Тежка раздяла с котката ми...

  • 831
  • 4

Здравейте на всички! Току що си направих регистрация, защото искам да споделя нещо, което цял ден ме измъчва. Преди 2 години и нещо в двора ни се появи женска котка и въпреки многото котки, които имахме тогава, решихме да я задържим. Миналата година не стана майчица, но тази точно на 1 юни тя роди 2 прекрасни котета, които бяха при нас още от самото им раждане. Вече са на 2 месеца и все още сучат, но започнах да ги захранвам с кисело мляко и кайма в малки количества. По-малката ми сестричка е привързана към котките още от прохождането ѝ, затова в дворът ни винаги има поне 2. В момента тя е на лечение и нейната любимка, а именно въпросната котка остана на мои грижи, заедно с мъниците. Всяка сутрин я храня и си играя с нея. Снощи по-тъмно я нямаше, а мъниците огладняха, затова им дадох малко кайма и заспах. Тази сутрин се събудих по най-ужасния начин.. Моята баба ме повика на пътя, за да разпозная котката и когато я видях, лежейки мъртва и осъзнавайки, че това е нашата котка, ми се прииска това да е просто кошмар. Установихме, че е тежко блъсната от кола, защото на пътя имаше две големи петна кръв, а муцунката ѝ беше доста ударена, както части от тялото. Явно с последни сили е успяла да стигне до тротоара, а след това е издъхнала. Плаках много от мъка, защото всеки ден тези невинни животинки умират несправедливо по улиците, а много от тях са били нечия радост. Мъниците ѝ останаха самички, а малката ми сестричка е много разстроена, защото за нея котките са най-хубавото нещо. И преди сме губили котки, но е било от старост, проблеми с отделителната система, а последно миналата година намерихме другата ни женска котка починала в мазето с кръв по устата. За всичко това си казвахме “такава е природата”, но днес не мога да си кажа същото, защото до вчера си обичал това животинче, а на другия ден се будиш и го виждаш как лежи безпомощно заради човешката глупост!! Цяла вечер чувах как всеки кара с колкото си поиска, без да спазва ограничението и това не е за първи път. Просто исках да споделя с някого, защото никога не ми е помагало премълчаването...
Виж целия пост
# 1
Моите съболезнования - много е тежко да загуби човек любимеца си - аз още не мога да преживея загубата на моята котка
Виж целия пост
# 2
Съболезнования, съжалявам за загубата.
За жалост, често съдбите на котета, гледани в двор е подобна.
Бях на 4 години, когато баща ми се прибра с едно малко мърляво рижаво коте. Прибрахме си го и го отгледахме.
Стана голям котак. Скитореше насам натам и една сутрин се прибра с полу-извадено оче. След още няколко години се прибра целия в кръв и едва ходейки. Беше на 11 години. Не издържа до сутринта. Всичките му неволи бяха причинени от съсед, по особено жесток начин. Не мога да опиша мъката, аз пораснах с това коте. Винаги ще го помня и ще го нося в сърцето си.
Дано успеете да порастите котенцата и ако имате възможност да ги гледате у дома, там ще са на сигурно място, далеч от коли и злонамерени съседи.
Наистина разбирам тъгата и нуждата от споделяне, гуш.
Виж целия пост
# 3
Здравей, моите съболезнования. Домашните любимци са членове на семейството и тяхната загуба носи много болка. Важното е да останеш силна. Heart
Виж целия пост
# 4
Летен залез, съболезнования.
Наистина домашните любимци са част от семейството и се преживява тежко раздялата.
В целия ми съзнателен живот съм имала такива приятелчета до себе си, но винаги съм с нагласата, че ще ги надживея.
През 2016 загубих най-прекрасното куче. Много бързо се разболя. Имаше бъбречна и чернодробна недостатъчност и си отиде в болницата. Вярвах, че ще ѝ помогнат и тогава онова чувство, че „ще я надживея” изобщо не присъстваше. Много тежко го приех и още не мога да го преживея.
Крепят ме котаранка и още двама кучовци 💜
Заместниците не са най-удачното нещо, но помагат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия