Грижа за онкоболният ми татко

  • 769
  • 5
Здравейте,

Конкретните ми въпроси са по-долу (подчертани).

Баща ми претърпя операция от карцином на дебелото черво през 2014-та във ВМА.
Този понеделник бе приет отново по спешност и бе установено, че има отново образование в същата област и съответно, искаха да направят операция този четвъртък. След консултациите със специалисти се появиха съмнения за метастази черепният дел, които за съжаление бяха потвърдени ( 3бр. челно разположени в напреднал стадии) + съмнения за още в страничен и заден дял, това са резултатите от скенер. Отделно състоянието му е съпровождано с болки в ставите (кръст, крака), които след резултати от ЯМР навеждат докторите на мисълта, че е възможно да има метазстази и в костите.

В момента е и с частична пареза на десен крак и ръка, не може да ходи и да се изправи сам, храня го и му давам да пие вода, когато съм при него, но е контактен.
2/3 от денонищието е на болкоуспокояващи, с памперс и без да му се наливат други системи, защото има вероятност от вклиняване на мозъка с фатален изход

Заключението е че не може да бъде направено нищо и баща ми си отива, което автоматично означаваше, че трябваше да бъде изписан от ВМА.

В момента е настанен в Токуда хоспис, а другата събота ще го преместя по-близо до дома в друг хоспис, болно ми е че пак ще трябва да му причинявам това неудобство, но за съжаление нямам възможност да плащам таксите на сегашното място. Намерил съм чисто и приятно място с мили сестри като персонал, надявам се като грижи и отношение, когато ме няма при него, всичко да бъде наред.

Въпроса ми е какво точно да направя за него, за да внеса малко от малко спокойствие и разнообразие в дните му да края?
Никога не сме били в добри отношения с него, не съм споделял  лични неща, но за съжаление живота ни се стече така, че след като загубихме майка след битка с рака през 2008ма, сме взе заедно с него по болници, три пъти е влизал по спешност, спешни отделения по нощите, приемане изписване, грижи...и т.н.

Времето след 2008ма премина в грижи и чести спорове относно начина му на живот, до последно пиеше (много) и пушеше и не се хранеше, както трябва, яд ме е на него, че му бяха дадени шансове за живот, но не се възползва.
През тези години, не е имал грижи за нищо освен - здравето си, сметки, кредити и задачи от всякакво естество поемах и се грижех аз, а преди това майка, която не издържа, макара да се бореше за живот и не каза един "ох" никога. Просто татко е такъв човек и го приемам.

Възнамерявам да направя следните неща:
1) да се грижа за личната му хигиена извън това, което полагат като грижа сестрите:
1.1) да е избръснат, защото той много мрази да не е. Бих искал да ви попитам за съвет - мисля първоначално да го мина с машинка, след това с пяна и самобръсначка, макар че гледам, че продават и от вариантите с предпазител, мисля бяха на Schick, защото брадата му е много твърда и ще бъде сложна задача.
1.2) Да му изрежа ноктите на ръката и краката.
1.3) Когато съм при него, мокря една кърпа, давам му да е засмуче с устни, защото са много сухи, също така го минавам с нея: глава, врат, след това масажирам краката и ръцете, защото е с частична пареза.

2) Да се грижа да емоционалното му здраве:
2.1) Пита ме колко струват всичките грижи - аз не му казвам,  обеснявам му, че съм го преместил от ВМА, за да не са му на главата "досадните доктори" и му казвам, че съм се погрижил за всичко и да не се притеснява, изобщо не навлизам в подробности за такси и т.н. Сега, когато го преместя по-близо до нас ще му кажа, че го правя поради тази причина.
2.2) Ще му взимам всеки ден вестник -  ще му чета основните неща, вицове и ако състоянието му позволява ще попълваме крастословица, защото той много обича да го прави.
2.3) Ще се обаждам на неговият добър приятел и ще му давам да се чуват по телефона,  а аз ще излизам от стаята, за да си говорят спокойно.
2.3) Когато е без болки ще се опитвам да го слагам на количка, ако докторите позволят, за да го изкарвам на въздух и да го откъсна макар и за малко от болничната среда.
Знам, че ще ми иска цигара и аз ще му откажа, а той ще ми се моли, а аз съм много мек и милостив, макар да знам, че не трябва да пуши, но и с оглед на споменатото по-горе от докторите се чудя дали да не склонявам да пуши по една цигата.
Ако излезнем с количката на въздух, един вид ще е мотивиран да е силен и да знае, че ако се стегне, за да го изкарам на разходка, ще може да направи това което го докара до това състояние, знам че звучи абсурдно, но..... Какво бихте ме посъветвали?

