Сама..

Доколкото си спомням, на жената акъл и заучени фрази не й трябват. Факт е, че мъж й няма да я пожали, ако компромисите от нейна страна продължат. Да, млада е и точно сега й е времето да разбере, че с мислене на стратегии за приобщаване само ще изгуби ценно време. В къщи е, не работи, пък и мрънка е изключително удобна позиция. Аз бях от оправните, перях на ръка, памперсите бяха лукс, винаги къщата ми е била по конец, имаше сготвено и го чаках със салатата. Идилия. Докато един ден не промрънках, че ме боли кръст, сядам и да нареди масата вместо мен. Нареди я и ме попита от какво толкова се уморявам, като съм си по цял ден вкъщи. Дотам беше царството.

Разкажи докрая, де.
Какво направи ти и как се промениха нещата?

Те гледат да си почиват . Майчинството било почивка . Оставяй му го винаги когато можеш .
Аз сега родих второто , почти на 4 месеца е . Научила съм я да я занимавам когато е гладна или има нещо друго , през другото време съм в другата стая и гледам другото дете , малкото си мълчи или спи . Не ги държа много заедно , понеже голямото все се лепи до малкото .
Може да го слагаш на електрическа люлка .
Сега с второто ми е по- лесно . При първото постоянно бях в стаята , люлеене и такива неща .
Сега като е бебе е лесно , а мъжа да си вдига чинийте , че и ти да не вземеш да оставяш свойте .

Да ти отговаря, че не може да си измие чинията и да се прави, че не може да уцели коша за пране е неуважение и нахалство, недостойно за възрастен човек и партньор. То не е свързано с това дали си уплътняваш времето през деня и дали гледаш бебе, и нищо да не правиш, ти не си лична камериерка и обслужващ персонал на господина и те съветвам да не позволяваш такова отношение.
Спокойно и твърдо, без разправии.
 

Именно.

Ако е толкова некомуникативен, честно казано и аз бих му заделила едно място на масата с неговите чинии и бих го оставила с мръсните дрехи около коша за пране.
Смятах, че разговаряте нормално, но това са наистина направо обидни оправдания.

Какво да ти разказвам, биг мама скендъл, сърдита и безлибидна. Не издържа до вечерта, искаше си предишната жена.

Според мен положението няма да се оправи, даже и с разговори. Това си е до характера и манталитета на мъжа ти. Той е от типа мъже, които смятат, че жената е освен майка и прислужница. Това е голям мъж с изградени навици и характер, как да се промени от днес за утре. Като той не го е осъзнал и не иска промяна. Промяната става само ако я пожелаеш от вътре, само ако искаш и смяташ, че при тези условия с малко бебе е редно и да помагаш минимално вкъщи. Разговорите или оставените мръсни чинии  ще доведат до скандали и още по-голяма конфронтация и напук. Защото той смята, че жена му е длъжна домашна помощница. За жалост, жените не ги виждаме тези неща и ги подминаваме тези сигнали. Едва когато се появи детето и ежедневието на жената се обърне на 360 градуса, това става дразнещо и непоносимо. В такъв случай разговори не помагат, ефект няма от тях.
Приемаш го такъв какъвто е и ставаш перде, или отиди на гости за 2-3 дни във вашите и виж като се върнеш как ще е оставено. Избрала си го такъв, това не е малко дете,че да го променяш.

Ние мислим, че те мислят как ние сме длъжни. Реално има мъже, на които свинщината не им пречи. Респективно жената има проблем с безпорядъка - да си го решава.

Да, има и такива. Познавам лично. Не са никак лоши хора, не разхвърлят нарочно и не нарочно не подреждат и не чистят. Просто не им пречи.

Лошото е, когато попаднеш на другия тип- пречи им, ама жената трябва да разчисти кочината, щото то не е мъжка работа.
И много често момичетата се хващат на въдицата- събират се да живеят с някой такъв, хвърчат като финикийци с парцала, демонстрират домакински умения и като родят, надават вой, че не били слугини......

Не се мятай в крайности. Това са патологични изключения. Трябва да си хипер будала, за да се нацелиш на някой с мисленето на прадядо ти. Днес мъжете, ценящи чистотата и реда, умеят да си ги създават сами.

Много зависи от самото бебе кой период как ще ти се стори като сложност. Дъщеря ми в момента е на 2годинки и 2 месеца. Винаги съм казвала, че за мен колкото е по-малко бебето, толкова е по-трудно. Авторке напълно те  разбирам. И до ден днешен аз стоя зад думите си.   С времето с детето става по-лесно. Когато дъщеря ми беше новородено беше някакъв ад. Тя имаше колики 5 месеца, после 2 месеца почивка и почнаха зъбите. Най-тежко за мен беше непрестанното носене. Чувствах се като скачен съд, никакво лично пространство. И да не ви прозвучи, че не обичам детето си, напротив ! Обожавам я и съм я носила безкрайно много и със слинг, и с раница и на ръце. Сега нито иска да бъде носена нито нищо. Въпроса е, че мен това непрестанно обсебване ме побъркваше. Не можех да свърша абсолютно нищо. Нито да се нахраня, нито да се наспя. Като се събудех сутринта с нея, до 2 часа на обяд я разнасях или из квартала в раницата или у нас, и не хапвах нищичко. Почваше да ми става лошо. Едва се издържаше. И казват било се забравяло. Не се забравя, просто помниш в повече детайли добрите моменти. Обмисляме да имаме и второ дете и честно казано доста ме плашат тези моменти, и раждането отново, кърменето и новороденото с колики. Дори зъбите не мога да кажа, че са били толкова тежки като коликите. Затова казвам, че с времето става по-лесно. Имаше момент, в който нямах търпение това дете да проходи, за да може да се "пренася" самостоятелно в пространството без моя помощ. Дъщеря ми никога не е лазила, направо проходи на 1 годинка, но преди да проходи поне 4-5 месеца непрестанно искаше някой да я води за ръце и да  и помагаш да става и много се ядосваше когато не го направим. А това, което прочетох по-нагоре в темата, че трябвало да си оставяш детето да пищи в шезлонг или кошара, е все едно слушам свекърва ми, Според нея и на 2 години можеш да го заградиш в неговата стая и да ходиш да си вършиш каквото имаш без да ти пука какво се случва.
Относно твоя мъж, и обратната ситуация също не е перфектна. Моя мъж е голям чистофайник и има прекалено високи изисквания. За мен домакинството никога не е било първи приоритет нито преди детето, нито след това. За мен приоритет са дете и кариера. Гледам вкъщи да са ок нещата, но никога не съм била маниак на тази тема. Когато обаче мъжът ти е приучен точно от майка си, която цял живот е била домакиня и е имала цялото свободно време на света да чисти вкъщи и да лъска докато децата са на училище и градина, някак си е несравнимо с жена, която не работи. Това също е доста дразнещо, но идеята е да намерите компромис, при който и двамата сте ок да живеете. Иначе относно гледането на детето за мен всеки мъж в 21-ви век трябва поне да пробва да изгради връзка с детето си. Не живеем в патриархалното общество, в което жената стои у дома и се грижи за децата, а пък бащата ходи и изкарва пари или ходи на война и познава децата от снимки едва ли не..... Това дете сте го създали заедно и като партньори във вашата връзка трябва да сте равностойни. Единственото време, в което не можете да сте напълно равностойни е майчинството, защото майката е повече време у дома, но и това ще премине, когато детето тръгне на ясла.

Desert girl - не е задължително нещата с второто дете да са същите . Моето второто реве само когато е гладно , напълнило е памперса или му се спи . С първото не сме усетили мрънкане за зъби , сега ще видим с другото . Второто се гледа по - лесно определено . Дори и раждането беше хубаво .
А за мъжа - като иска голяма чистота да се заеме и той . Не може все наготово .
И моят искал да се прибере и да няма играчки по пода , но .....

Моето бебе на 1 месец ядеше през 2.5-3 часа по час и половина. Започне примерно в 6 сутринта, суче докъм 7, после и ам до 7:30, после мия и стерилизирам шишета, сменям памперс, преобличам, ако се налага (в началото страшно бавно я преобличах)  в 9 часа пак отново същото... седмици и месеци през 3 часа. В промеждутъците пране, гладене, малко чистене на детската стая, ходене по болници. Имало е случаи по голяма нужда да ми се ходи, а бебето или гладно, или яде. Не можех да намеря сили и време аз да ям. На няколко пъти пробвах и ми носеше бебето, докато ядях, защото ревяло. Представям си,  ако се бях пробвала и да сготвя за 20 минути от-до. Толкова бях неадекватна, че забравях накъде съм тръгнала. Иначе да, докато лежах в полунесвяст, ако не съм заспала, и чаках да започне следващият 3-часов цикъл, ползвах интернет. Докато я кърмех, си пусках някой филм. Сега е по-добре, главно защото през нощта успява да изкара 7-8 часа без да яде и започна да яде по-бързо, след като мина само на АМ.

Чета и се чудя.... "Божеее.някой да не е гледал през прозореца преди 27 год"?!
Толкова познато. И ММ е таксиметров шофьор от както го познавам (сега кажи и, че е дева?!) . И при нас е същото. Аз съм си стояла в къщи по цял ден, а той блъскал като идиот. Майчинството той не го отчита - без работа съм стояла.
Това е манипулация. Насаждане на чувство за вина. Сега той се опитва да се наложи. Опитва се да ти втълпи, колко зает и уморен е той, а ти имаш едно бебе, което по цял ден спи. И ако сега, докато сте в началото на вашите отношения оставиш нещата така, ти гарантирам, че ще стигнеш до моята гара (дано не съм права)
На моята зълва мъжа ставаше в 4 сутринта да работи и като се върнеше тя му връчваше количката с бебето, че тя била уморена. Аз се възмущавах, горкият той. Сега тя има един грижовен съпруг, който се грижи за децата си. А, аз имам още едно дете.
Така, че започвай по малко, по малко, всеки ден с малки стъпки да отстоявяш своето право, че и ти си човек. Че си крехка жена, слабият пол. Бебето има нужда от контакти с баща си още от сега. Връзката баща - деца е изключително важна за развитието на децата. Утре ти ще започнеш работа и положението ти няма да стане по-леко, напротив!
Желязото се кове докато е горещо!