Грешки и последствия

  • 4 886
  • 30
Здравейте,темата като цяло е лош край на връзка ,(ако може да се нарече връзка-грешка) и последици.И колко жени са търпяли и правили какво ли не в името на доброто и бъдещето и да помагат дълго насреща с  манипулации,лъжи,и доста циркаджийски и постоянни оправдания за всичко и все някой друг виновен.Колко дълго сте тярпяли ако сте били с човек в положение под нулата и до къде се е разпростирала вашата помощ.В такъв случай човек после може да обвинява единствено и само себе си както и аз,защото такива хора най много да те завлекат и теб.Колко от вас са имали тежък период не от раздялата,а от емоционален,психически тормоз,яд и финансови щети,чужди кредити и да се обвиняваш и да се чудиш защо допускаш всичко това.Колко от вас поради една или друга причина ( от собствена глупост и наивност) са стигали дъното и са оправяли чужди бакии и последици (кредити,лъжи,психически тормоз и всичко далеч от хубавото) Как се излиза от такъв кошмар,когато не си се оттървал на време. И накрая се оказва най голямата грешка.
Виж целия пост
# 1
Аз и в момента съм в нещо подобно..плюс бебче на месец.. Опитвала съм да си тръгна..все ме спираше нещо.. А сега с бебе не знам..но мисля че все някога идва момент на раздяла..
Виж целия пост
# 2
Аз и в момента съм в нещо подобно..плюс бебче на месец.. Опитвала съм да си тръгна..все ме спираше нещо.. А сега с бебе не знам..но мисля че все някога идва момент на раздяла..
На теория е много лесно и често казваш край,но жал,навик,страх или силни преигравки и манипулации на човека от среща направо те обсебва и после разбираш грешката,че си търпял и отлагал дълго.
Виж целия пост
# 3
Колко дълго - колкото живее надеждата / нали тя умирала последна 🤔/. Никой не е виновен за чувства,емоции и страхове които ти изпитваш/говоря за себе си/, но до тези собствени емоции се достига само и единствено на базата на лични преживявания и усещания. Има периоди, в които започваш да се питаш нормален ли си, кое не правиш както трябва, защо се случва това или онова. Нещо за което и ти със сигурност си допринесъл, защото твоите реакции или решения са провокирани от отношението към теб и предполагам, че същото важи и за другата страна. Винаги има две мнения и нещата се усещат различно от различните хора. За теб ако е правилно и лесно, за друг е грешно и трудно изпълнимо. Оттук идва и неразбирането. Опитваш се да разбереш и продължаваш да се надяваш, че всичко е за добро 😀
Виж целия пост
# 4
За жалост сляпата любов ни вкарва в много лоши ситуации. Помагаме и си мислим, че ще ни се върне тази помощ. Някои го оценяват, други не. Преди време имах връзка, в която търпях физическо насилие. Било то ако поздравя познат или просто се заговоря с някой мъж. Доста време мина, докато успея да се освободя и много след това изпитвах страх да се доверя. Добре, че се появи истинската ми любов, защото благодарение на него се справих всичко и сега сме щастливи заедно вече 2 години. Много е трудно да се отървеш от насилник, защото дори прекратени, тези отношения те преследват мисловно. Аз се страхувах всеки ден.. А парична помощ, слава богу не се е налагало, че то и това оставаше.. да му помагам с пари на този "мъж". Излизай с приятелки, не оставай сама, защото в такъв период осамотяването е най-голямата пречка за превъзмогването на проблема.
Виж целия пост
# 5
Понякога даже се питаш дали изпитваш любов или по скоро жал поради огромни преигравки и страшни манипулации и скалъпване на филми....Жал,неистов опит да помогнеш да изплува и да допренесеш с нещо добро,прекалена наивност и нерешителност и навик.....
Виж целия пост
# 6
Аз го жалих в началото, защото ме заплашваше, че ще се самоубие, ако го оставя. Не исках да ставам причина за нещо такова, а видимо си личеше, че този човек е способен да го направи. Дойде обаче моментът, когато започнах да жаля и моя собствен живот. Още е жив, здрав, нищо му няма!
Виж целия пост
# 7
Всеки има собствен филм в главата си, пак според своите преживявания... Важното е да разграничиш мечтите и реалността, да знаеш докъде можеш да стигнеш и колко можеш да дадеш, разчитайки само и единствено на себе си. Когато нещо те изплаши и спре, то е имало защо. Зависи и от епизода на филма в момента 😄
Виж целия пост
# 8
Аз го жалих в началото, защото ме заплашваше, че ще се самоубие, ако го оставя. Не исках да ставам причина за нещо такова, а видимо си личеше, че този човек е способен да го направи. Дойде обаче моментът, когато започнах да жаля и моя собствен живот. Още е жив, здрав, нищо му няма!
Другият филм е,че дължи пари ще го убият,че всички му правят лошо и го очернят уж без причина всички други са лоши и виновни и как заради еди кой си и дадени преди време от него пари на заем сега гладувал.
Виж целия пост
# 9
Колкото по-бързо приключиш с тия цирк, по-добре. Хора, на които вечно някой им е виновен или им пречи, или нямат късмет, или са в ретрограден Меркурий, само ти губят времето. Аз го разбрах по трудния начин и след много старание и съчувствие от моя страна. И мисля, че можеше да си спестя едни 2-3години напъни да наливам време, пари и емоции в спукана каца. Никога не бих го допусналa отново.
Виж целия пост
# 10
Още е жив, здрав, нищо му няма!

Много ясно. Таква хора никога не се самоубиват за съжаление. Това е старо като света и още не съм чула за самоубил се. Хората, на които все няой друг им е виновен и не могат да поемат отговорност за грешките си, са тормозници. Вместо да гледаш дали няма да си тури въжето, помисли защо привличаш такива. Кога ще се измъкнеш- когато решиш и видиш човека такъв, какъвто е.

Комплексът да спасяваш изгубени души също е сериозен проблем. Работи над него. С мъж трябва да и е спокойно и лежерно, не да го подпираш емоционално перманентно. Всеки има кофти периоди, но нормалните хора ги оправят за макс година, не се валят в кредити с години.
Виж целия пост
# 11
2години съм търпяла пълен кошмар, всичко в 1 пълен комплект, излъгах се, защото в началото беше коренно различен човек и просто се влюбих. Беше ме страх да си тръгна, защото мислех, че ще остана напълно сама, понеже той с приятелите ми всичките ме скара, с родители също и имах само него.. ноо с времето той страшно много ми помогна с това да спра да го обичам и да не мога да го гледам. Спря да ми пука, че ме лъже, че ме обижда и дори да ме удря. И в един хубав ден, просто станах, събрах си каквото имах утях и си тръгнах.
Това и беше най-умното нещо може би, което съм направила до сега, зашото имах чувството, че живея някакъв 2ри живот, нови приятели, запознаства, партита, разходки. Грешно съм си помислила, че ще остана сама. Всичко е поправимо.
Виж целия пост
# 12
Надеждата умира последна. Това е най-голямата грешка, когато живееш с такъв човек(визирам себе си). При мен умря след 20 години. И както при всички писали, той направи всичко възможно да убие любовта, но нали надеждата ... Плюс въпросите - аз ли нещо сбърках, как да се променя за да запазя семейството... При мен н бяха кредити, а алкохол, но това не е важно. Всички зависимости водят до манипулации, лъжи, прехвърляне на отговорност, насаждане на вина. Колкото по-рано се усетиш, толково по-бързо трябва да избягаш. За съжаление аз бях със широко затворени очи и много късно разбрах проблема. 2 години, чаках да се промени. Тръгнах си. Но и бързо преодолях съзависимостта - 3 - 4 месеца. Може би защото лъжите и горчилката бяха много. И децата ни вече са големи.
  За да си стъпиш по-бързо на краката и да спреш да го съжаляваш, търси и други съзависими, като тебе. Аз, лично, намерих тук във форума жена, с която си пишем. И тя ми даде неоценима подкрепа, опора. Помогна ми да се осъзная.

Много ти благодаря, Лети!
Виж целия пост
# 13
Надеждата умира последна. Това е най-голямата грешка, когато живееш с такъв човек(визирам себе си). При мен умря след 20 години. И както при всички писали, той направи всичко възможно да убие любовта, но нали надеждата ... Плюс въпросите - аз ли нещо сбърках, как да се променя за да запазя семейството... При мен н бяха кредити, а алкохол, но това не е важно. Всички зависимости водят до манипулации, лъжи, прехвърляне на отговорност, насаждане на вина. Колкото по-рано се усетиш, толково по-бързо трябва да избягаш. За съжаление аз бях със широко затворени очи и много късно разбрах проблема. 2 години, чаках да се промени. Тръгнах си. Но и бързо преодолях съзависимостта - 3 - 4 месеца. Може би защото лъжите и горчилката бяха много. И децата ни вече са големи.
  За да си стъпиш по-бързо на краката и да спреш да го съжаляваш, търси и други съзависими, като тебе. Аз, лично, намерих тук във форума жена, с която си пишем. И тя ми даде неоценима подкрепа, опора. Помогна ми да се осъзная.

Много ти благодаря, Лети!
За подобен човек няма как да ми пука и да страдам за него,но щетите и дупката в,която те е бутнал имаш чувството,че всички проблеми по света са се струпали на теб.Единствено ме е яд за парите-кредит който след хиляди клетви и обещания така и не върна.
Виж целия пост
# 14
Euphoria,приеми го като житейски опит.
Всеки прави грешки.Важното е да не ги повтаряш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия