Прекалявам ли

Да, омръзва, дразни, писва... Спрете дори да коментирате тоя въпрос с него. Насила хубост не става.

Извинявай, ама тя дали ще бъде длъжна да отчита оргазми всеки ден или за нея е нормално да отвори крака по график и да чака оплождане?
Така изнасилено дете не се прави.

Млади хора без деца, от какво ще са толкова утрепани, че да не могат да отварят крака по график? Това, че някой е забременял без да отчита овулация на n-тия ден от цикъла, какво я грее жената не виждам.

Съвет - следи си овулацията и спри да дуднеш на мъжа си за бебета и деца. Правите си секс нормално без графици, като се стараеш да не пропускаш дните около овулацията. Ако не сте на кеф, не правите нищо и това е.

Ами, ще е нормално, да. Става дума за кратък период. Какво са 2-3-5 месеца на фона на 10-15г., примерно? Просто хората са станали лигави. Това ми е некомфортно, онова ме товари, работата еди- какво си. Еми, нормално е да има дискомфорт в живота. Особено по пътя за сериозни "неща". Не може винаги да ти е приятничко и комфортно. Ако имат проблем, ще трябва и 5 графика да си направят, това е положението. Не може всички да прихващат от въздуха, че да не е изнасилено.   

Значи жената може да откаже секс, ако е изморена или милото я е ядосало, но мъжът трябва да се отчита по график? Нищо, че и за него има напрежение или му е писнало да си гледаш календара и часовника с думите "сега ще правим бебе".

Бъркаш принципни положения с конкретна ситуация и дърпаш чергата към горканчо.
Ако 5 секса му причиняват такъв дискомфорт и напрежение, не знам дали изобщо си струва да си размножава гените. После ще е много напрегнат от плача на детето, ти знаеш ли колко е кофти да си гледаш часовника. Мани. Аман от специални хора.

Според вас мъжът трябва да е готов за секс 24/7 и 365 дни в годината, понеже нямал биологичните особености на жената като цикъл и др.! Сега чакам някой да каже, че няма право и да изпада в депресия/лошо настроение и да отказва на жената.

Скъпа авторке, съветите, които вече са ти дали, са много добри, вслушай се. Ако опитите продължават дълго, време е за по-специализирана консултация. Ако ли не, време е за препрограмиране.
На първо място ми се струва най-важно да кажеш на мъжа си това, което си споделила тук. В спокоен за вас момент го прегърни и му кажи: "Обичам те, не искам да те наранявам, но усещам, че съм превърнала правенето на дете в идея фикс и не реагирам адекватно, поддавам се на емоциите, а те не са добър съветник." Ти го познаваш най-добре, формулирай си го, както прецениш. Просто, внимателно и нежно. Това може и да изглежда съвсем очевидно, но той може би има нужда да го чуе. Защото е хубаво да знае, че не си го зачеркнала от списъка с обичани хора и прехвърлила в графа "осеменител", защото ти искаш не просто дете, а дете с точно ТОЗИ мъж (надявам се да е така). Ако смяташ, че ще реагира добре, покажи му и темата си тук: "Тревожа се да не те отблъсна и потърсих съвет..."
Не се вманиачавай! Звучи просто, а е трудно, но не позволявай ежедневието ви да се диктува само от мисълта за дете. Ако всеки обикновен разговор води натам, напрежението е налице. От типа примерно да се прибере рано, за да е отпочинал и да правите бебе, да не забравиш да си пиеш витамините, за да пазят евентуалното бебе и т.н. Вие и двамата искате дете и естествено ще говорите за това, но го правете по начин, който да ви носи положителни емоции. Например, кажи му нещо от типа: "Когато почне да пълзи бебето, как ще дърпа кабелите на компютъра!" Или дежурната родителска мечта: "Абе нашето дете няма да е инатливо/капризно/каквотосесетиш като другите, защото ще си го възпитаме!" Нещо като мечтаене за бъдещето и то в бъдеще сигурно време. А когато ти е криво, че още не е станало бебето, опитай да отвлечеш мислите си с такива мечти наяве и ти самичка. "На моето момиченце ще купя розова рокличка с волани за годинката." или "Като ми се приберат от футбол момчето ми с таткото с ожулени колене и озеленени шорти, ще им надърпам ушите, но после ще ги гушна, защото си ги обичам."
Намери си здравословен отдушник, защото понякога само той помага. Не е задължително да е нещо сложно и да трябват и други хора. Може да спортуваш, да излизаш с приятелки, да ходиш да ваеш изящни грънци в някой курс (абе това съществува ли в България, сериозно питам?), но може и настървено да изчетеш куп книги, да слушаш музика, или пък да се съблечеш гола и по цвички в хола да танцуваш разчорлена на африканска племенна музика. Понякога е изненадващо какво може да направи някоя изперковщина за душевното ни равновесие.
Може да подходите като към игра. Изрежете си от картон и си оцветете "жълт" и "червен" картон. Ако прекаляваш с фиксирането, се разберете мъжа ти да ти показва картоните. Ако ти се струва, че не те подкрепя достатъчно, показваш му ги ти. Те ще са повод да си поговорите без обвинения, нещо като сигнал, който казва: "Моля те, изслушай ме."
Наслаждавайте се на живота и един на друг. Това също е трудно, защото животът е труден, сложен, проблеми много, ежедневието смазващо, но... все пак, постарайте се да се радвате дори и на дребните неща. Не е нужно да отидете на бар, ресторант и какво ли не с планиране и т.н. Легни в скута му и си разказвайте вицове. Простичко, но приятно.
Опитай се да погледнеш нещата от друг ъгъл. Кажи си: "Млади сме, здрави сме, бебето е просто въпрос на време." Може да не сте в първа младост, може и да ви скърца някоя става преди дъжд, но ти тренирай съзнанието си да се радва на хубавото. Оцени високо всичко което имате, всичко което сте. Вярвай! Няма значение дали си вярваща в Бог или не. Кажи си, че съдбата/Бог/кармата/нещо там/собствената ти воля си знае работата и нещата ще се получат. Когато съзнанието ти вярва, вярва и тялото ти, отпуска се и блокажите изчезват.
Бъдете спонтанни и се забавлявайте. Отделете си 15 минутки и отидете в парка. Напръскайте се с вода от чешмата. Целувайте се по пейките като тийнейджъри. А ти му прошепни на ушенце, че ще продължите вкъщи. Ако не сте от този тип, отидете да се възмущавате от мляскащите се тийнейджъри, а ти пак му прошепни, че вкъщи ще му направиш това и още много. Хубаво са ти казали, върнете се към правенето на секс, на любов. Съблазнявай го, провокирай го да те желае и да няма търпение да сте интимни. Не се насилвайте, правете го с желание.
Най-общо казано, не забравяйте, че въпреки всичко, животът все пак е удоволствие и радост. Знаят ли го умовете ви, знаят го и душите ви, и телата ви, и емоциите ви. И тогава в синхрон и унисон стават най-хубавите бебета.
Минало е време, откакто си писала и може и вече да имате повод за радост, искрено се надявам да е така! Ако ли не, не забравяй: радост и удоволствие, дори и за дребни неща (чаша кафе в ранна утрин на тиха тераса примерно).
Успех! И не забравяй да се насладиш на удоволствието от вида на двете чертички и да се радваш на всички последващи благословени мигове!

На въпроса от заглавието : да, прекаляваш. Този до теб е жив човек, а не донор.  Уважавайте се взаимно , за да не започнеш след време да задаваш въпроси, като в една друга тема - що не ме иска, а ръкоделничи.
Мнението преди моето е прекрасно - прочети го няколко пъти!