Травма от загуба на домашен любимец

  • 1 177
  • 13
Здравейте, не съм сигурна тук ли е правилното място за тази тема. Моля за съвети как да помогна на сина ми (на 6г.), да преодолее много травмиращ за него спомен, загуба на любимото куче, на което стана свидетел за съжаление. Случи се през ноември, бяхме го оставили за седмица при баба и дядо. Било са на село, на центъра на кафе, когато им казват, че кучето им агонизира, най-вероятно натровено. Мога само да си представя шока на свекърите ми, паниката, в която са тръгнали за лекар в съседното село и фаталния край за броени минути. Намирам за голяма грешка от моя страна и на таткото, че подценихме ситуацията. Говорихме много с детето, месец-два говореше често затова. Постепенно изглеждаше, че се успокои. По моя инициатива засадихме дърво наблизо до гроба на кучето, което синът ми избра. В разговорите с детето усетих, че задържайки болката си мисли, че така показва любовта си. Затова ми и хрумна идеята за дървото, което да е символ на любовта и спомена. Обаче от време на време казва много тъжни неща, които ми показват, че още го изживява. Снощи се разстрои много заради една детска песничка. Затова непременно трябва да взема още мерки. Може би ще ме посъветвате да посетим психолог, така че ще се радвам и на препоръки на лични. Въобще благодарна съм за всякакви съвети Heart
Виж целия пост
# 1
gingerina, а нов любимец? Старо, изпитано средство срещу мъката от загубата.
Виж целия пост
# 2
Ненормално би било, ако не изпитваше тъга по загубеният любимец, особено, когато е станало неочаквано и по такъв начин. Детето разбира, че животинката е изпитвала болка.
Хубаво ще е да минете през специалист, той ще ви даде насоки как да говорите по този въпрос и как детето да отработи травмата без да оставя трайни "щети".
Виж целия пост
# 3
Взехме да, свекърва ми веднага поиска ново. За съжаление дори усещам, че му се дразни понякога точно, защото не е другото. Той и като характер явно много повече се привързва, като се преместихме в нов апартамент той се сещаше и искаше да ходи в стария.о
Виж целия пост
# 4
Явно е по-чувствително дете. То, моето предложение...........предложих го, защото имам старо вече приятелче, без малко на 15 годинки и всички все това ми предлагат, друго кученце. Но аз не искам, просто не си представям друго животинче на неговото място. Въпреки че, като почина предишното ни куче, веднага потърсих ново, т.е. сегашното ми лабче. Но към него съм толкова силно привързана, че и мисъл за друго не ми минава през главата. И с животинките е като с хората, към един се привържеш, друг не го понасяш, трети ти е равнодушен. Дано я  израсте тъгата детето, а, ако се налага, и професионална помощ потърсете.
Виж целия пост
# 5
Посетете психолог.  Разпитайте за някой,който е помогнал при подобни случаи. Много е травмиращо,дори за възрастен. Хубаво е,че проявявате разбиране,но понякога следите са дълбоки  при по-впечатлителни хора.
Бих добавила и капки на Бах,ако имате специалист,който да ви направи комбинация.
Успех !
Виж целия пост
# 6
За жалост съвсем наскоро и аз загубих кучето си и то неочаквано - подобно на вашият случай. Нямам деца, но това, което помага на мен и на близките ми е да говорим за кучето. Тя си беше съвсем пълноправен член на семейството, споделяме си забавни случки с нея, направихме си дори нейна снимка в рамка, за да си я виждаме.
Смъртта на домашния любимец е неизбежна и според мен, на детето трябва да му се обясни, че тъй като кучетата живеят много по-малко от хората, винаги ще бъде така, което не означава, че той трябва да се чувства виновен да заобича друго кученце. Без да е задължен разбира се. Като цяло е нормално да не се радва толкова много на новото куче. Важното е да го "уважава", с смисъл да не го наранява или нещо подобно. Просто трябва време и наистина да му обясните, че ако иска да има домашен любимец, винаги ще се стига до този момент.

Пак повтарям, това е просто съвет, нямам деца, така че вие най-добре може да си прецените. Simple Smile Успех
Виж целия пост
# 7
Когато бях малък една кола ми прегази котката и ми беше много зле.После се привързах към един заек Simple Smile можеше да му вземете котка вместо друго куче,за да не му напомня за първото.
Виж целия пост
# 8
Темата ми излезе от списъка с нови теми.
Ще си позволя да пиша моята гледна точка, дано не ме изтрият.

В сряда моят стар и болен котарак почина. Почти половин година се борехме всеки ден за още ден живот. Хапче, спринцовки през устата, всяка вечер. Започна се от възпаление на окото, откриха ни чернодробна и бъбречна недостатъчност.

Аз съм живяла повече години с него отколкото без него. Излизах по квартири, сменях мъже, работи, той все ме чакаше и обичаше. Почти половин година аз умирах всеки ден, тръгвах на работа и му казвах да ме чака, ще се върна. Почина в съня си, тихо, кротко и праведно призори.

Вече е ден шести, аз не знам какво се случва. Успявам да се закарам на работа, да си върша задълженията макар и с грешки. Не ме интересува нищо и никой.

Отхвърлянето на околните ме наранява, много малко хора ме разбират. Съветите за ново коте/куче са нереални. Искам си моето. Друго няма да е той. Той почина обичан и обгрижван.

Не мога да дам съвет. Споделих от името на детето.

Виж целия пост
# 9
Зуки Су, съболезнования Sad

Поплачи си, дай си време, с времето болката се притъпява. Ще усетиш кога е правилният момент да отвориш дома и душата си за ново същество. Heart
Виж целия пост
# 10
Зуки Си, всички,пишещи тук те разбираме. Дай си време . Благодари за хубавото време заедно,имали сте го. Никой няма да запълни неговото място и не е нужно,защото то е пълно с любов! 

Ще улегнат нещата,дай си време.
Виж целия пост
# 11
Съветите за ново куче /коте/ са реални. Пиша го /за вас може би съм коравосърдечна/, като човек, който в рамкети на 6 месеца изгуби 2 кучета по над 13 години. Гледани и обичани и както прочетох по-горе повече време с тях, отколкото без тях. 2 седмици след това взехме ново куче и мога да кажа, че много помогна. Напълно осъзнавахме, че това не са предишните ни кучета, това беше куче бебе, което се нуждаеше от нашите грижи и внимание - ново и различно, но напълно способно да ни разсее от тъгата.
Въпросното ново куче почина на 7 години и то по най-ужасния начин - здраво младо жизнено и тичащо животно беше блъснато от кола и си отиде в рамките на по-малко от час. Сега пак имаме други кучета и аз и майка ми и това е добре.
Гледах преди време филма Кучешки живот и за мен той е много хубав. Там е дадено всичко и радостта от това да си имаш куче и грижите и старостта на кучето и смъртта му и новата надежда - нова надежда и за стопанина, че може да има нов най-добър приятел, а и за кучето, че не се губи а продължава да радва други хора на ново място.
Виж целия пост
# 12
Когато бях малък една кола ми прегази котката и ми беше много зле.После се привързах към един заек Simple Smile можеше да му вземете котка вместо друго куче,за да не му напомня за първото.

И аз точно това щях да кажа. Вместо куче, котка. Така ще опознае и ще се привърже към ново животинче, което да не му напомня на другото, защото то ще си остане завинаги единствено и незаменимо. Обаче, дали самия начин, по-който е загинало кучето, не го тормози повече от загубата му...? Това би било по-притеснително - запечатани кадри.
Виж целия пост
# 13
Именно да, и мен това ме притеснява травмата ,в смисъл на запечатан спомен и емоция. Ще поговоря с него пак. С него, понеже много малко споделя съм се научила да го питам за емоцията като количествена оценка от 1 до 10. Помага ми да се ориентирам. Само да го хвана в удобен момент. Благодаря на всички за отговорите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия