Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Самотна майка на възраст... Имам ли шанс?

  • 1 898
  • 29
# 15
Шансове имаш колкото искаш, въпроса е ти да си повярваш, че можеш да продължиш напред. Излизай, направи нещо за себе си, усмихвай се, дори да не ти се усмихва в началото. И ще видиш как постепенно нещата ще започнат да се наместват. И не се оставяй битовизмите да те смачкват. Забрави за "той трябваше да направи това, аз не знам как, защо не е тук, защо ни разби живота..." Можеш да се справиш с всичко, жена си. А когато затвориш вратата след бившия ти в себе си, ще се появи и новия човек в живота ти. И да не те е страх, че на 40 няма ухажори, понякога са повече и от на 20, ще видиш. Така че смело напред и децата да виждат една силна майка, защото сега и за тях това е важно.
Виж целия пост
# 16
Радвай се на свободата си и направи живота си по-хубав и по-интересен отпреди. Имам приятелка, на 40 остана вдовица, много и беше трудно в началото, въпреки че мъжът и непрекъснато я подценяваше и подтискане. Сега не заменя свободата си за нищо и изобщо не иска да се обвързва. А на една жена и личи, когато се харесва и има самочувствие, ако ти самата не се харесваш и си в депресия, как да те харесат другите?! Впрочем, аз самата захвърлих комплексите и се заобичах след 40-те. И имаш семейство - децата си, но те ще пораснат и ще излетят, затова не се вторачвай само в тях, а си позволявай и да се поглезиш - излизай с приятелки, забавлявай се и ще видиш, че нещата ще се наредят. Бившият ти изобщо не заслужава да страдаш заради него.
Виж целия пост
# 17
Аз също скоро ще навърша 40, а отглеждам детето си сама вече повече от 10 години (то и преди развода не беше кой знае колко по-различно, де 😂).
За мен решението беше да се фокусирам върху собствената си пълноценност и създаването на една мирна атмосфера във взаимоотшенията с бившия ми съпруг, за да може в крайна сметка детето да получи най-доброто и от двама ни, всеки според потенциала му, разбира се.
Би могла да помислиш върху подходящите начини да се самоподкрепиш в подобен труден момент и да осъзнаеш, че това наистина е само период, който все някога ще отмине. Не пропилявай ценни години в опити да променяш хората или света около теб, понеже е невъзможно Simple Smile . Полезният ход в случая е да си дадеш сметка, че единственото, върху което всъщност имаш контрол, е собствената ти реакция спрямо всичко, което ти се случва.
За мен е безполезно да си задаваш въпроси от типа “Имам ли шанс?”, пък “Кой ще ме погледне?”, пък “Ще имам ли нова връзка” и т.н - всичко това е в сферата на догадките и на практика никой, ама абсолютно никой не може да предвиди как ще се развие бъдещето. Баналното клише, че сме господари само на днешния ден, важи с пълна сила 😊. И е толкова освобождаващо! Насочи усилията си към него: “Какво да направя, за да се почувствам добре ДНЕС, как да си помогна ДНЕС?”. И то да зависи единствено от мен, а не от бившия, потенциалния бъдещ или от несъществуващия ми партньор 😊.
А след това веднага пристъпвай към действие, макар и да е нужно известно усилие, особено в началото. Само реалните действия са пътят към емоционалното ти излекуване. Анализите защо и как се е стигнало до тук нямат никакъв смисъл - приеми, че се намираш в отправната точка на настоящето, условията са такива и от теб зависи да се погрижиш единствено за тези, върху които имаш контрол.
От сърце ти желая успех и един ведър ДНЕС 🍀😊!
Виж целия пост
# 18
Знам, че сега ще ме разкостите от критика и може би не трябва да го признавам... Но не знам как да изляза от дупката. След много разговори с мъжа ми, стана ясно, че връщане назад няма. Той е намерил нов шанс за щастие и не иска да го изпуска, разбирам го. Проблемът е обаче, че аз незнайно защо съм си втълпила, че именно той е моето щастие и терзанията ми са огромни. Знам, че е адски глупаво, безумно направо. Не знам чувства ли са, навик ли е, какво е. Осъзнавам как изглежда отстрани, но имам тотална липса на контрол на това, което чувствам. Искам да забравя тези години на семеен живот и да започна начисто, но просто не виждам как ще се случи. Нямам никакво желание за нищо, нито да се виждам с хора, нито да говоря, омръзна ми всички да казват "всичко си зависи от тебе"... И да зависи, не знам и не искам да правя нищо. Знам, че една нова любов в живота ми би могла да ми даде смисъл, но проблемът е, че не искам да търся и намирам такава. Искам си моя мъж, макар той ясно да ми показа, че е приключил с мен и продължил с друга. И аз искам да продължа с някой друг, но самата мисъл да допусна друг мъж до себе си, и душевно, и физически, ме отвращава. Буквално. Не искам даже да поглеждам други мъже. Насила си инсталирах Тиндър днес, с идеята поне да поразгледам и посвикна с мисълта, че има и други мъже. Ами кво да ви кажа, всички са ми гнусни, пошли... Доповръща  ми се и го изтрих. Знам, че ще кажете че ми е рано още за нова връзка. Но как да изтрия мисълта за мъжа ми и да започна нов живот, как... Насила трябва да направя нещо, защото желание нямам за нищо. Така заслепена от мисълта за него не съм била дори и когато сме били влюбени гаджета. Не мога да осъзная и приема мисълта, че всичко е свършило завинаги. Как се изтриват едни 15 години семеен живот? Дупка, една черна дупка съм. Не очаквам да направите чудо и да ми вдъхнете желание за живот, защото нямам такова. Просто изливам чувствата си, с надежда да си помогна. И благодаря на дамата, която ми писа, беше наистина полезно за мен, да получа такава подкрепа.
Виж целия пост
# 19
Да, когато мъжът вземе решението е по- тежко. Преживяла съм го, знам какво е. Но всичко минава, забравя се. Времето дава много възможности.
Виж целия пост
# 20
Нормално е да се чувстваш в дупка. Дай си време и си позволи да потъгуваш. Жив човек си, не машина. Но не се вкопчвай в идеята за бившия, само ще се закопаеш така. Почини си, поглези се. Ще се изненадаш, но с времето ще ти мине.
Виж целия пост
# 21
Потърси помощ от психотерапевт, ако можеш да си го позволиш. Много помага и не е срамно, дори напротив. В тази ситуация със сигурност е тежко, защото теб са те напуснали и ако не успяваш сама да откриеш ресурсите вътре в себе си, с които да си помогнеш, то един опитен психотерапевт може да ти даде подкрепа и да ти помогне да откриеш тези ресурси, да ти покаже как да ги използваш и да се почувстваш по-добре. Но ти трябва и време. Не става бързо като с магическа пръчка. Душата ти трябва да го преболедува.
Виж целия пост
# 22
Можеш да помислиш дали причината за сегашното ти състояние действително е силната любов към мъжа ти или всъщност става дума за страх. Страх от това, че си сама, че няма да те обичат, че не си достойна да те обичат, страх от неизвестното като цяло... Ако си дадеш време и възможност да осъзнаеш какво наистина се случва в теб, без да се насилваш прибързано да му слагаш етикети ("навик", "обич", "привързаност" и т.н.), ще изпиташ голяма доза облекчение. Имай предвид, че каквото и да изпитваш, то е НОРМАЛНО Simple Smile и напълно в реда на нещата.

