Деца от всички страни, добре сте дошли-7!

Ступи, добре, че ме попита, да я претегля. Над 9 кг е 🤐
Едвам я нося.

Бибит, да за есенната ти предлагах Хайлбронн, останах с впечатление, че търсиш идеи.
Ама щом имаш наоколо възможност, наистина е по-добре да го оставите за друг път.

Якамоз, успешна адаптация. Вие града ли сменихте? 🤔

Вчера заведах Дзвер да пробва таекуондо
След това целия квартал ни разбра 🙄
Рев, крясъци , ужас. Не му харесало, но цял час прави вътре всичко. Аз му казах, че съм отвън, вратата стъклена и ме видя 🙄
Имаха почивка да пият вода, не излезе. Откъде да предположа, че не му харесва?!
Като му казах се разяри: защо не съм му казала, че не било задължително 😵
Така крещя, че чак една майка ми писа да ме пита какво се е случило, мъжът й й бил казал 🤨
Въобще ужас някакъв.

Той се оплаква, че не го уговарям да си играе с други деца. Да, ама всички са заети!!! Ходят на 2-3 спорта или нещо друго. Нямат време за свободна игра 🙄
Обясних му, уж разбира, до следващата истерия 🤮

Ася, неприятно развитие с таекондото. Тим е със своенравен характер- като каже "не", няма разубеждаване. С моя големия е така. Тим някой ден сам ще се реши какво да посещава- както с колелото. Но и аз на твое място бих го пробвала от време на време. Приказвай му чат-пат за ползите от спорта, може да се пречупи някой ден. На моя големия Б. му говорех понякога, че спортът е важен за него, за да бъде здрав, силен, смел...бла,бла.
За Тим може да е вариант с приятелче да посещава нещо заедно, макар че не при всяко дете действа това.

Якамоз, сега се досетих откъде иде никнейма ти- "якамоз" е турска дума, нали? Погледнах в Уикипедия- това е отражението на луната във водата.
Мисля си, че в Западна Турция са по-модерните. В Източна , близо до границите са по-ислямизирани, там са и доста кюрди. В района на Анталия са смесена хубост , предполагам. Имаше забрадени, но и доста незабрадени жени. В града , близо до Сиде- Манавгат седнахме на заведение край речен канал, като малко речно пристанище, беше спокойно местенце. Имаше доста жени около нас, без покрити глави, персоналът беше много мил, а един турчин(който се оказа , че живеел в Германия) видял, че голям Бибитко е с футболен екип на Месси(култов аржентински футболист за незапознатите ) и дойде да  ни покаже негова снимка на телефона си с известния Месси.
Имаше детски кът, така че и децата не скучаха, дори ни оставиха на спокойствие за известно време.

Спомням си, че Якамоз разказваше, че ще сменят града. Супер, че сте намерили ДГ и че малката се чувства добре там! И нови познанства имате дори- като начало звучи много оптимално!

Калалили , ще разказваш за бълг.у-ще по-нататък.

Днес водих малък Бибитко на зъболекар- ще се наложи да носи шини(или брекети), не се сещам какво точно е на български. Имаме час и за ортодонт през декември с двамата, но моята зъболекарка реши, че е много време дотогава и неговият проблем бързо може да се коригира, докато е още рано. Тоест има обратна захапка- преди имаше наченки, но след като смени резците, първо долните излязоха на заден ред и тъкмо отидоха напред, горните избиха отзад(все зад млечните излизат) и няма изместване напред по нормалния начин. Днес бяхме там да му вземат мостра, малкият плака малко, но като цяло мина безпроблемно. Да видим как ще е после носенето на шините . Отсега се е замислил да не ги глътне , без да иска. Аз нямам никакъв опит с такива неща и не знам какво ни очаква. Ще ни обяснят подробно следващия път, но пак е един допълнителен ангажимент към всичките останали.

