Сама..

Моят съвет е да не се пробваш, за да не почнат скандалите.
Когато сте заедно го помоли да ти помогне с нещо, докато ти правиш друго или просто заедно да го направите за по- бързо, че да си освободите време да се видите......
Не го игнорирай, ами го приобщи и към бебето, и към работата вкъщи.

За 2 месеца съм сготвила веднъж и то днес. Не мия, не чиста! Единствената ми домакинска работа е да пусна пералнята. Имам си дете, което има нужда от мен и съответно таткото поема другото. Той също се прибира смазан от работа, но и на мен не ми е  по-леко като не спя по цяла нощ. Много ги глезите тия мъже! Като не иска да помага, една стая си я правиш за тебе и бебчо и да си седи оня в мърлявщината. Ще ходя аз на 30годишен по гъза... Ама друг път

Като за начало си вземи слинг или раница , за да разнасяш малката и да са ти свободни ръцете.

Поговори с мъжа си, че ти също имаш нужда от помощ. Кажи му , че детето е двустранна грижа. Ти си го износила , родила и го гледаш , а той какво прави?!

Това , че работи и ви издържа е нормално , не похвално , защото предполагам и ти си работила , но в момента няма как.

Като дъщеря ми се роди , ММ получи предложение за работа в чужбина и когато замина тя беше на 2 месеца. Докато се преместим и ние , съм си я гледала сама , оправяла съм багажи , занимавала съм се с домакинство, коли и имоти. Не е лесно , но няма какво да направиш.

В момента съм бременна с второ , децата ни ще са с година и малко разлика  и дори за минута не съм си помислила , че няма да се справя.
Мъжът ми е напълно наясно с това , че ще помага.

Поговори си с него за държанието му. Не е на пет, за да му слагаш и вдигаш , не си длъжна и да му събираш миризивите килоти, които е разхвърлял из къщата. Това, че жените са домакини и ще слушкат чинно , е отживелица и трябва да се покаже.

Абсурт, нещо не си в час отново.

Да, бебеносеща майка съм и е едно от най-добрите ми решения. Отрази ми се чудесно,на мен и на детето. Да, през цялата човешка история майките са си носели децата, хич не е случайно, мога и книжка да ти препоръчам по темата, ако желаеш да се образоваш, барем внуци ще гледаш 😉

Аз като шофьор няма нужда да се пробвам, учила съм, професия си имам. Всеки работи нещо. Желанието на таткото  и по-скоро липсата му е тука проблем.

Адел, виж темата за бебеносене. Не в кенгуру, не е ергономично, в слинг или май тай слинг, в първи пост ще видиш разликата между кенгуру и слинг да не спамя тук, за малки бебчета има и безплатен наем на слингове.

Сама казваш, че и преди е бил такъв. Поведението му няма абсолютно никаква връзка с работата. Към момента единственото, което можеш да направиш е да спреш да му обръща внимание, престани да тичаш след него. Като не си вдигне масата, остави я така.
Защо сте само на неговия доход, нямаш ли майчинство?
Не. Помощ е, когато помогне за нещо на приятел, съсед, близък. В собствения си дом мъжът ми не помага, а прави каквото прави всеки пораснал човек, т.е. всичко.

Като не си вдигне масата нали на мен ми пречи и ми се събира за следващия път двойна работа.. И остава да завъдим и хлебарки и ще се местя на палатка 😕.. Нямам майчинство, защото тъкмо преди да забременея напуснах работа..

Няма двойна работа за теб, той ще я вдигне, когато може.

Лошо е това с майчинството. Трябвало е да изчакате с бебето.
В това положение ще трябва сериозно да се напрегнете, неоправената маса ви е най-малкият проблем. Като се възстановиш от раждането, търси работа и се сменяйте, щом не върви таксито. Иначе напразно виси навън, а няма финансов смисъл от цялото упражнение. Той да гледа бебето, докато си на работа, после ти вкъщи, а той отива да кара. Нали казва, че бебето е спокойно, няма да се уморява значи... 

Съчуствам на авторката. Мъжът проявява липса на емпатия. Професията "бакшиш" не е с тежко физ. или умствено натоварване . Пушат, кибичат, клюки и понякога ангажименти. При липса на доходи да я смени или да намери допълнителна работа. Не е нужно да си педантична домакиня, пази си здравето и нервите. Мъжът ще намери начин да помогне , при наличие на желание. Вредните си навици поне може да коригира.   Опитай с разговори, със спокоен тон. Моят спря и да пуши, промени много от навиците си. Прояви неочаквана грижа и помощ. А си беше дивак и ефе . След като припадах от безсъние, забравях да се храня , сам инициира помощ и предложи алтернативи. Adell, надявам се да имаш близки, приятелки, които да ти помагат и подкрепят. Емоционалната опора не е за пренебрегване.

Съветът, който дава "Не се сърди, човече" е много резонен, изпитала съм го на гърба си. С раждането на второто ни дете, мъжа ми често ми насаждаше, че съм лоша домакиня, че другите какви чудеса вършели с едно, две и три деца. Еми вярно е, че не съм домакиня за пример , но тези коментари ме караха да се чувствам тъжна, а де факто не променяха ситуацията. Тук вмъквам, че съпруга ми се включвяше активно в задълженията у дома. Аз обаче не смятам, че заради това аз съм длъжна да съм безупречна. Каквото можех и имах желание, това правих. Целта на живота ми е да съм щастлива аз ,децата ми и съпруга ми, а не да блести у дома и да мирише на стол, а аз да залитам по коридорите от безсилие. Е, който го може, браво, шапка свалям. Хубаво, ама съпруга ми не беше на това мнение. Той много искаше да си има чистачка, готвачка, гледачка и раждачка у дома, че и пари ако може да изкарва. Ами писна ми в един момент и казах, че ще тръгвам на работа, а той да си стои у дома с 7 месечното ни дете и по-големия му батко. Решихме го с мъжа ми, той се съгласи да остане да гледа децата. Беше ме страх в началото, ще се справя ли с работата, ще мога ли да се концентрирам или само ще си мисля за децата. Кърмех, това означаваше да се изцеждам на работа. Звучеше трудно. Ами, оцелях, а втория-трерия месец вече ходих с мерак. Сред възрастни хора съм, общувам, изказвам мнение, искат ми дори мнението, о, небеса!!! А останалото време прекарвам със семейството си.
Мъжа ми се справи отлично, с моменти разбира се на отчаяние, притеснения, грешки, но децата са здрави, щастливи и прекараха период с основното присъствие на баща си. Прекрасно е! Сега казва, че хич не е лесно да се гледат деца.
Та, ако имаш вариант да потърсиш и започнеш работа следващите месеци, мисля би бил добър урок за мъжа ти какво е да се гледа дете. Ама не да го връчи на някоя баба, той лично трябва да поеме грижите за малката.
Важно е да отбележа, че откакто работя ми върви много повече домакинската работа, имам тонус.

 В общи линии,  първите три,  четири  месеца са доста тегави. На мен ми се сливат,  малко колики,  много зор с помпата за кърма,  недоспиване и т.н
 Ще оцелееш,  гушкай си и си носи бебето, буквално ми се обръщат карантиите,  като прочета или чуя някои да обявява,  че бебе на месец,  два плаче за да манипулира майка си. 
 Моето на 5 години се опитва да пищи и реве,  за да получи каквото иска,  за него съм съгласна,  че се пробва да манипулира и да се налага.  Ама една мръвка,  която още не знае на кой свят е...
 Липсата на пари е доста сериозен проблем! За това трябва да говорите с мъжа ти,  да търси нещо по-доходно.
 Ако има баби или близки,които искат и имат възможност,    и ти си съгласна,  няма лошо да ти помагат, макар и с малко.  Казвам го от позицията на човек,  които си  мъкнеше бебето навсякъде,  а като се разболявах,  мъжа ми си пускаше отпуска.
 Не бих дала съвет да бягаш и да се разделяте,  по скоро,  давай ден за ден,  спокойно,  колкото можеш. По натам,  като поотрасне,  са други грижите,  но става по леко.

По-спокойно мило момиче. Колкото толкова. Първите месеци са най-трудни. Имала съм много помощ от баби и пак ми е било нервно и уморено.
Ще се нагласите. Имате ли някоя близка да идва от време навреме.

Адел,  може да не ти е останало време, но е трябвало да разучиш какви са вариантите в твоя случай и са получаваш майчинство стига да имаш стажа разбира се. Има цяла тема за това тук във форума.
Относно случващото ти се - разбирам те, наистина е тежко първите месеци,  съвета ми е не се терзай,  не се поддавай макар, че ти е емоционално. Познати са ми такива хора като ТМ. Те  трудно се променят,  но се променят. Търпеливо поговори и обясни, но бъди твърда. Стегни се, можеш повярвай. Ще мине периода дори може и с времето ще постигнеш обрат . Важно е да си твърда и постоянна в отстояването. Ще отрастне бебе не се втилясвай толкова и не изпадай в депресия. Опитай се да помислиш трезво хора като него имат черта да обичат да са център. Трябва да му повлияеш за да си помогнеш. Нека и ти и той до някаква степен се промените и успокоите. Ти към повече позитивни емоции той към повече ангажираност.

Да, то това да хвърляш карти по цял ден, да пушиш и пиеш кафета, докато лафиш с останалите, да четеш вестници и да решаваш кръстословици или да си цъкаш телефона си е като чукане на камъни в кариерата, направо каторжнически труд. Нали ги гледам колко са измъчени. Особено в малък град, където разстоянията са малки и такситата не са толкова нужни. Поне пари да докарваше, като ще се келеши. Като толкова се сцепва, да се смени с нея, че е по-лесно. Ама що ли си мисля, че няма да иска.
Авторката да се разговори с него сериозно и да разбере, че с бебе на месец няма значение какви домакини били другите с по няколко деца - всеки си знае себе си. Периодът се казва "майчинство", не "доказване на уменията на степфордска съпруга, програмирана като робот". Ако човек не щади сам себе си, няма кой друг да го пощади.

Аз съвет не мога да дам, защото съм от майките, които не държат постоянно децата си на ръце и имам мъж, който се включва активно в домакинството и в заниманията с децата.
Още от първата дъщеря свикнах така. Когато мрънкаше, започвах да пея, да говоря, отивах да я погаля, бях в същото помещение, но не съм разнасяла. Разбира се, последните 2 деца бяха гушкани и разнасяни, но не от мен, а от каките си. В това време си домакинствах, но аз обичам да готвя и това ме успокоява и си минавах навсякъде с мопа (съвсем умишлено у дома няма килими, пътеки, "прахосъбирачки" по шкафовете и всякакви неща, които биха попречили цялото чистене да се сведе до не повече от 20-тина мин.), а за всичко останало ползвах уреди. Не ми е било чак като в аптека, но чисто и сготвено ми беше, а и никога не ми е било по-спокойно и с повече свободно време от майчинствата. Когато бебето не ти е в ръцете, а си лежи близо до теб, имаш време и вкъщи да си пооправиш, и книга или списание да прочетеш, и като жена да си обърнеш внимание на външния вид.
Разбира се, ще излъжа, ако кажа, че първите няколко седмици още съм влизала в час. Не, винаги първите 2-3 седмици съм била дезорганизирана, докато с бебето се напаснем.
За мъжа нямам опит как се действа, щом е свикнал да не си раздигва дори масата. Може би с разговори, примери и не с молби да гледа детето, а направо с раздаване на задачи - "Утре от ... ч. до ... ч. гледаш бебето, защото трябва да напазарувам.", "Довечера се прибираш и пържиш 4 яйца, за да има какво да вечеряме, докато аз нахраня и изкъпя бебето., "Измиваш си чинията от обяд, защото ако не я измиеш - довечера ще ядеш пак в нея." Не знам дали ще действа, защото моят съпруг никога не е бил такъв тип и нямам опит.
А бебето се опитвай да приучиш да не ти е постояннно в ръцете, защото след няколко месеца ще ти тежи. Щади си здравето.

Е, аз никога не съм била перфектна домакиня. Но дори позната, която беше, спря да готви в този ранен бебешки период. Може да се преживее и с купена храна, ако мъжът ти не помага и трябва да свършиш всичко сама. А като е мърляв, сигурно и високи претенции за чистотата няма. Карай по-спокойно, медал никой няма да ти даде. Баби някакви?