Друг стереотип, който повечето от нас си втълпяват: "Непременно трябва да имам партньор до себе си във ВСЕКИ един етап от живота ми!". Ако погледнеш обективно, обаче, това е невъзможно - в един момент все някой от двамата остава сам, било то поради раздяла, болест, смърт или каквото там на човек му е писано. Така е устроен животът и просто твоят момент е дошъл сега поради конкретната причина, валидна за твоя случай. Което не означава, че си осъдена на страдание до края на дните си, нали  Laughing? Сега опитай да намериш опорни точки в себе си, които ще те накарат да се почувстваш пълноценна БЕЗ мъж - здравето, любовта към децата ти, грижата за близките, твоите ценности, професията ти, някакви интереси/хобита/цели и т.н. Да речем, че съпруг вече нямаш. Вземи един лист и опиши подробно всичко, което ИМАШ  Simple Smile - ще видиш, че списъкът никак не е малък. А докато ти пишеше, някой се бореше за глътка въздух и това беше всичко, което му беше нужно... От колко неща всъщност наистина се нуждаем и за колко само си мислим, че са ни задължителни?

Не знаеш как да излезеш от дупката? Ами, не е и нужно  Laughing. Колкото повече се фокусираш върху това да заличиш на секундата всяка болка, която в момента изживяваш, толкова повече тя упорства и се задълбочава Simple Smile. "Дупката" трябва да бъде изживяна пълноценно, точно както и всяко събитие с обратен емоционален заряд, което ни носи радост, удовлетворение, вдъхновение и т.н. Иначе продължаваме да се връщаме към нея ден след ден, да ровичкаме в миналото и да се терзаем с въпроси: "Ама защо така се случи, ама защо на мен?" и подобни Simple Smile.

Последно - представи си, че една част от теб е малкото момиченце, което тропа с краче и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, НА ВСЯКА ЦЕНА иска любимата си играчка (в случая - твоя съпруг) и не приема НИКАКВА ДРУГА ВЪЗМОЖНОСТ. И другата ти част - зрялата, подкрепящата, стабилната, която ще остави момиченцето да се тръшка в истерия, да плаче, да удря с юмручета, докато накрая излее всичко. И чак тогава ще може да му подаде ръка, да го прегърне, утеши и подкрепи. Вероятно вече ти се е случвало с твоите собствени деца  Simple Smile ? Идеята на сравнението е да знаем, че колкото и да сме наранени, страдащи или безутешни, в нас винаги я има и другата, разумна, здрава, възрастна страна, на която можем да се облегнем.