Бибит, да точно от там идва. Когато преди сто години се записах във форума точно ходех редовно в Турция и също все още бях романтична хахах. Сега просто не ми се мисли друг ник, нямам никакво въображение напоследък, а и някак си свикнах с това.
Бибит, неприятно е това с шините, но при децата много бързо се коригират тези проблеми.

Asya, да града сменихме, въпреки че оставаме близо до Милано. Вече усещам доста разлики, ще видим дали ще се затвърдят.
А защо не иска да ходи на спорт, Тим? Нещо съм изпуснала.

Ася и Лекси няма желание за никаквъв спорт.Всичко е за един сезон и приключва.Повечето деца в квартала също ходят на спортове,но моите не искат,на тези които са наоколо,а не ми се кара след училище на далеч.Все пак са трима и като гледам няма да стават шампиони в нищо конкретно.Спорт за удоволствие има и наоколо.Гимнастиката за сега остава,но не са изявили желание за повече и там. Андрей пък умишлено не искам през седмицата да ходи и на друго,защото е уморен и има чести истерии.Така беше и Лекси на неговата възраст и не искам да си го причиняваме още тичане под час и излишен стрес за всички.Бързай яж за да тръгнеш,после бързай,че домашното е не благодаря. Ще стане на 6 след седмица искам да има свободна игра и виждам разликата.
Покрай БГ училището намерих още 2 българки които живеят не много далеч от нас и сега ваканцията излизаме вече няколко пъти с тях. Те са с момичета,но все пак добре се разбират моите,а и аз с майките.
Якамоз отнема време адаптацията,но се свиква.Като спреш да сравняваш и да извадиш само плюсовете. Браво на малката ,че се адаптира така добре,а в ситуацията в дъжда съм била много пъти и то с 3,а мм все ми се чудеше защо си хо причинявам да ходя пеш на далеч с всикчите.Както и преди съм казвала,децата ми са енергични и има на кой да приличат Не мога да се затворя в къщи ,колкото и да е голяма и хубава.

Кала, aз също обичам да сме навън възможно най - много време. Точно затова и избрахме този град, защото, освен че има голям парк на 10 минути пеша, е и съвсем близо до Монца, където е най-големият парк в Европа. Освен това наблизо има езера и разни други места, които ще ни е удобно да посещаваме уикендите. Сега през седмицата обаче не знам как ще съчетавам излизане след градина защото тя свършва в 16 часа, а в 17 е вече тъмно. Ще го измислим де. Иначе тук също децата се записват на спортове и какво ли не. Аз лично не виждам как ще стане с тази градина, за мен е напълно достатъчна и изморителна.

Кала, аз също не искам да си го причинявам този стрес, но няма деца за свободна игра и той стои пред ТВ или компа. А аз не искам!
Аз се опитвам да правя с него неща, но с А е трудно....
Просто тук са организирани и са все на някаква активити следобед или на училище 🤐

Якамоз, аз чак вчера се замислих, че никнеймът ти е турска дума, преди ми звучеше на японски . Остани романтична поне в профила си.

Калалили, твоите момчета поне ходят на гимнастика, пак е нещо. Отделно са до късно на у-ще- ако и моите бяха до 16 часа примерно на у-ще, не знам дали щяха да имат желание да ходят и на спорт.
Край мен има майки с 3 деца, които циркулират следобеда по спортните площадки , понякога и бащи или други роднини( или приятелки) се включват, но основно майките се занимават с това. Някои са и с по-големи деца(11-12-13 годишни), които се оправят сами с транспорта.

При големия съм имала това поведение на нежелание да участва в спорт, мен ме занимаваше въпроса къде се корени това нежелание. Аз водех и двете ми деца на ерготерапия- там, а и на други места ходенето на някакъв спорт за удоволствие се смяташе за нещо много важно, често подпитваха докъде сме стигнали в това отношение, а аз се чувствах като майка, която не се грижи качествено за децата си. Тоест такива са очакванията към един родител тук. Големият Б. на 6 години ходеше на курс по рисуване, както и на цигулка плюс оркестър към у-щето(като СИП). Това обаче не се смяташе за най-доброто , на първо място бе спорта. Олекна ми, когато големият си избра да ходи на някакъв спорт. Той с времето разбра, че за него е желателно да спортува и мисля, че това изигра роля.
С моите момчета удрям на дърво с плуването- и там са едни очаквания..., защото от 4 клас целият клас посещава час по плуване. Хубаво е да могат всичките да плуват, но ето, че големият има особено, негативно отношение към плуване, по-скоро гмуркане. И така се превръща в един аутсайдер или особняк, да не продължавам с определенията.

Якамоз, при някои бързо се коригира проблема със захапката, но масово такива шини се носят с години. Има момент на свикване, който може да е проблемен- зависи как са поставени. С моята племенница беше драма първия месец, после свикна.
 Определено тръпна в очакване как ще се получи. Големият засега категорично заяви, че такова нещо нямало да сложи в устата си, но е друго, когато зъболекар те подговори, затова си трая и изчаквам какво ще кажат декември, когато ще ходя с него на ортодонт.

Бибит, ако е обикновена шина - тя изисква повечко години носене, но ако са брекети - те се носят около година и половина, най- много две.
Аз съм един от родителите, които не държат децата им да имат нон стоп заетост. Никога не съм държала на всяка цена да тренират нещо, защото така трябвало. Не съм натискала, ако те изявят желание- добре, но насила не се получават при нас нещата. Големият се записа на плуване една година, но той си можеше да плува още от БГ. Каката я пробвах вече тук на плуване и гимнастика. На плуването бяхме само веднъж и край, а на гимнастиката изобщо не отидохме, защото започна да реве от предния ден, че не иска. Малката не я водя никъде. С две думи аз съм една неамбициозна майка. Нашето движение е навън с много вървене, разходки, каране на скутер. Каката си ходи в училище на фитнес, също върви много и се научи да плува чак в 7- ми клас, защото имаха басейн в училище. И той и тя са много спортни, без да са тренирали почти нищо.

А ние сме двама антиспортни родители 😂 и мен ме дразни спортуването на всяка цена, въпреки че теоретично го разбирам. Карането на колело го слагам в графа кеф. И двамата сме издръжливи, можем да ходим дълго, вдигам си колелото редовно на ръце, не съм скини, ама след 3 деца не съм и много зле. Очаквания към мене откъм обществото не приемам, поне вече на моята възраст не 😂
Много ме радва изявата на сцена, но от друга страна всеки да се изявява където иска, важното е да има хоби.
Напоследък имам натрапчиво усещане, колко важно е било да уча в училище толкова уж безсмислени неща. На практика тях помня по-добре. Изведнъж тези "безсмислени знания" ми потрябваха. Вкл.руският език - в момента имам 4 ученици на руски. Едното дете е с баща британец и майка рускиня и усеща как английският ми е дървен, и пожела да работим на руски. Ето, и това ми дотрябва. Опитвам се да го втълпя на моите деца 🙄
Моят тийнейджър, който след 3 дни навършва 14, се опитва да ме побърка. Вече усещам нужда от валидол(примерно), а е още толкова рано! Питах приятели с по-големи деца, alcohol, drugs or church, казаха drugs 😂😂😂
 Честно, добре, че се занимавам с толкова странични неща, да не се вторачвам само в него, че ми е много рано да се побърквам.

Ася, подозирам, че Т ще се кротне в пубертета 😁

Бибит, а продължава ли голям Б.с цигулката?

Тити, alcohol, drugs or church  за теб или тийна? 🤣
Съчувствам ти.
Като бях в болницата за А, нали висях една седмица, та прочетах една книга от тамошната библиотека. Имаше основно любовни и исторически романи. Попаднах на една как да оцелееш с пубер. Лежерна, но имаше и факти от изследвания. Общо взето не взимай нещата навътре. Мозъкът се реорганизира и затова са като малоумни. Ама ако през първите седем си си свършила работата добре, няма повод за тревоги 😀

Като си знам късмета, той може да се кротне, а А да истеряса 😬

Мнението на другите майки слабо ме интересува. Аз гледам детето да е добре. Имаше едно приятелче русначе, разбираха се добре, но се преместиха. Сега и двете с майката сме без коли, а до там няма директен транспорт 😒
От квартала няма сродна душа, все са момичета на негова възраст.

Тити, аз предчувствам, че пубертетът ще е изпитание за мен и таткото- дано да се лъжа. Гледам голямото Б. как си навива на пръста нещо и докато не го направи, не мирясва. Понякога е невъзможно да го разубедя, представям си какво е, ако е на 15.
Човек сигурно свиква в един момент с порасналите деца и с тяхната промяна. На теб пожелавам здрави нерви.

Бибитко не ходи на цигулка вече. Мисля, че ентусиазмът му се изпари бързо, отделно по желание трябваше да свирят пред публика, а това него много го натоварваше. Вкъщи все повече го мързеше да се упражнява(дори веднъж на седмица да е). Когато заяви, че иска тенис и футбол, прекратихме с цигулката(тогава приключи учебната година и не подновихме договора за часовете по цигулка)- дори и да искаше, щеше да му дойде в много. Сега понякога му се приисква да ходи пак на курс по рисуване, но няма да има свободен следобед, затова и не го записвам.
Но се убедих, че ходенето на спорт много добре му се отрази- най-вече откъм социализация и положителни емоции. Физически е слаб, няма капацитет за сериозен спорт, ама ние няма и такива амбиции. В тенис-групата са 4 деца, намери си приятелче, което живее наблизо до нас и тренировката му е още по-приятна в приятна компания.

Здравейте, аз малко се изгубих, ама вие знаете защо. Избутах двете дати за приключвания и ДДС и остана последната която е 5-ти ноември.
Официално се върнах на работа на 21-ви октомври, а на същия ден ММ го уволниха. Чакахме този момент от близо 3 години и ето че вече е факт.
В сряда на обяд ми се обади на пожар да ме пита в коя спешна помощ да отиде защото М паднала от коша....Откачих ....В крайна сметка повече беше уплахата от всичко отколкото нараняванията, но доста се и уплашихме.
Свекърва ми хванала коша да го вдигне от земята с малката, а дръжката не била в нормална позиция. В момента на хващане, дръжката се наместила и прещракала, а М през глава на плочките. Ударила се е на брадичката и явно си е прехапала езичето, защото сряда следобед и вчера беше кошмарно яденето. Днес вече е много по-добре. Взе ни се акъла, но.....всичко е наред и дано това да е най-голямото зло което да ни сполита.

М е 6,500 кг. Претеглихме я в болницата че трябваше заради обезболяващото.

Ася, и А не лъже....представям си как ти тежи....
И Йоан го бяхме водили на айкидо и изобщо не му хареса. Сега продължава да ходи един път седмично да гимнастика и един път на музикална академия.

Нашите са другата седмица ваканция. Днес ни дадоха резултатите за първите два месеца училище. Като цяло се справя много добре и най-вече го хвалят за краснопис. Аз съм маниачка на тази тема и не понасям грозно писане и драсканици.

И ние взехме час за ортодонт за Йоан. Сигурно си спомняте, че изкарахме предното зъбче на Йоан като стана на две години и половина след счупване и абсцес. Сега излезе зъба, но по-нагоре от другия и върви малко накриво. Края на ноември ни е срещата и ще пиша как е минало.

Кали, надявам се да ти е лесно като учителка. Трябва ужасно търпение за това, а аз хич не съм от търпеливите. Дано децата искат да останеш за постоянно.

Оставям ви че ще къпем госпожицата и после ще спи....

Обещавам скоро да се включа пак. 😘

Леле, bruxelles, ужасно е това с падането. Добре че не е нищо сериозно, но представям си как сте се притеснили. При мен малкия напоследък е станал много див, по цял ден се старая да не се претрепе, но вчера не можах и падна по гръб от дивана. Много рева милия.

Искам да ви разкажа какво яко нещо бяха организирали на голямата от детската градина. Тя ходи от понеделник, много добре се интегрира. За днес бяха организирали вечер на хелоуин. От 19 до 22 часа вечерта игри, песни и танци и пица без родители. Аз първо мислех да не я пращам, но като видях как добре се справя с адаптацията я пратих. Тя беше толкова ентусиазирана. Аз обаче съм ужасна майка и не можах да и подготвя никакъв костюм, обаче намерих една маска (днес обиколих магазините в зоната и нямаше цели костюми) и тя беше напълно доволна. В крайна сметка много се е забавлявала, даже хич не ѝ се спеше като се прибрахме. А да пропуснах да кажа, че цената на това беше 20€ и не беше задължително, но беше отворено и за външни деца.

Брюксел, ужасно преживяване... Плюй в пазвата и дано повече нямате подобни изпълнения!
Дано твоят мъж скоро си намери добра работа, от която да е по-доволен от първата.
Браво на Йоан Краснописец!
Аз не държа на красив почерк, важното да е коректно написано. Големият пише красиво , когато ползва ръкопис, а когато пише печатно не е най-голямата красота. Малкият е супер старателен и пише много изрядно, засега.

Моят мъж донесе вчера вирус, с грипозни оплаквания и се надявам да не ни изреди всичките.

Якамоз, супер звучи хелоуинското парти! Твоята госпожица не е от поспаливите, доколкото си разказвала, така че тъкмо като за нея е било направено!

Моите двамата ги оставих на футболното игрище с техни две приятелчета и сега съм малко свободна. Те са три деца на по 10-11 години, така че са вече големки, имам им доверие, не ходят другаде, само там стоят и ритат топка.

Брюксел ,неприятен инцидент наистина,но ако помниш и аз разkaзвах как падна Анджи като беше на 3 месеца от количката на детската площадка по изцяло моя вина. Аз ревах повече от нея. Въобще не искам да се сещам за щастие площадката беше от тези в много мека гумирана настилка и и нямаше нищо.Тя е супер предпазлива и въпреки всичко като прохождаше успя да падне веднъж доста жестоко. Просто се изправи на дивана и политна напред с челен удар в масата. Удари се в ръба и на едната буза. Цялата посиня имаше ужсен белег,който за щастие изчезна. Всички белези на децата обаче остават в сърцето на майката.
Браво за хубавото парти Якамоз! При вас явно си е нормално децата да не спят до късно.Тук партитата за децата са до 7 вечерта и толкоз.За костюма не се упреквай. Ще има по-запомнящи се партита.Ние миналата седмица така отидохме на едно такова парти като мембъри на зоопарка.Знаехме ,че всички ще са облечени с костюми,но не облякохме децата.Пак си изкарахме страхотно.Имаше детска хелоуинска дискотека.Анджи взе участие и чак не и се тръгваше.Изобщо не се трогна,че всички бяха в костюми.
При нас вече е разкошно красиво есенно.Нахраних си душата. Ходихме до едни водопади и една пещера.ХОденето и катеренето бяха повче от 10км отбелязва моят телефон,но момчетата не се оплакаха нито веднъж.Анджи ходеше в 1/3 от времето също. Изкарахме си страхотно. В пещерата мислих да не влизам,че беше много тясна ,че и аз неможех да се изправя в нея.ДЕцата вязоха с баща им и фенери.Като излязоха настояха и аз да отида с тях.Аз имам клаустрофобия и беше много неприятно изживяване за мен,но пък децата бяха в екстаз.Тази пещера през пролетта се пълни с вода ,защото е пътя на една рекичка и на места в пещерата трябва доори да се лази,но ние се върнахме и не минахме от там.От изхода и е много живописно и ми напомня на чудните мостове в Родопите. Определено пак ще ходим.Остана много невидяно ,а не ни е никак далече. Нашата ваканция приключва и от понеделник пак на училище,но определено презаредих батериите.Нахраних си душата и очите.