Липсваш!

Иначе всячески избягвам да използвам чуждици и подобни маниерни форми от типа на "случвам" и  "усмихна ме", но пък общо взето не се дразня като ги чуя - езикът е жив и се развива.

Как се обръщат по име към вас хората? Със сигурност при някои не по един и същи начин. Това идва от наличието на различни форми, едни от които са остатъци от съществувалия в езика ни звателен падеж.

Имената за лицата от мъжки пол завършват, в по-голямата си част, на съгласен звук, поради което при обръщение добавяме окончанието -е: Калояне, Стояне, Тодоре, Марине. Да припомня и припева на популярната песен: Иване, Иване! Спасение няма, щом си с пръстен към мен прикован! При обръщение към лица жени, чиито имена завършват на гласната -а или -я, заменяме това окончание с -о: Лиляно, Марино, Албено, Марийо, Евгенийо, Силвийо, а ако името съдържа умалителната наставка -к(а), звателната форма завършва на -ке: Стоянке, Иванке, Пенке, Радке. Така е и в народната песен Боряно, Борянке, сал ти ли си мома, където виждаме и двете форми: Боряно, образувано от Боряна, и Борянке – от Борянка. Ботев е написал до най-близките си: Мила ми Венето, Димитре и Иванке! У Вазов, в „Под игото“, срещаме „Нашето а, бе, Райно, кой го написа?“.

Не от днес обаче, а вече от десетилетия, звателни форми като посочените се избягват и се заместват със самото лично име. Затова вместо Божидаре, Йордане, Василе, Пламене или Валентино, Десиславо, Надеждо, Светло чуваме Божидар, Йордан, Васил, Пламен или Валентина,  Десислава, Надежда, Светла. Какви са причините за това? Влиянието от езици, в които няма звателна форма, поражда такава употреба и като последствие от това звателните форми в българския (съвсем неоснователно, но вече необратимо) се схващат като звучащи грубо, сякаш неучтиво, поради което се изтласкват от речта. И остават като че ли само за ситуации, когато се сърдим на някого или му се караме. Това се отнася особено за женските имена.

https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/toni-sreshtu-antone-anton-i-antoaneto-antoaneta-ii-tchast/

Като „контрапункт“ на изконните обръщения в езика ни от типа Стефане и Дарино, които се чуват все по-рядко, не отскоро и под чуждо влияние се появиха съкратени звателни форми със завършек -и: Мери, Цвети, Тони, Вики, Краси, повечето от които се отнасят както за мъже, така и за жени. Това са умалително-гальовни форми от различни изходни имена: с името Боби например се обръщаме към Борис, Борислав, Боян, Божидар, както и към Борислава, Боянка, Божидара. Ако обаче в една компания има няколко души с такива имена, „универсалното“ обръщение трудно върши работа.

Има и други звателни форми за обръщение към мъж или към жена. Едните са съкратени форми от името, а други се образуват чрез умалителни наставки (Ваньо, Борко, Миро, Боянчо и Ленче, Илиянче, Дианче, Светле). Срещат се имена с по няколко съкратени звателни форми – при неформално общуване към Васил можем да се обърнем с Васко, Васе, Васо и дори с Вас, а към Петър – с Пешо, Пепо, Петьо, Пеца. Тези звателни форми се употребяват често и се предпочитат пред несъкратените.

Има ли имена без звателна форма? Да, женските имена, почти всички с чужд произход, завършващи на съгласна или на -и (Радост, Никол, Жаклин, Стефани), както и имената за лица мъже, които завършват на -а, -я, -о, -е, -и, -й (Никола, Илия, Ивайло, Яне, Добри, Благой). Затова формите от типа Николайо, Илийо, служещи за обръщение, са некнижовни, а употребата им в речта е просторечие. Срещат се обаче в диалектите, а също и в старата художествена литература, както и в църковната – спомнете си Вазов: „Бързай, Викентие! Стани, дяконе Викентие! Какво мислиш, отче Викентие?“, вижте и молитвите „Свещеномъчениче Харалампие, помогни ни“; „Свети Николае Мирликийски Чудотворче, моли Бога за нас!“; „Радвай се, Евтимие, велики застъпниче на Българската църква!“.[/size]