Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Трудно общувам с хората

  • 15 614
  • 659
Не съм сигурна дали темата е точно за тази категория, но така и не намерих категория "Психология".
Проблемът при мен е, че съм много свита, срамежлива и много трудно общувам на живо.Оставете това, че ми върви приказката тук и, зад клавиатурата винаги е лесно, но гледам ли човек в очи ( особено ако е момче) се страхувам да не кажа нещо, заради което ще прозвуча глупаво и лапешки и той ще се отдръпне от мен.А особено ако пък е момчето, което си харесвам...тогава и една буква не мога да обеля пред него, сякаш съм мим.Докато всички около мен - колеги, братовчеди, приятелки , познати - гледам - отворени, шегаджийки, спокойно си общуват с хората а пък ако си харесват някого винаги успяват да го заговарят, така че да им провърви приказката и да му спечелят симпатиите поне приятелски.
А аз и това не мога Grinning Заради това мъжът който си харесвам дори не знае , че съществувам.
Много е болезнено чувството, понеже в този форум има много потребители, вярвам, че може би, само може би има поне една като мен и може ако не да ми даде съвет, поне да ме разбере.Споделената болка е половин болка.

И предвид че знам  че мъжът който си харесвам е много особен характер ме е страх за каквото и да го заговоря да не му прозвуча тъпо..не искам никога да го оставям с лошо впечатление.Той е управител в Старбъкс и от две приятелки и един авер който работи там все чувам, че отношението му към другите е отвратително.Веднъж бфф - то ми показа общия им чат във фейсбук -Беше станала голяма ,чак смешна драма Grinning - двама от баристите не били затворили и почистили заведението както трябва, заради което той такъв тон им повиши и като ги правеше на две стотинки сякаш е свършил света...абе страшни циркове и скандали бяха изписани и всичките баристи, включително и моята приятелка бяха срещу шефа и се оплакваха от отвратителното му поведение и един в чата го затапи като му написа "Ти си търси персоналче защото заради тебе никой не остана ей " и друга му написа " Продължавай с това отношение и скоро никой няма да остане и заведението ти ще фалира те затова масово напускат от твоя обект и не може да намериш хора осъзнаваш ли че всички бягат от теб заради поведението ти " , а той отговори само с думите "Я не коментирай, това тебе не те засяга ясен ли съм", нещо такова беше..докато го четох това в телефона на приятелката ми просто настръхнах...направо пуканките си взех , тия филми където бяха повдигнали в чата започнаха да ме забавляват Joy Но хем този шеф независимо че не го познавам още повече ме привлече, защото нещо отвътре ме кара да вярвам, че явно си има причина да е така нервен на всички.Вероятно все разсеяни хора, които не знаят къде се намират работят там и на него ежедневието му е с такива и му е писнало.Аз мечтая да му докажа, че не съм като другите.Наистина ако работя там ще дам всичко от себе си.Цел ми е да го впечатля, но като съм толкова свита, срамежлива и хем ме е страх какво ще последва и да кандидатствам за работа там не смея.Хем съм студентка и няма как сега.

 Аз го харесвам, въпреси че дори когато идваме с друга аверка като клиентки и го наблюдаваме ( без той дори да подозира Grinning ) го виждам как все е крив, все се кара за нещо и заради него не само мой приятел, който работеше там, ами и целият персонал който беше там до преди 1 месец ,сега напусна.И сега има нови.Но и те явно ще работят за кратко.Всички все се махат заради него.Така ми казаха всички, до които се допитах и даже най - добрата ми приятелка ( която също работи там) ми вика че съм голяма мазохистка Joy И ме бъзика като толкова ми е зор да се запозная с него да почна да работя там и че още на втората седмица съм щяла сама да се смея на себе си как съм го харесвала.
Но преди месец  като бях там той работеше на касата и няколко клиенти докато поръчваха за нещо го заговориха , не чух за какво и настана хумор и той се засмя и почнаха да се майтапят.


ХОРА , ТОВА БЕШЕ ПЪРВИЯ ПЪТ В КОЙТО АЗ ГО ВИДЯХ ДА СЕ УСМИХВА!Нямам думите с които да опиша колко сладък беше.Ама без думи.Просто - Н-Е-В-Е-Р-О-Я-Т-Е-Н!

До преди това все го виждах като намусен и кисел за нещо.
Искам и аз така да го затворя за нещо и да го накарам и аз да се усмихне!
Сигурна съм че и вие момичетата, които четете това ако отидете там и го видите ще ахнете.. много е красив!

Но не мога и това е!Не ми върви приказката, не знам дори с какво да го заговоря за нещо нормално.. камоли пък да е за нещо, от което ще настане хумор..
Cry Cry

Главата ми е само в него, и с ученето изоставам и предвид колко изпита не съм взела тази сесия, даже и заверките още не съм взела , то няма никакво време до септември и аз трябва от сега да почна да уча.А ако не ги взема няма да мога да продължа по- горния курс Cry Но не мога да се концентрирам.Не мога, главата ми е само в него.Беше ми мечта да завърша тази специалност, която сега уча, но тя утихна.Сегашните ми амбиции ме отдалечават от нея.Искам просто да работя в това кафене и да оставя шефа с добро впечатление.Той никога никого не хвали.Искам да съм първия човек, който той някога ще похвали.

Но като съм така необщителна и свита не мога...
Не знам как да се поправя, иска ми се да стана отворена кифла,каквито са всички, които познавам...на тях винаги им върви...
Виж целия пост
# 1
Порасни.
Иначе ти казах за започването на работа, ама и там си намираш някакви оправдания.
Виж целия пост
# 2
О не, като чуя бариста в Старбъкс и тръпки ме побиват! Край няма тази драма...
Виж целия пост
# 3
🍿🍿🍿

Къде е тоя Старбъкс да ходя да го видя тоя толкова готин шеф? От любопитство само де 😂
Виж целия пост
# 4
Козирогче, аз ако ще започна работа там искам да е за постоянно, не само за 2 - 3 месеца..сещаш се тръпката ще стане още по - голяма, вече ще летя из облаците, че управителят знае за съществуването ми, че и общува с мен и съвсем няма да искам да продължа обучението си.
Също изпитвам огромен страх.Ами ако пусна мотивационно писмо и не ми се обадят?Ами ако на интервюто си изложа предвид колко съм притеснителна и какви проблеми с общуването имам.
Точно когато трябва да изнасям реч пред хора и е за нещо важно блокирам.И е възможно от притеснение да не си подбирам думите и да изцепя някоя глупост.
А ако иннервюто го води.... този шеф Heart Eyes
Олеле мале, не ми се мисли.Трябва поне месец да репетирам Joy
Не знам дали дори и психолог може да ми помогне.
Ариа, в Ринг мол - от бфф- то за сряда знам че е целия ден от 14: 00 на смяна, а в четвъртък от сутринта до 15:00 ,заповядай Joy Heart Eyes
Виж целия пост
# 5
Детска му работа.
Виж целия пост
# 6
Той е мноого лош мениджър.Това не е добър похват,когато работиш и ръководиш екип.Обикновено,каквито сме на работа,такива сме и в живота,чела съм те и преди,помня тая история,по-добре се преориентирай към някой по-мил мъж.
Виж целия пост
# 7
Ти само по външния му вид ли хлътна? Не си общувала с него, виждала си, че само навиква персонала....Та, какво всъщност му хареса?
Виж целия пост
# 8
Bobchita, имам си приятел всъщност.Не ме критикувайте с лошо (приемам градивна критика), защото не съм искала и не съм имала намерение да го предавам и да му изневерявам.
Просто отношенията ни са такива, че не се разбираме и вероятно затова съм склонна да ме привличат и други.
И знам, че това към строгия шеф, което изпитвам е временно привличане, едва ли ще го заобичам истински...но когато си харесваш някого главата ти я няма и ти се иска поне мъничко да те забележи, поне на момичетата ,на които им се е случвало съм сигурна, че им звучи познато чувството.А всеки трябва да е изпадал поне веднъж в такава ситуация.
Чувствам се самотно, дори най - добрата ми приятелка, която работи там ми се смее вече и ми се чуди какво му харесвам и се опитва да ми налее акъл да не работя там и, че тя вече съжалява, че се е захванала с този човек, но работи там временно, колкото да помага финансово на семейството засега.

Фрозен, аз тръпките ми започнаха още преди да го видя.Слушайки  и анализирайки това, което ми разказва приятелката ми и четейки от телефона на приятелката ми скандалите в общия чат на колегите там във фейсбук, разбрах, че той е много стриктен, много особена личност, много студен и може би не е толкова лош, колкото прекалено взискателен.Поне така мисля аз.И това ме привлече.Нещо отвътре ме накара да мечтая да работя там и да му докажа, че аз не съм като другите и, че мога да бъда старателен и отговорен човек.
После с друга аверка дойдохме там да си вземем любимото ни фрапучино и нарочно питахме бфф- то ми, която работи там кога е на смяна за да дойда тогава и да го видя.Той беше на касата първо, после излезе навън, седеше на една от масичките отвън, слушаше си музика и пушеше а аз и аверката седяхме на масата отзад и  го наблюдавахме без той да подозира Grinning Беше много сладък.
После сънувах един много специален сън , в който се запознавам с него и той ме хвали и ми казва, че само по един поглед в очите ми е видял в мен човек с топло сърце и, че е впечатлен от добрината ми.После този сън цяла седмица, две, три, месец...не ми излизаше от главата.Чувствах го сякаш е истина.

Така се влюбих...
Виж целия пост
# 9
Милата...
Ами щом с приятелят ти работите не вървят,защо си с него?Ти си влюбена в един непознат,имаш представа,изградена в главата ти.Тя явно не е реална.
На колко години си?Не питам с лошо,просто интерес.
Виж целия пост
# 10
На 23 съм.
Също така като ходим с приятелката на кафе там и го наблюдавам , забелязвам, че не общува с другите.Както казах - седи си на една масичка- сам.Слуша си музика и си рови в телефона.Докато другите повече общуват помежду си.Може би е много разочарован от средата.Може би чувства, че повечето хора, с които е , просто не са негов тип.Може би усеща, че са му под нивото и няма желание да общува с тях.Същевременно и персонала страни от него.Може би просто не се разбират, това е ясно.То който и да работи там се оплаква яко от него...
Аз също не се чувствам в подходящата среда, където и да съм, защото все ме е срам да общувам.
И това също ме кара да си мисля, че между мен и него има много прилики, много общи неща. Heart
Толкова пъти като съм го наблюдавала ми се е искало да седна до него, да си поговоря с него дори за нещо тъпо да е... поне да усети, че има още някой който е различен и който не е неадекватен и безотговорен като останалите.Но няма как просто ей така да дойда до него и той да се чуди откъде се взех .За да се стигне до там, трябва да работя там.Хем ме е и страх ами ако не ме приемат.Макар че аверите ми казаха, че там лесно приемали почти всеки, тъй като всички напускат и бягат от този човек и имат голям недостиг на персонал.
Иначе съм с приятеля ми, защото реално се обичаме духовно...как да обясня ,това привличане няма нищо общо с духовната обич.
Защото знам колко е глупаво да го изоставя заради неразбирателства, които съм сигурна, че ще се отправят с времето и заради временно привличане към човек, който дори не знае, че съществувам и което и то ще изчезне с времето.Знам, че ако го оставя след време ще съжалявам.
Виж целия пост
# 11
За какво ти е крив, ядосан мъж?
Виж целия пост
# 12
Преди 3 месеца същите работи писа. Той няма да стои сам цял живот, докато въздишаш по него, ще го грабне някоя друга.
 
Виж целия пост
# 13
Едва ли има прилики между вас,той явно е самсурник,който е груб и никой ни желае да общува с него.Не става дума и за ниво,човека си е такъв.Привлякъл те е чисто визуално и от там си се настроила романтично,но имай малко трезва преценка.
Виж целия пост
# 14
Като начало - ако форумът позволява - преименувай си темата. Примерно на "Хлътнах от пръв поглед. Помагайте - как да ме забележи и той?!"

Второ, звучиш като 15 годишна, не като 20. Като не се разбираш със сегашното гадже, зарежи го.

Трето, приятелката ти хубав съвет ти е дала. Хвани се на работа там.
Аз също работя в сферата на обслужването. И си падам перфекционист в работата. Наясно съм с липсата на качествен персонал. Но не си позволявам да викам на хората, нито да ги обиждам.
Като нищо, ако идеш на интервю и го води Принц Прекрасен, още там ще се откажеш от него.

Иначе - да, моментът, в който искаш да го накараш да те забележи, вероятно на всички ни е познат Simple Smile И колкото повече мислиш по темата, толкова повече сама се навиваш и става омагьосан кръг.

Мен така един ''особен'' на пръв поглед ме забеляза, та сега - 2 години по-късно, силно съжалявам. Оказа се точно толкова труден, тежък и гаден характер, колкото и изглеждаше. :/


П.П. Това съм го пропуснала, докато съм пишела - Ай стига бе! Обичали се на духовно ниво Grinning Ти щом толкова лесно хлътваш по друг, сегашния не го обичаш.

+ 1 на мнението, че имаш някаква твоя си представа в твоята си глава за този ППрекрасен, дето ако поговориш 5 минути с него, и ще се превърне в прах. Не е ок да се влюбваш в представа.
И аз така въздишах по един, ама бях на 13. 10 години по-късно имах възможност да съм с въпросния човек. Ами, оказа се ужасно куха черупка, в която имаше само комплекси. Ама като не съм знаела тогава - въздишала съм. Че  и дълго - 2-3 години някъде така само го зяпах Grinning Спести си го Wink
Пробвай сега да завържеш контакт с този, за да разбереш по-бързо какъв е. Няма смисъл от губене на време в съзерцаване и въздишане от разстояние.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия