Няма дете в предучилищна възраст, което да не мечтае да стане първокласник. Но понякога се случва така, че огънчето в детските очи гасне и ходенето на училище е съпроводено с молби, увещания, подкупи и дори заплахи. Ефект от тези средства има, но той е кратковременен.
Как да направим така, че детето да иска да учи?
“Ще поиграем още малко”
В днешно време методиките за ранно развитие са много популярни. В първи клас децата постъпват подготвени. Повечето шестгодишни могат и да четат, и да смятат. Значи ли това, че те са готови за училище?
Според психолозите, все по-често родителите се стремят да запишат шестгодишните си деца на училище. Мотивите са различни – от желанието тази година да компенсира 12-и клас и детето да завърши гимназия на 18 години до подражанието на колежката, която вече е записала дъщеря си.
В това няма нищо лошо, стига да помните, че играта е не по-малко важен етап в опознаването на света, отколкото ученето. И всяко дете трябва да се наиграе, преди да започне да учи. Неслучайно за възраст на първокласниците е избрана седмата година. Този период е най-подходящ за плавното преминаване от игри към учене. Методиките за ранно развитие са чудесни, но само в случаите, когато детето не е принуждавано да се упражнява. В противните ситуации проблемите са неизбежни и скоро след началото на занятията интересът ще изчезне. Готовността за училище не се състои само в способността на детето да чете заглавията на вестниците, а по-скоро в психологическата му зрялост за тази стъпка. Ако детето ви не е готово, на въпроса “Не ви ли е време за училище?”, спокойно отговаряйте “Не, ще поиграем още малко!”.
Тояга или морков?
Какво да правим, ако детето не разбира защо трябва да учи, след като не му е интересно?
Първо: трябва да намерите причината – в зависимост от възрастта, тя би могла да е различна.
Второ: трябва да забравите за принудителните методи за борба с мързела – заплахите и боят няма да го научат на нищо полезно. Но почти сигурно ще предизвикат отвращение към училището и уроците.
Опитайте се да си спомните себе си като дете. Какви бяхте тогава? Какви бяха интересите ви? Как се мотивирахте да учите?
Проблемите между родителите и децата понякога се състоят единствено в това, че възрастните удобно забравят собственото си детство.
Как да научим детето да учи?
1. Един от най-безпогрешните, но и най-трудни варианти, е да предизвикате интереса на детето към знанието заради самото знание. Родителите, избрали този път, са мъдри и далновидни. Те разбират, че трябва да са готови всеки ден да откриват света наново, но този път с детето си. В домовете на такива семейства главното място се заема не от телевизора, а от живото общуване – обсъждат се книги, филми, водят се спорове и разговори “за душата”. Детето трябва да вижда, че мама и татко непрекъснато учат и получават удоволствие от това. Тогава то ще поиска да им подражава. Развивайте детето, водете го в музеи, на изложби, на концерти и обсъждайте видяното. Не позволявайте на детското любопитство да угасне и този интерес непременно ще се насочи и към учебниците.
2. Ефектът на присъствието. Да пишеш домашни с първолака е обичайна практика. Но има родители, които залягат над учебниците едва ли не до десети клас. Това не е вариант.
Към края на втори клас децата трябва да могат да се подготвят абсолютно самостоятелно. Ако детето е слабо организирано и постоянно се разсейва, създайте ефекта на присъствието: стойте около него, занимавайте се с нещо друго, ваше си, но от време на време наглеждайте ученика.
3. Материалното възнаграждение също е вариант, макар и спорен. Основанието: ако ученето е труд, то този труд трябва да бъде възнаграден. Размерът на наградата се обсъжда на семеен съвет. Сумата не трябва да е голяма, та нали давате на детето и джобни. Но трябва да е достатъчна, за да се постарае да я заслужи.
4. Преодоляване и удовлетворение. Научете детето да извлича удоволствие от преодоляване на трудностите. Празнувайте и най-малката победа, хвалете го искрено и се радвайте с него. Нека усети сладостта на победата. Обърнете внимание как оценявате успехите на детето, не акцентирайте върху лошото. Вместо “Пак ли имаш тройка на теста?”, кажете “Ето, виждаш ли, щом си отговорил на тези въпроси, значи можеш и на другите!”
5. Детето е уверено, че неговото учене е по-важно за вас, отколкото за него. Но то все пак има мечти, иска да стане нещо. Може би лекар? Обяснете му, че знанията не само носят радост, а и водят към Голямата мечта.
6. Не иронизирайте детето и никога не му крещете. Говорете с него като с равен, забравете ръста, образованието и положението си. Това е най-добрият и най-резултатният метод. Та нали главното, което очакват децата ни от нас, това е общуването – искрено, топло и приятелско.
Виж целия пост
Как да направим така, че детето да иска да учи?
“Ще поиграем още малко”
В днешно време методиките за ранно развитие са много популярни. В първи клас децата постъпват подготвени. Повечето шестгодишни могат и да четат, и да смятат. Значи ли това, че те са готови за училище?
Според психолозите, все по-често родителите се стремят да запишат шестгодишните си деца на училище. Мотивите са различни – от желанието тази година да компенсира 12-и клас и детето да завърши гимназия на 18 години до подражанието на колежката, която вече е записала дъщеря си.
В това няма нищо лошо, стига да помните, че играта е не по-малко важен етап в опознаването на света, отколкото ученето. И всяко дете трябва да се наиграе, преди да започне да учи. Неслучайно за възраст на първокласниците е избрана седмата година. Този период е най-подходящ за плавното преминаване от игри към учене. Методиките за ранно развитие са чудесни, но само в случаите, когато детето не е принуждавано да се упражнява. В противните ситуации проблемите са неизбежни и скоро след началото на занятията интересът ще изчезне. Готовността за училище не се състои само в способността на детето да чете заглавията на вестниците, а по-скоро в психологическата му зрялост за тази стъпка. Ако детето ви не е готово, на въпроса “Не ви ли е време за училище?”, спокойно отговаряйте “Не, ще поиграем още малко!”.
Тояга или морков?
Какво да правим, ако детето не разбира защо трябва да учи, след като не му е интересно?
Първо: трябва да намерите причината – в зависимост от възрастта, тя би могла да е различна.
Второ: трябва да забравите за принудителните методи за борба с мързела – заплахите и боят няма да го научат на нищо полезно. Но почти сигурно ще предизвикат отвращение към училището и уроците.
Опитайте се да си спомните себе си като дете. Какви бяхте тогава? Какви бяха интересите ви? Как се мотивирахте да учите?
Проблемите между родителите и децата понякога се състоят единствено в това, че възрастните удобно забравят собственото си детство.
Как да научим детето да учи?
1. Един от най-безпогрешните, но и най-трудни варианти, е да предизвикате интереса на детето към знанието заради самото знание. Родителите, избрали този път, са мъдри и далновидни. Те разбират, че трябва да са готови всеки ден да откриват света наново, но този път с детето си. В домовете на такива семейства главното място се заема не от телевизора, а от живото общуване – обсъждат се книги, филми, водят се спорове и разговори “за душата”. Детето трябва да вижда, че мама и татко непрекъснато учат и получават удоволствие от това. Тогава то ще поиска да им подражава. Развивайте детето, водете го в музеи, на изложби, на концерти и обсъждайте видяното. Не позволявайте на детското любопитство да угасне и този интерес непременно ще се насочи и към учебниците.
2. Ефектът на присъствието. Да пишеш домашни с първолака е обичайна практика. Но има родители, които залягат над учебниците едва ли не до десети клас. Това не е вариант.
Към края на втори клас децата трябва да могат да се подготвят абсолютно самостоятелно. Ако детето е слабо организирано и постоянно се разсейва, създайте ефекта на присъствието: стойте около него, занимавайте се с нещо друго, ваше си, но от време на време наглеждайте ученика.
3. Материалното възнаграждение също е вариант, макар и спорен. Основанието: ако ученето е труд, то този труд трябва да бъде възнаграден. Размерът на наградата се обсъжда на семеен съвет. Сумата не трябва да е голяма, та нали давате на детето и джобни. Но трябва да е достатъчна, за да се постарае да я заслужи.
4. Преодоляване и удовлетворение. Научете детето да извлича удоволствие от преодоляване на трудностите. Празнувайте и най-малката победа, хвалете го искрено и се радвайте с него. Нека усети сладостта на победата. Обърнете внимание как оценявате успехите на детето, не акцентирайте върху лошото. Вместо “Пак ли имаш тройка на теста?”, кажете “Ето, виждаш ли, щом си отговорил на тези въпроси, значи можеш и на другите!”
5. Детето е уверено, че неговото учене е по-важно за вас, отколкото за него. Но то все пак има мечти, иска да стане нещо. Може би лекар? Обяснете му, че знанията не само носят радост, а и водят към Голямата мечта.
6. Не иронизирайте детето и никога не му крещете. Говорете с него като с равен, забравете ръста, образованието и положението си. Това е най-добрият и най-резултатният метод. Та нали главното, което очакват децата ни от нас, това е общуването – искрено, топло и приятелско.