Рядко се среща дете, което да не изпитва трепет и вълнение, когато пристъпва плахо за първи път през прага на училището. Родителите въздъхват с облекчение – новият етап от живота на детето им вече е преодолян. Но не всички деца изпитват радостно очакване. Психолозите откриват у някои от тях симптомите на т.нар. "страх от училището", изразен под формата на редица признаци. Даже и да са преживели успешно старта на учебната година, много деца изпитват този страх и в средата и, което изнервя и притеснява родителите им, карайки ги да потърсят отговор на въпроса: какво причини тази неочаквана и неприятна фобия?
Защо се появява този страх
Много често, в опитите си да открият причината за отказа на детето да ходи на училище, психолозите стигат до извода, че значителна роля за възникването на проблема са изиграли неговите родители. Те толкова много са зациклили върху бъдещото учение, че са успели да внушат на детето сложна смесица от чувства, но най-вече страх от предстоящата промяна. Неизвестността винаги е плашеща, а малкото дете още от първия ден е принудено да живее по твърде строг режим. Освен това, някои деца започват да страдат от раздялата с майките си, забравяйки, че до съвсем неотдавна са стояли по цял ден в детската градина и, увлечени в игри, не са се сещали за по-възрастните членове на семейството. Проблемите могат да се влошат от сложните отношения в детския колектив или твърде строгата учителка, която не може да намери нужния подход към децата. Всичко това създава благоприятна почва за развитие на фобия – страх от училището, който кара всяка сутрин детето да изпада в истерия и да не желае да излезе от къщи.
Симптоми на страха от училище
Признаците на този вид фобия могат да бъдат скрити зад обичайните капризи на детето, на които възрастните обикновено не обръщат внимание. Ако отказът да ходи на училище придобие ежедневен характер, обърнете особено внимание на такива симптоми като:
- Опит на детето да избегне отиването на училище под предлог на внезапно главоболие или друго неразположение, което бързо преминава, ако родителят му разреши да остане вкъщи;
- Сълзи и капризи всяка сутрин, но не и през почивните дни;
- Явно нежелание да пише домашни;
- Оплакване на учителите от лошия успех или затвореността на детето;
- Бягства от час;
- Нежелание на първокласника да споделя с родителите си за това, което се случва в училище.
Добре осъзнавайки своето нежелание да ходи на училище, детето невинаги може директно да сподели това с родителите си и подсъзнателно търси повод да им намекне за проблемите си или обратно, старателно ги крие от тях. Ако в семейството царят честност и откровеност, неприятните симптоми бързо биват открити и веднага се пристъпва към вземането на мерки за тяхното отстраняване.
Проблемът е открит. А след това?
Много родители, когато чуят от устата на специалиста термина "страх от училище", въздъхват облекчено, че проблемът се е оказал по-прост, отколкото са подозирали. Но това не е така. Това е само повърхността на сложен психологичен проблем, който може да има дълбоки корени. Ако не се предприемат навременни мерки, ситуацията може да достигне до критична точка, когато детето ще започне да търси различни начини да не ходи на училище, включително бягство от дома. Естествено, има достатъчно много време, докато първите признаци на фобията преминат в сериозен стрес, който да доведе до крайните стъпки. Но това не е повод да си мислим, че проблемът ще се разреши – той може само да премине в по-сериозна форма, за избавяне от която ще са нужни години сериозна психологична помощ.
Всеки страх може да бъде преодолян, стига да се намерят и отстранят неговите причини. Училищните фобии не правят изключение, особено ако получите подкрепата на опитен психолог, който да ви помогне както с практически занимания, така и с ценни съвети.
Като начало е нужно ясно да се идентифицира причината за проявата на тази фобия и да се потърсят методи за нейното отстраняване, дори ако трябва да се смени училището;
Първокласникът се нуждае от цялостна подкрепа и противовес на проблема, който е предизвикал училищната фобия. Лош успех? Повече упражнения може би ще му помогнат да догони останалите в уроците. Твърде груб съученик? Ще помогне разговор с родителите му и учителите. Неопитен учител? Може би ще се наложи да смените класа или училището.
Не се карайте на детето за неуспехите му или проявената слабост – недоволството на родителите може да има най-непредсказуеми последствия. Напротив, търпението и тактичността са най-добрите "лекари", които ще ви помогнат да се справите със страховете на вашия първокласник.
Виж целия пост
Защо се появява този страх
Много често, в опитите си да открият причината за отказа на детето да ходи на училище, психолозите стигат до извода, че значителна роля за възникването на проблема са изиграли неговите родители. Те толкова много са зациклили върху бъдещото учение, че са успели да внушат на детето сложна смесица от чувства, но най-вече страх от предстоящата промяна. Неизвестността винаги е плашеща, а малкото дете още от първия ден е принудено да живее по твърде строг режим. Освен това, някои деца започват да страдат от раздялата с майките си, забравяйки, че до съвсем неотдавна са стояли по цял ден в детската градина и, увлечени в игри, не са се сещали за по-възрастните членове на семейството. Проблемите могат да се влошат от сложните отношения в детския колектив или твърде строгата учителка, която не може да намери нужния подход към децата. Всичко това създава благоприятна почва за развитие на фобия – страх от училището, който кара всяка сутрин детето да изпада в истерия и да не желае да излезе от къщи.
Симптоми на страха от училище
Признаците на този вид фобия могат да бъдат скрити зад обичайните капризи на детето, на които възрастните обикновено не обръщат внимание. Ако отказът да ходи на училище придобие ежедневен характер, обърнете особено внимание на такива симптоми като:
- Опит на детето да избегне отиването на училище под предлог на внезапно главоболие или друго неразположение, което бързо преминава, ако родителят му разреши да остане вкъщи;
- Сълзи и капризи всяка сутрин, но не и през почивните дни;
- Явно нежелание да пише домашни;
- Оплакване на учителите от лошия успех или затвореността на детето;
- Бягства от час;
- Нежелание на първокласника да споделя с родителите си за това, което се случва в училище.
Добре осъзнавайки своето нежелание да ходи на училище, детето невинаги може директно да сподели това с родителите си и подсъзнателно търси повод да им намекне за проблемите си или обратно, старателно ги крие от тях. Ако в семейството царят честност и откровеност, неприятните симптоми бързо биват открити и веднага се пристъпва към вземането на мерки за тяхното отстраняване.
Проблемът е открит. А след това?
Много родители, когато чуят от устата на специалиста термина "страх от училище", въздъхват облекчено, че проблемът се е оказал по-прост, отколкото са подозирали. Но това не е така. Това е само повърхността на сложен психологичен проблем, който може да има дълбоки корени. Ако не се предприемат навременни мерки, ситуацията може да достигне до критична точка, когато детето ще започне да търси различни начини да не ходи на училище, включително бягство от дома. Естествено, има достатъчно много време, докато първите признаци на фобията преминат в сериозен стрес, който да доведе до крайните стъпки. Но това не е повод да си мислим, че проблемът ще се разреши – той може само да премине в по-сериозна форма, за избавяне от която ще са нужни години сериозна психологична помощ.
Всеки страх може да бъде преодолян, стига да се намерят и отстранят неговите причини. Училищните фобии не правят изключение, особено ако получите подкрепата на опитен психолог, който да ви помогне както с практически занимания, така и с ценни съвети.
Като начало е нужно ясно да се идентифицира причината за проявата на тази фобия и да се потърсят методи за нейното отстраняване, дори ако трябва да се смени училището;
Първокласникът се нуждае от цялостна подкрепа и противовес на проблема, който е предизвикал училищната фобия. Лош успех? Повече упражнения може би ще му помогнат да догони останалите в уроците. Твърде груб съученик? Ще помогне разговор с родителите му и учителите. Неопитен учител? Може би ще се наложи да смените класа или училището.
Не се карайте на детето за неуспехите му или проявената слабост – недоволството на родителите може да има най-непредсказуеми последствия. Напротив, търпението и тактичността са най-добрите "лекари", които ще ви помогнат да се справите със страховете на вашия първокласник.