От една до три на всеки 10 жени, развиват генитален пролапс. Това състояние представлява смъкване на матката и/или влагалището. Често при това състояние могат да бъдат засегнати и съседни органи – пикочен мехур, уретра и ректум. „В някои случаи пролапсът остава непроменен във времето, но в други смъкването може да бъде динамичен процес, който в рамките на няколко години достига до тежки степени“, споделя д-р Надя Магунска, оперативен гинеколог в Медицински комплекс „Д-р Щерев“.
Смъкването на органите в малкия таз се свързва с отслабване на съединителната тъкан, водеща до слабост и невъзможност на поддържащите връзки да износят матката и влагалището. Рисковите фактори, които водят до това, са естественото раждане, възрастта и индексът на телесната маса. Предразполагащи фактори са и голям брой раждания, раждане на големи бебета, масивни разкъсвания на тазовото дъно, тежка физическа работа, хроничен запек и хистеректомия (отстраняване на матката по оперативен път). Близо 50% от нормално раждалите жени в различна степен развиват генитален пролапс.
Утеро-вагиналният пролапс се разделя на три вида, според локализацията на дефекта спрямо влагалищните стени:
- Пролапс на предна влагалищна стена, който се свързва и със смъкване на пикочен мехур и уретра
- Пролапс на задната влагалищна стена – води до смъкване и анатомична промяна в позицията на ректума
- Третият вид е този на влагалищния връх. При него има ясно изразен съпътстващ пролапс на матката, като той може да се наблюдава и след хистеректомия.
Както всяко специфично медицинско състояние, така и свличането на женските гениталии има своите симптоми. Сред тях са усещане за натиск в областта на малкия таз, болезнен сексуален контакт, усещане за „изпадане на нещо“ от влагалището, изпускане на урина, усещане за пълни пикочен мехур и право черво, хроничен запек. Проявата на симптомите зависи от засегнатия участък и от това дали са обхванати съседни органи. При 10-20% от случаите има изявена симптоматика.
Смъкването на гениталиите се лекува най-често оперативно. В Медицински комплекс „Д-р Щерев“ пролапсът се коригира чрез няколко вида оперативни интервенции с поставяне на платно, което се използва за корекции на херния. Принципът на операцията е „окачване“ на влагалище и матка към определени структури в малкия таз, така че да наподоби естествените връзки на женските полови органи, които са се разтегнали с времето. Поставянето на платна чрез лапароскопски достъп има предимство пред конвенционалните операции за корекции на пролапса – след интервенцията жената запазва физическата си активност, може да спортува и да води активен живот с по-малък риск от усложнения (в под 18.2% от случаите). Лапароскопската операция е с по-кратък болничен престой и по-бързо възстановяване на пациентката, позволяващо бързо връщане към обичайния начин на живот.
Операцията е сложна, при нея се правят голям брой лапароскопски възли, а средната й продължителност е 3 часа. Поради тази причина е важно е да се направи от добре подготвени хирурзи с опит в областта на интервенциите в малкия таз. Този тип операции се препоръчват при определен контингент пациент в по-млада активна възраст и без тежки придружаващи заболявания.
Смъкването на органите в малкия таз се свързва с отслабване на съединителната тъкан, водеща до слабост и невъзможност на поддържащите връзки да износят матката и влагалището. Рисковите фактори, които водят до това, са естественото раждане, възрастта и индексът на телесната маса. Предразполагащи фактори са и голям брой раждания, раждане на големи бебета, масивни разкъсвания на тазовото дъно, тежка физическа работа, хроничен запек и хистеректомия (отстраняване на матката по оперативен път). Близо 50% от нормално раждалите жени в различна степен развиват генитален пролапс.
Утеро-вагиналният пролапс се разделя на три вида, според локализацията на дефекта спрямо влагалищните стени:
- Пролапс на предна влагалищна стена, който се свързва и със смъкване на пикочен мехур и уретра
- Пролапс на задната влагалищна стена – води до смъкване и анатомична промяна в позицията на ректума
- Третият вид е този на влагалищния връх. При него има ясно изразен съпътстващ пролапс на матката, като той може да се наблюдава и след хистеректомия.
Както всяко специфично медицинско състояние, така и свличането на женските гениталии има своите симптоми. Сред тях са усещане за натиск в областта на малкия таз, болезнен сексуален контакт, усещане за „изпадане на нещо“ от влагалището, изпускане на урина, усещане за пълни пикочен мехур и право черво, хроничен запек. Проявата на симптомите зависи от засегнатия участък и от това дали са обхванати съседни органи. При 10-20% от случаите има изявена симптоматика.
Смъкването на гениталиите се лекува най-често оперативно. В Медицински комплекс „Д-р Щерев“ пролапсът се коригира чрез няколко вида оперативни интервенции с поставяне на платно, което се използва за корекции на херния. Принципът на операцията е „окачване“ на влагалище и матка към определени структури в малкия таз, така че да наподоби естествените връзки на женските полови органи, които са се разтегнали с времето. Поставянето на платна чрез лапароскопски достъп има предимство пред конвенционалните операции за корекции на пролапса – след интервенцията жената запазва физическата си активност, може да спортува и да води активен живот с по-малък риск от усложнения (в под 18.2% от случаите). Лапароскопската операция е с по-кратък болничен престой и по-бързо възстановяване на пациентката, позволяващо бързо връщане към обичайния начин на живот.
Операцията е сложна, при нея се правят голям брой лапароскопски възли, а средната й продължителност е 3 часа. Поради тази причина е важно е да се направи от добре подготвени хирурзи с опит в областта на интервенциите в малкия таз. Този тип операции се препоръчват при определен контингент пациент в по-млада активна възраст и без тежки придружаващи заболявания.