Общото взето съм мил с него, не му правя забележки, макар той да се държи грубо, когато съм при него, ако се сещате за нещо друго, което да правя, когато съм при него, моля напишете ми в коментарите.
Отделно бих искал да ви попитам, как се съхранявате самите вие, защото аз съм на 33г. и се чувствам на 50 от умора и изхабени нерви, страдание и мъка покрай майка и състоянието на баща ми, а 2008ма загубих и обичната ми баба Мария, но гледам да се съхраня.
Имам сестра ми и нейното семейство, които са в чужбина, но винаги са до мен.

Благодаря и бъдете здрави!


Виж целия пост
# 1
Напълно те разбирам! Моята майка почина от рак преди година и половина. Не е била в хоспис, гледахме я вкъщи аз, сестра ми, леля ми и баба. Беше ужасно. Накрая просто се грижех да получи всичко което иска - да види някого, да чуе някого, кафе, цигара. В последните дни единствено искаше обезболяващи, слагаме морфин, само той помагаше. Отиде си докато ме държеше за ръка. Да и държа ръката беше последното и желание. Бях съкрушена и още не съм се отърсила. Трябва да бъдеш много силен.
Виж целия пост
# 2
Писах трих, пак писах пак трих. Много е сложно. Само които сме минали през тази месомелачка знаем за какво говориш. Хубаво е че имаш план, хубаво е да се чувстваш ангажиран. Чувството че не си направил всичко възможно е напълно нормално. Но това е заблуда, направил си всичко възможно, просто имаш естествено чувство за вина.
Тук по - скоро самосъхранението е важно. Трябва да намериш нещо което да те държи на повърхността - семейство, деца, работа, хоби. Спомените от тези години никога не избледняват, болката и след години  е все същата. Просто се научаваш да живееш с тях.
Виж целия пост
# 3
Бъдете силни и нека Бог бъде с Вас! Дано стане чудо!
Виж целия пост
# 4
Здравейте, татко почина на 12.09. Получи се вклиняване на мозъка и си отиде, докторите казаха, юе не е изпитвал болка, макара да изглеждаше точно така в първите минути.
На самият ден бях при него като всеки ден -  сутрин преди работа и след работно време. Сутринта спеше и не го събудих, след работа, когато влезнах при него, не можеше да говори, а искаше да го направи, търсеше ме с очи, изглеждаше много уплашен. Както всеки ден, намокрих една кърпа и минах лицето му, а той не сваляше очи от мен. Взех бутилката с вода, за да му дам да пие и го предупредих, че ще се храним (почти всеки ден се дърпаше - да си знае). Тръгнах да му давам вода, а той всякаш не искаше да се преглътне глътката, започна да се тресе и помислих, че съм го задавил. Сестрата беше за първи ден на работа и явно се уплаши и не знаеше какво да направи, аз също и затова изтичах, за да викна лекар от спешеният кабинет в поликлиниката, където се намира и хосписа. Буквално след 3 минути, пак бях при него, а татко все така продължаваше да се гърчи в конвулсии. Хванах го за ръката, галейки го колкото можех и разбрах, че си отива от т.нар. "вклиняване на мозъка" , започна да губи и телесна топлина. След час дойде и бърза помощ, която потвърди очакваната за съжаление причина за смъртта, коятп настъпи около 8 час след това. Останах при него до полунощ, конвулсиите утихниха след около още час. Държейки го за ръката в главата ми беше само уплашеният му поглед, когато ме видя в стаята, сякаш ме чакаше да дойда, за да си отиде. Държах го за ръката, галейки го и казвайки му, че го обичам и скоро всичко ще свърши и ще си почине от всичките тези мъки.

Пиша тези редове, за да ви кажа - хора, обръщайте внимание на здравето си и се пазете, както за вас, така и за близките ви. Бъдете до тях винаги и им казвайте, че ги обичате. Не наказвайте тези, които ви обичат с безхаберие към тях и към вас най-вече, бъдете отговорни към живота и давайте всичко възможно от себе си, за да се радвате на утрешният ден, защото само този, който е губил близък, знае какво е чувството, когато всичко вече е свършило и колко дребни и преходни са житейските ни проблеми пред това, да не можеш никога повече да видиш: майка, баща, приятел.
Почивай в мир, татко!
Бъдете здрави!
Виж целия пост
# 5
Съболезнования...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия