Родно място

  • 3 647
  • 33
# 15
На 2000 км от родното място живея и на 2500 от родното на мъжа ми. С родителите му приключих отношения преди няколко месеца и то от разстояние. Вече не ме интересува нищо свързано с тях.
Обичам си иначе родното място и пазя скъпи спомени от него ❤️
Виж целия пост
# 16
И двамата със съпругът ми сме от един град (София), за щастие, като семейство не сме живели с родители.
 По стечение на обстоятелствата от години живеем на друг континент.
Виж целия пост
# 17
На 9,000 километра и от родното място, и от свекървата. Не ходя много често - веднъж на 3-5 години.
Виж целия пост
# 18
И двамата с мъжа ми живеем в родния си град - Варна. Свекъра почина година преди да се оженим, а свекървата работи в Германия, връща се в България 2 пъти в годината за по 2-3 седмици, като гостува по малко на всичките си деца и малко стои на село.
Аз не съм сигурна, че имам точно усет за роден дом. През първите ми 7 години сме живяли на 7-8 места. Имахме много проблеми, които ни караха да се местим постоянно. Но може би къщата, в село съвсем близо до града, ми е най-мила, там пораснах. Затова и много обичам да ходим там.
Виж целия пост
# 19
Живея в родното си място, мъжът ми живее в него, същото е родно място на майка ми и баща ми живееше в него. Баща ми и мъжът ми не са родом оттук. Sunglasses

Скрит текст:
Свекървата на майка ми и тя живееше тук обаче. Баща ми го пращат по разпределение, дядо ми и баба ми идват при него малко по-късно. Иначе дядо ми е сменял местоработи под една и съща шапка из цяла България (железничар, не военен).

Разбираме се. Живеем на триста и няколко км. разстояние и вероятно затова се разбираме. Wink Идеалното би било обаче не километрите да са по 10, а свекървата да е в същия град, но в друго жилище. За да и оставяме децата, естествено.
Виж целия пост
# 20
Аз съм от Добрич, ММ също, за кратко живяхме в Търново, докато следвахме и се прибрахме. От 4 години живеем със свекито, тази година се очаква да останем сами. Simple Smile
Виж целия пост
# 21
Живеем в родния ми град сами. Свекърите са на 150 км от нас, но се виждаме често. Страхотни хора са и се разбираме прекрасно. 🙃
Виж целия пост
# 22
Родена съм в Плевен, където живях до 19-годишна, после 4 години предимно в Търново(като студентка) и от декември 2005-та живея в София.ММ е родом от Севлиево (там съответно живеят и свекърите).С радост бих живяла с тях,защото са страхотни и винаги много са ни помагали,но ММ не би се върнал в малкия град(дори в Плевен не иска,а там е жилището,което си купихме малко преди да се преместим в София).
Виж целия пост
# 23
Груба проза - живеем в родния ни град, който е такъв и за 3/4 от родителите ни, сами, на две пресечки от свекърите ми, с които се разбираме съвсем прилично, но си ходим на гости с покана.
Виж целия пост
# 24
Живея на 35 км от родния си град. Дойдох, за да се съберем да живеем с ММ преди 7,5 години. Ходим на гости на родителите ми 1-2 пъти в месеца, зависи от ангажиментите ни. Не живеем със свекърите. Те си имат къща в близко село на 3 км от града ни. Нямаме закономерност за посещения от наша и от тяхна страна. Винаги, когато искат да видят внучето си, са добре дошли. Ние ходим с преспиване по празниците основно, а за обяд- в свободен почивен ден. Това е така в последните 2-3 години, защото не винаги сме били в добри отношения. Минали сме през различни етапи.
Виж целия пост
# 25
Напуснах родния си дом на 15 и през годитите съм живяла на различни места, най-далечното на 4000км. Израснах в прекрасна мъничка къща(построена от дядо ми) с двор с две липи отпред.Имаше и вишна, круша, смокиня, грозде и дори нар.Ех спомени.... Беше продадена преди няколко години.В родния ми град вече нищо не ме чака.  Мм е от съвсем друг град и се събрахме в София. Винаги сме били на едно мнение, с родители няма да живеем. Майка ми е в чужбина, виждаме се 1-2пъти годишно, с баща ми не подържам връзка. Неговите родители са на 200км от нас, виждаме се също 1-2 пъти годишно. Спокойно ни е така !
Виж целия пост
# 26
С мм сме от София и си живеем все тук.Свекърите са починали, не ги познавах.През ваканциите бях все в Пловдив и в едно село до Пловдив.Нямаме нищо там вече, само гробища.Мъчно ми .Иначе мм има братовчеди във Варна, но ни е далеч и рядко се виждаме.
Лятото пращам детето по лагери, защото няма къде да смени въздуха .
Мисля, че София се пренасели и не я харесвам хич, обаче работата е тук , а и сме на години да се местим, с малко дете..не става .
Виж целия пост
# 27
Ех,каква тема само!В родният ми град само съм родена и живяла 4 или 5 дни докато ни изпишат от болницата.Това е град Харманли до 6 годишна съм живяла в Маджарово баща ми беше миньор.После живяхме 3 години в родното село на майка ми и 2 година съвсвем близо до сегашното ни местоположение.На 11 г когато бях се преместихме в родният град на баща ми /тук е роден и израсъл/ от тогава минаха близо 22 години.Тук се ожених,тук се родиха децата ни/Пловдив да съм по точна/тук погребах съпругът си.След толкова местене като дете никак не искам и децата ми да преминават през същото,но като гледам се задава такова в посока София.И честно да си кажа страх ме е свикнала съм тук,спокойно ми е нищо,че не съм родена тук това в моето следродно място.
А колкото до свекървата с предишнат живеехме в една къща а ми се искаше да сме на различни планети.А сега с новата сме на 150км а ми се иска да сме в една къща.🤗
Виж целия пост
# 28
 Живея в родния си град, ММ също е от тук. Родителите ни са на 15 мин, но никога не сме живели заедно.
 
Виж целия пост
# 29
Всички сме от София/живеем тук, свекърите са на 3 минути от нас. Страхотни хора и все пак се радвам, че не трябва да живеем заедно, защото смятам, че тогава се развалят отношенията. Сега много си се радваме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия