Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Детенце от ромски произход

  • 3 359
  • 101
# 90
Малко са тези като теб, Натали. По мои наблюдения има много хора, които са прости и това не се повлиява от това в колко голям град живеят, колко пари имат или в полко страни по света са били.

Уиш, жалко, че родителите не са се намесили в отношението към детето им. Момчетата имат нужда от момчешка среда.
Виж целия пост
# 91
За трудния път съм съгласна с теб. Не казвам да не се стъпва на него, а само хубавичко да се премисли всичко, преди стъпването, че едно дете не е шега работа.

Абсолютно не е шега работа. Имам позната, която работи в сферата на осиновяванията. От нея знам, че има много родители-осиновители, които осиновяват детенце и след време решават, че детето не отговаря на очакванията им и го разсиновяват. Представяте ли си това каква травма е?
Стъпката за осиновяване е много важна и трябва да е добре обмислена. Не всеки може да я направи. Ако не си готов да осиновиш чуждо дете, дете от различен социален статус, циганче, защото 90% от изоставените деца са точно циганчета - то тогава просто недей.
Виж целия пост
# 92
NoMe ❄️, не е нужно да имаш такива познати, за да научиш. Не е тайна, че такива неща се случват. Както се случват проблеми и в биологичните семейства. Има теми за разсиновяванията, дано и тази не отиде в тяхната посока.

Крайно време е да се разбере, че стъпката към това да станеш родител изобщо е много сериозна. И независимо дали забременяваш от първия път или се бориш с години, докато имаш свое дете, или осиновяваш, това е отговорност и трябва да е добре обмислено действие. Не шега.
Никой няма към биологичните родители изискванията, на които трябва да отговарят кандидат-осиновителите. Никой не ги следи как се грижат за децата си и не пише доклади в продължение на две години. Те не минават през всичката тая бюрократщина и тежки процедури.
Но и те носят отговорност. В това отношение не може да се прави разлика между видовете родителство.

Пиша горното, защото постоянно се подчертава колко е отговорно и колко обмислено трябва да бъде осиновяването. Също толкова отговорно и обмислено трябва да е и биологичното родителство.
При осиновяването просто се добавят още предизвикателства и рискове.

Не е за всеки. И това е естествено.
Но авторката не пита това.
Според мен тя е готова да осинови детето, но се притеснява от последствията, до които хорските предразсъдъци могат да доведат.
Мисля, че вече доста отговори и мнения получи и вярвам, че ще вземе най-правилното за нея и детето решение.
Виж целия пост
# 93
Сперанза да си каже ще го взима ли детето или няма да го взима. Да се знае.
Виж целия пост
# 94
Често въобще не се стига до обиди, а директно отхвърляне.
Така детето не може да проумее защо останалите деца не искат да играят с него.
И никой не може да ги накара насила, по същият начин, по който никой не може да накара родителите да харесват циганите.
Виж целия пост
# 95
Директното отхвърляне го има и за друго. Моята щерка е така в класа си. Бяло, русо българче е, но виждат, че е различна - не разбира, трудно учи, по-трудно е комуникацията/ социалното общуване и я отхвърлят. А тя не разбира защо. За "различните" светът е гадно място, поне нашия си бг свят, където децата с напомпано самочувствие вместо на съпричастност е взаимопомощ се учат да мачкат, отхвърлят, тормозят, да гледат отвисоко на различните от тях.
Виж целия пост
# 96
Търси й по друг начин да си намери групичка от приятели.


Има много филми, предавания и книги, които вдъхват кураж на децата, които са различни и това ги прави красиви. Например Теорията на големия взрив, поредицата на Марвел, филми и сериали за вампири, Хари Потър.
Виж целия пост
# 97
Аз говоря за деца, които живеят на една улица.
В игрите няма обучителни затруднения.
Ами не играят с "детенцето от ромски произход".
Виж целия пост
# 98
Не е съвсем така. Дислексията дава отражение на комуникацията и социалните умения и детето започва да не се вписва в средата на връстниците си. То не разбира тях, те не разбират него. И съответно остава изолирано. И на площадката е същото. Интересното е, че дъщеря ми често успява да се заиграе със случайни деца в парка, после ги търси. Обикновено това да момчета или малко по-малки от нея момиченца. Понякога децата от  една улица/ една площадка/ една група в детската градина попадат и в един клас в училище, т.е имаме една и съща среда. Моето дете има извънкласни занимания и приятелчета от там или от друго място, но това не значи, че не страда от изолация и подигравки в клас. А там се прекарва много време.
Мисълта ми е, че не само различната кожа е повод/ причина за отхвърляне. И проблемът не е в "различното" дете, а в "нормалните" - онези, които гледат с високомерие на останалите, които уж не са като тях.
Знаете ли какъв е резултатът от това отхвърляне на дъщеря ми в клас и подигравките? Детето започва да копира тяхното поведение - да сочи и да се присмива, на някой, който е различен или да се опитва да важничи и да доминира над някой, който за нея е удобен. Говорим за това как се чувства тя, когато с нея се държаха по този начин и , че щом на нея й е гадно и на другите им е гадно, когато тя сочи, коментира на висок глас и да се смее, че не трябва да се държи с другите така, както на нея й е неприятно. Но тя казва "Щом с мен се държат така и аз ще го правя".
Виж целия пост
# 99
Малко различна гледна точка, но аз също не съм си играла с децата от квартала, пък нищо ми няма Innocent.
Оказа се, че масовата култура на съседските деца не е била по вкуса на родителите ми и те са предпочели да имам по-малко приятелчета, но качествени.

Не знам как е по другите градове, но тук има много места, където са събрани деца от смесени бракове, от други раси, от различни религии. В такава среда има повече приемане, защото детето с цвят не е единствено и то вижда от малко, че децата са деца.

Класика в цикъла на насилието е нараненият да наранява. Децата жертви избират една от две стратегии за оцеляване. Или да се превърнат в жертвата или в насилника. Може би като й даваш съветите, които ние всички разбираме, тя не ги разбира така, Мама Ру. Вместо мъдри съвети, тя чува, че искаш тя да е жертва, да няма глас, че искаш да й отнемеш инструментът за защита от насилници, а тя се защитава и защитава правото си на съществуване по единствения начин, който е видяла, че работи: като напада и тя. Има и други начини да се защити. Научи я и на тях.

Колкото до дислексията има и известни хора, които се оправят прекрасно в живота въпреки това.  Например принц Хари от Великобритания  са го мислили за глупав дълги години, а той просто вижда света по по-различен начин.
Виж целия пост
# 100
Анонимен, в клас, в училище тя е жертвата. Там е склонна да нападне физически и става виновната. Т.е подиграят й се и тя отреагира като удари.
Но другото поведение - да се опита да се представи за нещо повече от другия го виждам спрямо приятелче, което е малко по-малко, или срещу непознати хора. Пример в Трявна тези дни. Вървим по улицата и виждаме реклама - картонено човече и бъчва. Единият крак на човечето е счупен (липсва). Тя го сочи с пръст и се смее високо и насилствено - "Той няма крак. Той няма крак." Минаваме край клошар - сочи и вика на висок глас - "Вижте, вижте го/ я...."
Това не го е научила вкъщи, значи го пренася от училище.
Виж целия пост
# 101
Яворов е писал: С враг врагувам, с благ благувам. Може би това, което й предстои да научи е да се държи с различните хора по различен начин. Със съученичките може да я научиш да се защитава с думи. Подготви й контра  подигравки и я подкрепяй да се чувства способна да отстои себе си,  да се защити и да победи без да се забравя в играта на лошо. Тя пак ще си е добро момиче дори и да се държи лошо с лошите хора. Санда Бълок имаше две комедии, в които се разглежда именно темата за неприемането: Мис таен агент, но е за деца над 13г.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия