Бебета родени в чужбина -Нова тема

Според мен скоро ще започнат масови тестове за имунен отговор, тоест да се види кой е прекарал и кой - не. Когато се установи, че някой е прекарал, може би ще минава на олекотен режим, а тези които все още не саще бъдат постепенно освобождавани, за да не се разболеят отново накуп. Мисля че някаква стратегия ще се измисли в следващите седмици. Всичко това ще продължи, докато не се одобри ваксина... Лекарство съм 99% сигурна, че няма да бъде открито.

В Белгия сме в карантина от 18 март и я удължиха засега до 19 април. Първата министъра заяви че е много вероятно да отиде и до 3-ти май. Лично аз смятам че ще отиде и след тази дата. Говорят за намаляване на болните, но сякаш не се усеща и казват че още пика не е достигнат. Днес стават пълни две седмици от карантината.
И аз съм болна от една седмица, кашлям и съм много изморена. Нямам температура и задух. Взех и аз да се чудя дали не карам корона и аз.
ММ ходи на работа, а аз уж се водя в телеуъркинг. По скоро съм в теле-бейбиситинг.... И това направо ме отчайва още повече.

М е с начало на рино фарингит и е с капки за носа. Поспря да кашля....
Новото е че вече пълзи от около седмица и казва съвестно Мама когато иска нещо от мен. Вчера при педи я претеглихме - 9,115кг и 74 см. На 6-ти става на 8 месеца....

С баткото правим по някое друго домашно и днес прочете една книга.

Това е около нас...

При нас катантината е до 13ти април засега,но ще удължат.Болните продължават да растат и да се пълнят болниците и в другите региони.Чакаме пика. Края на тази седмица,началото на другата..Вече 3 седмици сме така.На мен ми е жално за детето - 4тия си месец че и половината на петия както върви ще ги прекара вкъщи,а аз толкова се надявах на слънцето да му помогне за сополите.
ММ работи от вкъщи,аз се занимавам с бебето..Гледам да пазаруваме драйв,ама наппследък е супер трудно да се уредиш с час за вземане и се изчерпва всичко адски бързо.Нямам особено желание ММ да ходи в самия магазин,но се налага.. както и аптеката днес трябва да отида и още събирам желание хахах

В Малта е разпусната работа, ние сме вкъщи от 13-ти Март, ММ от 16-ти с изключение на ходене до магазина и аптеката. Никой не ходи с маски или ръкавици, бутат се едни-други. Вчера ми се наложи да отида аз до магазина, за да взема оризова каша на Але - ами то никой не спазваше дистанция! На входа на магазина ми измериха температурата и толкова. В един Лидл 8 служителя били под карантина, защото били контактни... И така.

Малтийците хем мрънкат, че мерките не са достатъчно строги, хем те самите не спазват препоръките. И тук се води извънредно положение, не е lockdown/карантина още. Макар, че за да се спасят - трябва да е. Тук почти всички са с някаква форма на астма (2019-та бяха над 30к от малтийското население, с хронична астма) или друг тип заболяване(кръвно, диабет и т.н. - за там бройката нямам идея). Много са смесени един с друг, все пак е малък остров и това води до други заболявания обвързани с имунитета им, та повечето ще го изкарат по-тежко, просто заради гените им. Не знам защо не го схващат.

Ние преобразихме хола ни, Але вече се клати на 4 крака, мъчи се да ходи напред, но плъзва тялото назад и така. Яде месо и жълтък вече. Исках да и купя книжки на български език, а сега не знам от къде и изобщо дали да поръчам. Нито знам, дали ще можем да пътуваме тази година... Толкова ми е гадно и гузно, макар че знам, че не е моя вината. Всеки ден звъня на баба да я чуя, да вижда малката..  Ох, искам да минава по-бързо всичко това и да си продължа с живота нормално.

Пазете се и вие! Виртуални прегръдки имате всички!

Лия, много е интересно това, което разказваш за Малта, не го знаех. На мен също ми е доста гадно като мисля за лятото най-вече, но за момента се опитвам да се концентрирам в малките положителни неща, които ни се случват. Иначе няма как да оцелеем психически. Като изключим факта, че не излизаме изобщо, освен да си вземем покупките веднъж седмично, неудобството от време на време, че не сме в къщи, разни други дреболии, аз съм почти като на почивка.

При нас масово хората носят маски по улиците, а в магазина - маски и ръкавици. На входа на супермаркета има безплатен дезинфектант - пише, че е такъв, какъвто се ползва в болниците. Като цяло, обаче, все още има страшно много хора и коли по улиците в Москва и ми се струва, че ще затегнат мерките. Засега за 9000 случая има около стотина смъртни... Дано все така да се движим с ниска смъртност.

Не знам дали на мен ми се струва, но тук няма голяма промяна и всеки ден е като почивен. Използват и всеки ден ходят до магазин/аптека/за цигари. Има много хора и велосипедисти по улиците. В магазина можеш да пазаруваш следобяд (до обяд е за възрастните), а нехранителните затварят в 15:00. Поне доста от хората ходят с маски, дори и бездомните по улицата имат.
ММ се скъсва от работа от вкъщи, а имам чувството, че 90% от населението е пуснато в платен отпуск. Странно....
Иначе се опитвам да поръчам някои бебешки неща от Икеа от седмица - неуспешно.
И аз се надявам поне есента да може да се пътува, за да дойдат нашите за 1ви РД на Тими.

Дара сподели как се чувстваш в Унгария, според мен управлението им става все повече крайно дясно.

Сноуче вие в Москва ли останахте или се изнесохте в къща извън града както беше споменала.

Лия дано се успокоят нещата при вас, да си призная нищо не чувам аз за Малта по тукашните медии.

Пожелавам на всички спокойни и хубави празници !

Нещо не мога да се интегрирам (хората са доста затворени, език не успях да проговоря) и май ще мислим местене след няколко години.

Точно в тази безкомпромистност към имигрантите се проявява крайно дясното им управление. Иначе съм съгласна, че унгарците са особени хора. Съпругът на сестрата на мм е унгарец/ крайно стиснат и пресметлив човек, все гледа да не се мине, определенно ми е трудна комуникацията с него. И тя за близо 8 години в Унгария не научи унгарски, но тя и не се стараеше най вероятно.

В Москва сме все още. Решихме засега да стоим тук, защото децата тъкмо свикнаха с новото място. Можем да излизаме на двора и така поне играят.

Аз също смятам унгарците за особняци. Но като цяло - западна, северна и централна Европа са ми далеч като култура. Най-много се разбирам и общувам с южни европейци или дори южно-американци. Сега вече и с руснаци. Винаги съм смятала, че са като северно-европейците (студени и дистанцирани), а те са съвсем други - много топли, любопитни, приятелски настроени хора. Също като нас обичат да ходят по кафенета и да си "губят времето" с дълги обеди, вечери и питиета с приятели. Нямам думи да опиша колко съм очарована. И преди съм го споделяла, от първия ден тук се чувствам като у дома.

Здравейте, приемате ли бременни?

Казвам се Марина, но всички ме наричат Мари, и съм на 27 години и съм бременна с близначки, които очакваме през юни. Живеем в Русия в гр. Иваново вече четири години - от където е мъжът ми, преди това живеехме в Москва .

Здравей, Марина! Разбира се, че приемаме бременни. Кога очаквате бебетата? Не сме имали май близнаци тук

И аз съм в Русия. Живеем в Москва от 3 месеца, вече един от които, сме под карантина и само вкъщи Къде е този град Иваново? От колко време живееш в Русия и как се чувстваш? На мен засега много ми харесва, като изключим климата...

Трябваше след седмица да ходим в Дубай, ама нейсе... Запазих сега вила до едно от летищата за две седмици през юни, за да може децата малко да играят сред природа. Освен всичко времето тук е просто ужасно Колкото и да ми харесва Русия, не мисля, че мога да свикна с това и вероятно след няколко години ще се си ходим към Италия.

Русия затвори напълно въздушното си пространство за пътнически полети до края на юли. Обмисляме евентуално август месец, ако живот и здраве е минал пика и в Русия, и в Италия и има полети, да летим до Рим и да останем там, докато не се успокоят нещата и не отворят детските градини. В Италия свекърите ми имат къща в планината в малко селце и ще стоим там, докато се наложи. Разбира се всички планове са просто хипотетични Иначе хубавото е, че сме здрави!

А вие как сте? Момичетата от засегнатите райони - Англия и Италия, споделяйте как са нещата при вас?

Snowche - Много се радвам, че си имаме и други мами в Русия.

През Август ще станат 9 години, от както съм в Русия дойдох след, като завърших училище за да следвам, а след това срещнах най-добрият, търпеливият и мил мъж на света и  реших да остана. Първоначално живеехме в Москва, а след, като завърших образованието си, решихме да се преместим в родния град на мъжа ми - Иваново, намира на около 300км орт Москва и сме  на час път  от Ярославъл, градът не е много голям, но не е и малък около 400хил. жители. В началото ми беше много трудно честно казано да свикна с темперамента на руснаците и начина им на живот и всичките им странности Отне ми година някъде за да се почувствам наистина комфортно в общуването си с тях. С температурите и времето обаче още не съм свикнала преди две или три години през май падна страшен сняг

Сериозно ли ти е било трудно да свикнеш с руснаците? Аз от първия си ден се чувствам като у дома си тук. Честно, все едно съм в България. Вероятно, защото от всички места, на които съм живяла, те са най-близки до нас. А и особено след Япония, направо все едно си дойдох у дома. Аз съм завършила руско училище и познавам много руснаци още от дете. И всичките ми учителки са били все рускини. Вероятно и това играе роля. Най-странно за момента ми е защо толкова много им харесва да звънят по телефона и да си говорят За каквото и да е - от интернет поръчка, през рецепцията на сградата, докторския кабинет, училищата на децата - всички ми звънят по телефона. На ден поне по 10 разговора имам, като кол център се чувствам За справка, за 6 години в Япония не помня изобщо някога да съм говорила по телефона с някого, там всички само пишат съобщения.