, я нов скок.
Заспива на гърда, често се буди, иска да я носим...🙄
Започна да хваща вече и да бута нещата в уста, взе по- малко да връща, но сега лиги текат 🤨

Ние бяхме така с вируса миналата седмица цялото семейство. Ами нормално, времето лъже, сутрин е хладно, на обед става топло, събличаме се и изстиваме.
Ние уикенда ходихме в Щатите. Напазарихме си едно, друго и се разходихме.
Тук при нас натиск не усещам никакъв в училищата. Децата отиват там с голямо удоволствие и желание.
Забелязвам, че в последните години нови българи изобщо не пристигат, но за сметка на това изобилстват албанци и турци. Даже това лято си замина едно бг- семейство с две деца окончателно в БГ.

М. е същата със спането. Спи отвита цяла нощ, така е и лято и зима. Не ставам да я завивам, затова сега и слагам зимна памучна пижама.

А_тита, то и тук децата ходят щастливи на у-ще, макар че и това твърдение е относително, защото децата са различни и имат различно отношение към у-щето.
Родителите усещат най-осезаемо натиска или поне намека за хармонично развитие при децата. Детето това да може, онова да може, ако може всичко да умее, аз поне така съм го усетила.
Едно външно оптимистично общество е по-приятно от едно начумерено и зле възпитано, ама вярно, че и аз понякога се дразня на прекаления оптимизъм. В немска компания при разговор съм оставала с чувството, че постоянно се смеят и се поддържа бодър дух и настроение. При семейството, което живеех по  едно време, когато жената говореше по телефона почти винаги бърбореше прекалено ведро и много се смееше, чак неестествено дразнещо. Все едно си слагаш маската на доброто настроение. Както и да, задълбах в тази посока, просто споделям. Създаден е някакъв етикет на общуване. Както с усмивката при азиатците.

На демонстрация с боклукджийски камиони не сме ходили, все на пожарникарски, като последната беше на централната пожарникарска станция и направиха голямо шоу на висока пожарн.кула, като се спускаха от прозорец на прозорец, а долу презентираха как се разрязва катострофирала кола. Децата много се впечатлиха.

Ася, щом точи лиги, сигурно са зъби.
А. може и да търси вече повече твоята близост. Малкото Б. не ме изпускаше от поглед, все протягаше ръчички да го взимам. Заради него взех едно Ергобейби да е сгушен в мен или пък го слагах в едно креватче на колелца и навсякъде бе с мен вкъщи, да не ме изтърве случайно. Все още е гушливо и привързано към мама дете. Вчера ми рече, че като станел на 20, вече щял да може да се ожени за мен. Чака си пълнолетието човека.

Нощно време обикновено ставам веднъж до ВЦ-то и минавам по стаите да завивам деца. Не мога да се представя аз да съм опакована като пашкул в топлата завивка, а децата да са навити на геврек без завивка в хладната стая. Малкият по-рядко се отвива, но големият е голямо шило на моменти. Сам не се завива,една нощ беше метнал нещо нанякъде в опита да се завие, ама без точно попадение.
Тази нощ по-често се будех, отделно ММ тръгна в ранното утро на път по служебни причини и моите опити за завиване бяха повече.

Бибит,да оздравявате! Аз бях преди 2 седмици с ларингит хванах от Анджи вирус. не успях да заразя момчетата,но те все пак успяха да го напипат в училище и се тръшнаха и те. Не ставам да завивам никой,никога. Аз съм завита,завивки имат ако им е студено ще си придърпат. До сега никой не се е разболял от не завиване,а цяло лято спят на климатик по тениска само и долно бельо.
Уикенда и при нас беше натоварен.В събота бяха канени на РД на две братчета.Баща им беше направил опстикъл корс в двора нещо като за нинджа уориър. Много се забавляваха всички,а в неделя заведох момчетата на откриването на БГ  училището. Казах им ,че те ще решат дали да ходят или не ако им харесва. Правиха им изпит за входно ниво да видят колко знаят. Андрей знае много за 5 годишен,но учителките казах,че се уморява и сами решиха да го запишат в 1кл.,а като се умори да го препращат в предучилищната. Мисля,че е добро решение.Нямам болни амбиции,все пак няма още 6г. Важно ми е да ходят с желание.Децата се ентусиазираха ,ще видим как ще им се отрази 6 ден училище и ще решим дали да продължават или да се откажем. Алексей го записаха във 2кл.
Ася може и зъби да се,може и скок да е,а може и период.При моите продължи дълго периода на любопитстване и желанието да са на високо и гушнати. Анджи най-дълго искаше да я нося.Редовно и след като проходи дори като се умори плачеше да я нося вместо да е в количката.Раницата ми беше винаги под ръка.
Атита,какво има в Щатите което го няма в Канада или има разлика в цените? Ние ходихме до Торонто преди 9г и не ми е направило впечатление да има разлики.
При нас лятото си продължава и много му се радваме. Вчера беше 30 Ц ,но по-често е между 20 и 25.

Оказва се, че съм единствената завиваща тук. Може и да не настиват отвити, но на мен ми е дискомфортна мисълта да ги оставям така и станала ли съм до ВЦ-то през нощта, минавам на бърз контрол кой как е по леглата.
Тази нощ малкият се бе напишкал, случва се на 2-3 месеца веднъж. Като го напипах сутринта, че е мокър, той ми се оплака, че цяла нощ бил така, ама явно много е бил сънен и не се е усетил да ми го каже. Поне е бил завит , на топли изпарения.
Преоблякох го полузаспал, оправихме положението.
На закуска често е непохватен и днес взе, че изля чая върху себе си. Добре, че не беше врял. Пак преобличане, подсушаване. За малко да окъснеем с толкова извънредни ситуации.

И аз съм с хрема, това на мен ми е слабото място през последните години- не, че е нещо страшно, де. Малкият сутринта огромни сополи изкиха, сменях му 2 пъти дъската за хранене(яде сандвич върху дъсчица) .

Калалили, докато ви е удобно и децата са съгласни, пробвайте с бълг. у-ще.
На нас бълг.у-ще ни се пада сравнително далеч, отделно половината събота ще ни мине там, големият нямаше желание, искаше свободен уикенд, малкият не съм го питала.Отделно от бълг. у-ще получават домашни, така са ми разказвали.  В днешно време съвсем е абсурд да тръгнат на бълг.у-ще, случва се да имат спортни ангажименти в събота, отделно големият от 5 клас нагоре има все повече домашни.
Заяви ми, че има интерес да участва в математическа олимпиада, организирана от у-щето, но за да минеш във втори кръг, трябва да седнеш да направиш един лист с доста задачи. Та и с това трябва да се заеме през уикенда, през седмицата няма кога. Така че , докато са по-малки и по-неангажирани през уикенда е подходящия момент за такива занимания, стига да имат желание.

Дами, включвам се и аз ☕.

Бибит, не си единствена 😏, аз същи ставам да загъвам. Баткото много се върти, на кълбо се свива и все отгънат. Каката и тя се отгъва, но по-малко.
Да ви кажа првдната седмица какво стана. Обикновенно дните, в които няма тренировка оставаме в училище децата да си поиграят. В четвъртък баткото реши и колело да кара, малкото се качи зад него и баткото караше силно. Няколко пъти му казах да не кара силно/той и друг път е возил малкия, но е карал много леко/, сега какво го прихвана не знам. В един момент малкия започва да пищи, кракът му се заклещил между спиците. Обувката преди да падне му е предпазила крака, да не стане по-сериозно. Сега има рана отзад над петата на кокалчето и стъпва на пръсти. Но ощена следващия ден реши, че му е минало вече и като хукна пак... Явно от претоварване уикенда му се беше надъл крака. Скарах му се, защото трябва да си почива повече. 2 дена не му давах да тича, съвсем малко да върви и сега е значиъелно по-добре. Даже снощи много се буди и каза, че го сърби и го почесвахме 😀. Та така с нас. И при нас тази година ще е по-натоварено. Отделно с домашните от голандското училище, отделно и с домашното всяка седмица от българското училище. За сега ходят със желания на българското - баткото е 3 кл, каката е предучилищна група. Снощи бях на рпдителска среща на каката, погледнах и тетрадките всичко прави перфектно за сега, няма поправено от госпожата. Така се зарадвах, а четвъетък ще съм на баткото на родителска среща.

Друго май не се сещам за сега, лек ден ☀️.

Плами добре, че не е станало сериозно с крачето. Но щом му се тича, значи е добре, аз не бих спирала.

Бибит дано оздравеете и успех на олимпиадата !

Кала чудесно звучи рожденият ден ! И пак да кажа прекрасни снимки виждам ! Леко завиждам за лятото при нас вече е есен и не става повече от 13 гр. Другата седмица ще се затопли до 16-17 гр. Колко е широко леглото на Анджи ?

Ася и бих решила, че е или зъби и скок в развитието. Но носенето винаги помага . Ти в какви насоки мислиш за развитие и професионална реализация ? Страхотно звучи това за боклуджийските камиони и пожарната. Ние все изпускаме за пожарната отвореният ден, а за боклука не съм виждала.  В Глазгоу събираха през деня боклука и на Л. Много му хареса да гледа .

Брюксел как си ? Успяваш ли да спиш ?

А тита колко далече са ви Щатите?

Ступи много хубава количка имаш харесвам Смайл, една приятелка има и  съм бутала. Моите са Kronan, Thule, Elodie details, Baby jogger, Продадох Emmaljunga тя ми беше първата количка и ми беше голяма любов.
Ти как успяваш да учиш с децата ? Аз уча на 100 процента, въпреки че е дистанционно и всяка седмица имам семинари, отделно си има за четене доста и с малкият наоколо ми е много трудно да уча. Днес си е вкъщи и съответно нищо не мога да свърша, когато е на градина имам време от 8.30 до 14 да уча, в 14.20 излизам взимам ферито и автобуса и в 15 го взимам, реално мога и по късно да го взема но в тяхната градина масово ги взимат всички деца около 15 ч и до 16 се е изпразнила градината.

