Конкретните ми въпроси са по-долу (подчертани).
Баща ми претърпя операция от карцином на дебелото черво през 2014-та във ВМА.
Този понеделник бе приет отново по спешност и бе установено, че има отново образование в същата област и съответно, искаха да направят операция този четвъртък. След консултациите със специалисти се появиха съмнения за метастази черепният дел, които за съжаление бяха потвърдени ( 3бр. челно разположени в напреднал стадии) + съмнения за още в страничен и заден дял, това са резултатите от скенер. Отделно състоянието му е съпровождано с болки в ставите (кръст, крака), които след резултати от ЯМР навеждат докторите на мисълта, че е възможно да има метазстази и в костите.
В момента е и с частична пареза на десен крак и ръка, не може да ходи и да се изправи сам, храня го и му давам да пие вода, когато съм при него, но е контактен.
2/3 от денонищието е на болкоуспокояващи, с памперс и без да му се наливат други системи, защото има вероятност от вклиняване на мозъка с фатален изход
Заключението е че не може да бъде направено нищо и баща ми си отива, което автоматично означаваше, че трябваше да бъде изписан от ВМА.
В момента е настанен в Токуда хоспис, а другата събота ще го преместя по-близо до дома в друг хоспис, болно ми е че пак ще трябва да му причинявам това неудобство, но за съжаление нямам възможност да плащам таксите на сегашното място. Намерил съм чисто и приятно място с мили сестри като персонал, надявам се като грижи и отношение, когато ме няма при него, всичко да бъде наред.
Въпроса ми е какво точно да направя за него, за да внеса малко от малко спокойствие и разнообразие в дните му да края?
Никога не сме били в добри отношения с него, не съм споделял лични неща, но за съжаление живота ни се стече така, че след като загубихме майка след битка с рака през 2008ма, сме взе заедно с него по болници, три пъти е влизал по спешност, спешни отделения по нощите, приемане изписване, грижи...и т.н.
Времето след 2008ма премина в грижи и чести спорове относно начина му на живот, до последно пиеше (много) и пушеше и не се хранеше, както трябва, яд ме е на него, че му бяха дадени шансове за живот, но не се възползва.
През тези години, не е имал грижи за нищо освен - здравето си, сметки, кредити и задачи от всякакво естество поемах и се грижех аз, а преди това майка, която не издържа, макара да се бореше за живот и не каза един "ох" никога. Просто татко е такъв човек и го приемам.
Възнамерявам да направя следните неща:
1) да се грижа за личната му хигиена извън това, което полагат като грижа сестрите:
1.1) да е избръснат, защото той много мрази да не е. Бих искал да ви попитам за съвет - мисля първоначално да го мина с машинка, след това с пяна и самобръсначка, макар че гледам, че продават и от вариантите с предпазител, мисля бяха на Schick, защото брадата му е много твърда и ще бъде сложна задача.
1.2) Да му изрежа ноктите на ръката и краката.
1.3) Когато съм при него, мокря една кърпа, давам му да е засмуче с устни, защото са много сухи, също така го минавам с нея: глава, врат, след това масажирам краката и ръцете, защото е с частична пареза.
2) Да се грижа да емоционалното му здраве:
2.1) Пита ме колко струват всичките грижи - аз не му казвам, обеснявам му, че съм го преместил от ВМА, за да не са му на главата "досадните доктори" и му казвам, че съм се погрижил за всичко и да не се притеснява, изобщо не навлизам в подробности за такси и т.н. Сега, когато го преместя по-близо до нас ще му кажа, че го правя поради тази причина.
2.2) Ще му взимам всеки ден вестник - ще му чета основните неща, вицове и ако състоянието му позволява ще попълваме крастословица, защото той много обича да го прави.
2.3) Ще се обаждам на неговият добър приятел и ще му давам да се чуват по телефона, а аз ще излизам от стаята, за да си говорят спокойно.
2.3) Когато е без болки ще се опитвам да го слагам на количка, ако докторите позволят, за да го изкарвам на въздух и да го откъсна макар и за малко от болничната среда.
Знам, че ще ми иска цигара и аз ще му откажа, а той ще ми се моли, а аз съм много мек и милостив, макар да знам, че не трябва да пуши, но и с оглед на споменатото по-горе от докторите се чудя дали да не склонявам да пуши по една цигата.
Ако излезнем с количката на въздух, един вид ще е мотивиран да е силен и да знае, че ако се стегне, за да го изкарам на разходка, ще може да направи това което го докара до това състояние, знам че звучи абсурдно, но..... Какво бихте ме посъветвали?
Общото взето съм мил с него, не му правя забележки, макар той да се държи грубо, когато съм при него, ако се сещате за нещо друго, което да правя, когато съм при него, моля напишете ми в коментарите.
Отделно бих искал да ви попитам, как се съхранявате самите вие, защото аз съм на 33г. и се чувствам на 50 от умора и изхабени нерви, страдание и мъка покрай майка и състоянието на баща ми, а 2008ма загубих и обичната ми баба Мария, но гледам да се съхраня.
Имам сестра ми и нейното семейство, които са в чужбина, но винаги са до мен.
Благодаря и бъдете здрави!