До кога майката е майка?

И кое точно е просташкото в цитата?

Животът не винаги е цветя и рози, още по-малко - справедлив.

Просташкото е, че завираш в очите на жена, която няма деца, колко е непълноценна, защото е бездетна. Това не се прави! Ако не ти харесва отношението й към майка й може да го изразиш с други думи.

И къде видя, че е непълноценна, защото е бездетна?
Малко са жените, които са лишени от майчински инстинкт и решават по собствена воля да останат бездетни. Останалите чувстват празнота, която запълват по един или друг начин - с осиновяване, с домашен любимец, кариера или каквото решат. Това е естествено и няма нищо непълноценно. Но неминуемо води до известно неразбиране на хората, които имат деца, включително собствените родители.

Не се карайте... и двете имате право .... донякъде
Авторката що пита? Ами като пита ще й кажем истината, а тя е някъде там.... да, може да е леко стресиращо за нея обяснението, казано така... директно
Но тя, ако няма майчинско чувство към собствено дете, сигурно не може да схване...
Майка й пък тръгнала да обгрижва дете на 40 + години
Странна работа... и от двете страни...
Аз бих обобщила , че по начало живот с мама на 40 + години си е супер странно нещо, ама като се налага сега, ще търпите "особеностите" на бабата.....Тя, жената сигурно и вашите "особености" търпи... какво би разказа пък тя..

Съгласна съм с мненията на повечето отговорили, че майката си е майка за цял живот и винаги ще иска да помага и с каквото може ще помага на детето си. Найстина сега след като и аз вече съм майка, оценявам много повече помощта на майка ми и сякаш я ценя още повече.
Относно помощта според мен няма нищо лошо в нея след като живеете в момента заедно, даже си е съвсем нормална. Не мога да се съглася, че и за вас ще е по-добре да си я отглеждате като дете, което само иска и цапа, без да пипа абсолютно нищо. В крайна сметка както тя не ви е слуга на вас, така не сте и вие на нея, още повече като и сте работещи хора. Приеми помощта й и й се радвай, защото нямаш представа колко е хубаво да има кой да те отмени и след дълъг тежък работен ден, да се прибереш и да не те чакат н на брой задачи за вършене.
Аз например съм млада майка на 26г, с малко дете под 2г, което изисква непрекъснатото ми внимание буквално е вечно залепено за мен, грижа се за абсолютно цялото домакинство, което се състои от къща 150кв, три доста големи тераси, стълбище, двор. Навсякъде поддържам и чистя аз, аз мисля за пазаруване и готвене какво да бъде кога и как и аз го готвя. Към настоящия момент нямам и 5 спокойни минути на ден лично за себе си, освен ако не ми помагат с детето като го вземат майка ми или най-вече свекърва ми. Мъжа ми е от този тип мъже, които домакинската работа не е за мъжете, иначе е много кадърен, прави доста други неща, доста работлив и тн, но е от сравнително малък град където все още това схващане си е обшовалидно. Съответно той не ми помага почти с нищо за домакинството, детето ако има възможност да го погледа сам вечер за час, два, аз ги използвам пак за да пооправя по къщата, защото с малко дете и три пъти днес да оправям все има какво. И за да разбереш, че даже в момента си в прекрасна ситуация. Бабата на мъжа ми също живее с нас, това което тя прави е например да изхвърли боклука и понякога да отиде за хляб. Не я интересува, нито готвене, нито чистене, нито пазаруване, абсолютно нищо, вижда че на мен ми е изключително трудно, но си гледа спокойния живот и защо да се натоварва, като има кой друг будала да  върши всичко.
Така че това са бели кахъри, щом като примерно за бельо ти е неудобно просто разпределени задачите - ти переш, простираш примерно през ден или там както процедирате, тя събира, глади, гащи едва ли гладите. Ти чистиш по-основно уикенда, тя само поддържа с по една прахосмукачка и парцал през седмицата и така. Дано стигнете до разбирателство и да сте щастливи всички. 😊

Не мисля, че е най- хубавото нещо на света майка ти да се пренесе при теб, когато отдавна си възрастен, имаш си правила в къщата, установен начин на живот и т.н. Ама сигурно много се налага в случая и авторката е достойна за уважение. Ако на мен ми се случи не знам какво бих правила, защото майка ми хич не харесва мъжа ми. Ама след като тъй и тъй е дошла, няма лошо да помогне с нещо.

Че то има ли тъща, която да харесва мъжа на дъщеря си...
Иначе аз съм на принципа, че и на 100 години да станеш винаги ще си дете на майка си и баща си, но
за обществото и държавата станеш ли на 18 вече не си дете и започваш да бъдеш третиран като всеки друг пълнолетен гражданин.

Има, има. Моята майка чувства ММ много близък. Ние също сме живели с нея и то 2 г. и от там идва работата. Майка вършеше 90% от домакинската работа. Прибира се в ранния следобед от работа и почваше. И време да си подремне имаше. Пък ние се прибирахме по-късно и на готово. Ми грам не съм се чувствала непълноценна. В интерес на истината тя и сега живее много близко и пак ми помага с адски много неща. Аз й помагам финансово и тя има желание да се... отплаща един вид. Не й троша кахъра, защото и аз бих искала, ако някой на мен ми помага, да връщам нещо от себе си. Това е, което може да върне. И съм благодарна. И ММ е благодарен, вижда, че без нея ни е бая трудно, ако трябва тепърва вечер след работа да свършим всичко. А още нямаме дете дори, макар че е на път. Като дойде и бебето, хептен ще изнемогнем. А той дори не е от мъжете, които не помагат. Напротив, доста е активен. Ако сама трябваше да върша всичко, сигурно щях да полудея и тогава щях да се чувствам 10 пъти по-зле, защото нямаше да имам време за нищо. Майка ми освобождава време за мен и ММ. Честно, чувствам се привилегирована, щото ако не беше майка, трябваше да плащам на чужд човек да ми помага, че й детето да ми гледа живот и здраве. Но да не излезе, че за това ползвам майка ми. Ние сме много близки и компанията й ми е страшно приятна, чувствам се и спокойна, че е близо до мен. Родила ме е много млада и е модерен човек, не се натрапва, не пречи. Абе много ми е добре и на ММ и нея също в една такава колаборация. Та авторката просто трябва да се опита да види положителната страна на нещата. И наистина може малко просташко да звучи, ама да не се принизява до черпак и пералня.

Сигурно искаш да кажеш, че не й трошиш хатъра.

Des,  не че нещо, ама какви са тези много неща след работа дето вършите,  че и без бабата да помага не можете,  че и как ще надсмогнете,  че и още нямате деца?  Чудя се просто,  за двама възрастни и адекватни хора домакинството не би следвало да тежи,  пък и бабата да занимавате.  То дете като дойде съвсем ще се "насметете"с тази нагласа?  Една пералня и една прахосмукачка са половин час вечер,  докато другия прави салатата.  Опростявайте си живота хора,  не забравяйте лафа,  Чиста къща пропилян живот!  С добро го казвам,  да не се затегнете.

Ами на мен ми тежи. Неща да хабя половин час за прахосъбиране. Сега, като няма кой си го правя аз, е робота предимно де. Но ако си намеря читава жена да го върши като хората, всичкото туй домакинскопочистващо.... ми няма да се колебая аз ли да съм или друг.

Ох, да, извинете бременния ми мозък в 04:45 сутринта .

Иначе бабата е баба формално, ама не си представяйте някаква грохнала женица в никакъв случай. Майка ми е гадже и половина, ние сме доста млади с ММ. Просто помага с домакинската работа, а ние с ММ работим на ТД през деня и отделно имаме свой малък бизнес, който движим основно вечер. С парите не сме свикнали да ни помагат, няма и кой, затова ние понагаме финансово, пък на нас ни помагат физически. Но е дълго и широко.