Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

  • 53 213
  • 747
# 360
Марена, въобще не се притеснявай да бъдеш себе си. Както е казала bubanka, половинката ти може да се отегчи и ако говориш много. Не е за предпочитане човек да дрънка напосоки или всеки път да разказва едни и същи истории. Имам такива познати и честно казано ми е неудобно ако трябва да се правя, че чувам разказа за пръв път Rolling Eyes
Виж целия пост
# 361
Аз не издържам да им слушам повторно разказвани истории,прекъсвам и казвам че я знам вече...,но някои си я доразказват все едно не са ме чули 😠
Виж целия пост
# 362
Имам нужда от подкрепа, момичета. Чудя се, какво си говорите вие с вашите партньори, оплакват ли се те, че сте мълчаливи? Моето другарче не се е оплакало досега, но аз самата си вкарвам някакви филми, че съм му скучна и ще се отегчи от мен.
За всичко си говорим, един от малкото хора, с които мога да си кажа всичко, да ми е винаги приятно да си говорим и да не се напрягам. Понякога имаме нужда да си и помълчим, но и тогава можем да си мълчим заедно, няма напрежение и в това.
Виж целия пост
# 363
Doli, и аз така, правила съм опити да прекъсна, но човека държи да си доразкаже. И в такива случаи не ми остава друго освен да го изслушам Joy

Almond12, много е важно да имаш човек с когото да споделяш мълчанието си, без да го намира за странно.
Виж целия пост
# 364
Аз два дена вече “реанимирам”след Коледната сбирка 🙄

Аз едва издържах Коледната сбирка. Повечето хора не ги познавах, изтощих се да слушам говор, предпочитах да сме си двамата с ММ, но нямаше как, компанията беше от негови колеги и техните семейства. Едвам издържах! Едно дете имаше, то не се спря да тича и да бута една количка, абе мразя такива събирания.
Виж целия пост
# 365
Аз не издържам да им слушам повторно разказвани истории,прекъсвам и казвам че я знам вече...,но някои си я доразказват все едно не са ме чули 😠
И аз това много го мразя. Имам един приятел, който все повтаря едни и същи истории...
Виж целия пост
# 366
Аз много се радвам, че нямахме коледен купон тази година.
Виж целия пост
# 367
Много се радвам, че поне в тази тема сме сродни души и се разбираме от половин дума. Heart
Виж целия пост
# 368
Честита Коледа!
Аз празнувах с най-близките си и беше чудесно. Те приказваха, аз по-рядко. Смяхме се много.
Много яко, че няма да имаме банкети тази година. Мразя ги!
Виж целия пост
# 369
Ние бяхме с мъжа ми на Коледа, и на Нова година пак ще сме двамата. Чувствах се много спокойно, да ви кажа честно. Не искам хора и компании.
Виж целия пост
# 370
И аз така.
Не обичам компании.
Виж целия пост
# 371
Откакто родих компанията на бебо ми стига. С него двамата сме си супер. Сега сме на гости в родния си град и малко се дразня, много приказки, искат да го носят, знаете как е. Ама трябва да изкарам някак и след Нова година си оставаме пак двамката.
Чак е малко плашещо, нали?!
Виж целия пост
# 372
Виж целия пост
# 373
Ох, момичета, благодаря ви, че ви има, и че сте заформили тази уютна тема!
Разни и безобразни двукраки досадници в живота ми волно и неволно са се опитвали да ме вкарат в драмата да мисля, че съм ненормална, защото не обичам много да общувам, да ходя по гости и да каня гости, да излизам с компании и да се шматкам непременно с някого по магазини и кафета.
Имам късмет с нормално и подкрепящо семейство, в което всички водим активен живот, работим за себе си  и това, разбира се, е свързано с доста комуникация - тел. разговори и срещи. Работното ни време не е фиксирано, но в свободните си часове и аз, и ММ предпочитаме да релаксираме с книги и някой филм. Няма драма, ако искаме да гледаме нещо различно, всеки си избира. Той си има мъжките приятелства и не ме ангажира да правим някакви семейни сбирки. Синовете ми са големи и всеки си има негов живот, освен това са възпитани да не дрънкат излишно.
Но преди години в началото на стажа си минах през преподаването (уж за малко, а цели 8 г.) и много страдах от клюкарския махленски манталитет на повечето ми колежки, че и на директорите мъже. Прибирах се у дома и предупреждавах, че искам 1 час тишина. ММ се връщаше от път и искаше по ден Simple Smile
Родителите ми, а и баба ми и дядо ми никога не са обичали тежки софри и навалица, а аз си изживях купоните в студентските години. Сега се наслаждавам на тишина и живот на село, в което познаваме не повече от 5 човека.
А това с телефонирането направо ме разби, аз съм същата преди особено напрягащи и тежки служебни разговори, нооо... човек се учи докато е жив. След подобен подвиг се награждавам я с кафенце, я с шоколад Simple Smile
Виж целия пост
# 374
Как сте, темерутковци? Усещате ли някакво раздвиждане в живота навън и евентуално завръщане към повече социализация? Мен ме ужасява мисълта да се върна в офиса. Хем знам, че не е добре за психичното ми здраве, хем, колкото повече време минава без контакти, толкова по-трудно ще ми е да се завърна. Светът се размърда, става по-светло и топло. Така хубаво се крих зимните месеци. Всеки ден си се разхождах сама вечер сред пусти и самотни улички. Ще ми липсва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия