Не може всеки да е Стив Ъруин!
Но явната неприязън към кучета ми говори много.
Виж целия пост
Но явната неприязън към кучета ми говори много.
Лошотията вродена ли е
- Публикувана: 9 юли 2019, 14:18 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2019, 17:52 ч.
# 151
19 юли 2019, 16:57 ч.
Не е нужно да залиташ на всяко животно и калинка, които видиш. Отношението към тях се усеща и без това.
Виж целия пост
# 152
19 юли 2019, 16:58 ч.
А когато пък става въпрос за отношение е от значение не само какво е външното поведение към животните /и хората/, а какво реално изпитва човек към тях. Тук театърът не е показател.
Виж целия пост
# 153
19 юли 2019, 17:06 ч.
Театър колко време може да се играе? А и това би предположило, че аз предварително трябва да "издам" специално това мое виждане за нещата. Повечето хора си показват отношението, когато за първи път се отвори подобна тема. Просто не очакват, че някой може да наблюдава и този критерий.
Виж целия пост
# 154
19 юли 2019, 17:11 ч.
Без значение. Обсъждам това, че човек може да театралничи, но това външно поведение не бива се равни с реалното отношение. По принцип. Не мога да ви обсъждам конкретно, нито има как, нито има смисъл, не е цел това. А човек, който има определен вид отношение, така или иначе, ще го покаже, ако има възможност и достатъчно време за това, както и обективен и внимателен наблюдател.
Лично за мен също отношението към по-слабите, към деца, възрастни, болни, животни, към природата изобщо, е показател за обсъжданото качество. Говорим за отношение, не за еднократен акт.
Виж целия пост
Лично за мен също отношението към по-слабите, към деца, възрастни, болни, животни, към природата изобщо, е показател за обсъжданото качество. Говорим за отношение, не за еднократен акт.
# 155
20 юли 2019, 13:45 ч.
Това е доста тъпо - повечето хора не са така - просто при мен инстинкта за самосъхранение не е развит за сметка на тоя - да съхраня другите
Типичен пример за самоконтрол и възпитание си ти (потвърждаваш ми тезата). Възпираш агресията си, въпреки, че дивото в теб зове.
Виж целия пост
Скрит текст:
Хем ако съм бесна може да си вдигна ръката да ударя, но преди да съм ударила нещо ме спира да ударя или удрям но много леко и символично - просто не мога да ударя човек силно и безрасъдно с директен удар, все внимавам да не го повредя, а вроденият ми инстинкт да пазя хората около мен се задейства подсузнателно. Не знам ако стрелям дали пак ще имам тази спирачка - може и да действа само при директен контакт.Не е толкова просто с агресията. Аз примерно имам отстрани погледнато агресивен подход. Но това всъщност е само първо впечатление. На практика ако трябва да се защитя и се налага агресивна реакция ако се оставя на инстинктивната си реакция никога не бих агресирала - нещо вътрешно ме спира.
Това е доста тъпо - повечето хора не са така - просто при мен инстинкта за самосъхранение не е развит за сметка на тоя - да съхраня другите
Типичен пример за самоконтрол и възпитание си ти (потвърждаваш ми тезата). Възпираш агресията си, въпреки, че дивото в теб зове.
# 156
26 юли 2019, 17:52 ч.
много е странно - хем съм импулсивен дивак, от вътре ми идва, хем същевременно нещо ме спира в крайна сметка. Обяснявам си го с разликата в характера и природата ми - буен характер и добра природа. И двете се борят в мен, но отстрани повече се вижда характера ми - и аз и хората очакват бурна реакция с лоши последствия. И тя наистина е такава, но последствията никога не са толкова лоши - поне не за околните. Лека полека с времето като ме опознаят виждат че само лая, но не хапя.
Виж целия пост
Препоръчани теми