Тити какви са температурите сега при вас ? Започнахте ли с всички активности знам, че си много дейна ?

Къти Емма доволна ли беше от рд ?   
Тм постоянно ли пътува толкова много ?

Аз не завивам, но той често спи в нашето легло и не се налага . Направи ми впечатление думата отгънат и още една дума но не намирам сега коя беше.

Как се справяте с чистенето да попитам? Все се опитвам да създам структура и ред, но не ми се получава... Най голямата ми тегоба е сгъването на дрехи и прибирането в гардероби.
Отделно с ММ обсъждаме дали да ремонтираме 2 етаж или да ремонтираме и да вдигнем тавана с един метър или да ремонтираме вдигнем тавана и да приобщим два ъгъла към къщата. Всичко това е свързано с взимането на оферти, разрешение, заем и т.н. накрая само се депресирам от мащаба на нещата и така до следващия разговор.

Отдавна не са се разписвали много мами да го направят за да не изброявам предварително.

Две в едно, да, наспивам се сравнително добре. Миа когато не е гладна е бебе мечта. Снощи почти цяла нощ стена и се напъва. Дадох и изцедена кърма надвечер, после през нощта пак сука. Питам се, да не е от кърмата. И аз тези дни имах супер много газове но така и не разбрах от коя храна е. По принцип внимавам какво ям,ама...Днес ще се цедя, но няма да и давам кърма да видим.

Аз съм на зъболекар и ще влизам...после ще дописвам

Плами, и аз за първи път чувам думата загънат вместо завит, но явно е характерна за вашия район, откъдето си.
2 в 1, когато живеехме в Уиндзор, Щатите ни бяха на 3 км. Минавахме само под реката и бяхме отсреща. Сега най- близката точка ни е през Ниагарския водопад, който от нас е на 100 км.
Кала, и според мен няма никаква разлика между двете държави, няма кой знае колко различия. Ако сравняваме цени, при вас е значително по- евтин бензина и храната. Понякога се улучват и страхотни оферти като например спортни артикули, обувки, якета. Но пак си е относително, защото от щат до щат сигурно има разлика. Но ние си го правим като разходка, ходим и на места, където не сме били, хапваме в една верига  заведения, които ги няма при нас, напазаряваме и доволни се прибираме.

Бибит, и при нас стават такива изтървания понякога. Забелязвам, че се случват, когато се разболява или вече е болна и ако е пила повече течности. Затова вечер след 7-8 часа не и давам вода или няколко глътчици само.

2 в 1, аз лично нямам кой знае колко за чистене, но го правя, когато съм сама, никой да не ми се пречка. Но когато трябва да се чистят основно например фугите на плочите на земята или в банята стени, теракот, паркет на помощ викам каката. Но по принцип всекидневното чистене и подреждане си го правя сама.

И ние се радваме на чудесно време около 25 градуса.

Оооо ужас, най-големият ми кошмар е чистенето и подреждането.
За мен чистенето е Сизофовско занимание, и аз страдам като него 😡
Изчистя и след няколко часа е омърляно 🤮
Ред имам в главата, но не и по стаите. Ужас е. Уви детето е същото 🤪
Мъжът ми мрънка, но и той много цапа и разхвърля. Просто е свикнал някой да върви след него, но аз не го правя 😒
Утре ще идва приятелка на гости и малко ще вкарам ред.

За прането имам трик: като ги събирам от простора, директно ги сгъвам и сортирам по притежател. Всеки си получава купчинка да си я прибира. Гладя само ризи, чакам да се посъберат и тогава.

Брюксел, незнам дали храната има толкова голямо значение. Аз ям бобови, доста листни и какви ли не щуротии, А няма проблеми.
Добре, че Миа е кротка, с твоето ежедневие ти трябва сън.

Плами, пак добре, че малкия дявол е минал покрай вас. Аз от същата случка бях с гипс, който ми го сложиха накриво и сега статиката на тялото ми е нарушена 🙄

Кала, имаш ли снимки от РД? Търся идеи...
Бързо оздравяване на всички ви!

Бибит, аз не ставам нощем, затова и не завивам. Ама на мъжете все им е топло, все са потни.
Я кажи как смятат при вас  напр 26+16 или 19+14? Не вертикално, това в трети клас го учили...? Аз не се задълбах, но днес срещнах една майка и беше афектирана...🤔 Дзвер може, но не разбрахме дали са им го обяснявали.
Аз покрай една игра му обясних вертикално, но той ме отряза, че не разбирал. Аз по друг начин не мога...

Фестът при боклуджийте не беше само с коли за боклук, те имат много: за канали, за почистване на улиците- малко, големи, за сняг, за мръсотия, едни дето разнасят огромни контейнери, за премахване на графити и кой знае за какво още, мен не ме вълнуват.

Нищо не съм решила още. При мен идеите са много, подизпълнители липсват 🤣
Отделно искам да имам и време, а обикновено времето и парите са като огън и вода: и двете накуп няма как.

Исках да тествам как ще върви програмирането с децата, но няма къде да оставя А. Днес я оставих за час с мъжа ми, само е ревала. Като я взема и млъква 🤨