И накрая: нищо не бива (а и е невъзможно) да забравяш или изтриваш от 15 годишния си съвместен живот. Напълно излишно е да си хабиш енергията в опити да го направиш  Laughing. Освен ако не си Господ  Laughing. Или не се разболееш от Алцхаймер, не дай Боже!

Ако обичаш да четеш, препоръчвам ти тази книга:https://www.gnezdoto.bg/media/wysiwyg/book/robin_norwood/jenite_koito_obichat_tvyrde_mnogo.pdf

Ако не ти се чете целия ми чаршаф, кликвай директно на линка  Hug ! И продължавай да споделяш  bouquet!
Виж целия пост
# 23
Можеш да помислиш дали причината за сегашното ти състояние действително е силната любов към мъжа ти или всъщност става дума за страх. Страх от това, че си сама, че няма да те обичат, че не си достойна да те обичат, страх от неизвестното като цяло... Ако си дадеш време и възможност да осъзнаеш какво наистина се случва в теб, без да се насилваш прибързано да му слагаш етикети ("навик", "обич", "привързаност" и т.н.), ще изпиташ голяма доза облекчение. Имай предвид, че каквото и да изпитваш, то е НОРМАЛНО Simple Smile и напълно в реда на нещата.
...

Heart Eyes
Виж целия пост
# 24
А защо не помислиш как да си щастлива без да търсиш друг мъж? Сякаш пълноценен живот и щастие може да имаш само ако си във връзка.

Повгледай се малко в себе си! Преоткрий се коя си, разбери как можеш да си астлива сама.

Написах една фраза - клише "Разводът е една малка смърт". Но клишето не е толкова клиширано, защто всъшност означава, че следват реакции както при смъртта на половинката. Има етапи и емоции, кото са характерни за случилото се - отрицание, осъзнаване, гняв, приемане ... Това, което изпитваш е част от отрицанието. Ще отмине! Мъчително е, за това говори със себе си, споделяй с приятелки. Бих ти препоръчала и констилации - опрелено ще те тласнат напред, но е силно емоционално и разтърсващо изживяване.
Виж целия пост
# 25
Здравей, Egeria,

Била съм в същата дупка, може и по-дълбочка даже Simple Smile преди 8 години и нещо паднах внезапно там. За разлика от теб децата ми бяха 3 - най-големия на 10 години, дъщеря на 5 и бебе на 7 месеца. Бях в тотален шок, грам не съм очаквала с малки деца такава изненада.. С две думи открих, че тогавашния ми мъж се среща с някаква по-млада жена. Този период доста ми е в мъгла. Най-изненадана бях да открия, че нейните родители горещо подкрепят връзката (явно бяха убедени, че бившият ми мъж е много богат:).

Спомням си обаче какво ме извади от дупката: Реших да си живея добре, каквото и да правят те двамата - това си е тяхна работа вече. Моята работа беше аз да съм добре, да си продължа нормално живота и да си гледам децата. Спрях всякакво самосъжаление и ровене в миналото. Ако минеше през акъла "ама те как може така, ами децата, как може да има такива хора" просто си казвах: "Майната им. Я да видим днес аз какво ще правя". Тръгнах на фитнес, отслабнах много, общо взето снимките ми от този период са едни от най-хубавите ми. Минеше ли ми мисъл за мъжа ми тогава - веднага спирах да мисля за това и почвах за нещо друго.  И си казвах: "Не ти е вече мъж, друга да му бере гайлето". Всеки ден правех нови неща, ходих на екскурзия и срещи с бивши съученици (не за свалки, приятелски напълно).

Разведох се на 39 години. Всички освен най-добрата ми приятелка ми обясниха, че вече край с мъжете Simple Smile Наистина за майтап на съдбата веднага обаче ми се появиха кандидати. По работа пък срещнах един мъж, с който много си допаднахме, излизахме на рок клуб и така. В момента сме женени от 5 години и имаме малко момиченце на 2 години и 8 месеца.

Ще ти мине - обещавам ти!! Само си дай време Simple Smile
Виж целия пост
# 26
...Проблемът е обаче, че аз незнайно защо съм си втълпила, че именно той е моето щастие и терзанията ми са огромни. Знам, че е адски глупаво, безумно направо. Не знам чувства ли са, навик ли е, какво е. ...
При мен беше инат! Инат и пак инат!
Доста време ми отне да убедя себе си, че не си струва да живея нечий чужд живот!
Редактирам: Скучен и тъжен при това?! Не! Blush
Виж целия пост
# 27
Ами, след като си мислиш, че качествен човек се привлича с младост, красота и перфектно тяло...бе, много правилно мислиш, дума да няма. Не си плеймейтка, дето си търси богат спонсор, а нормален човек, търсещ сродна душа, нали? С този начин на мислене трудно ще я привлечеш, но добрата новина е, че това можеш да го пронениш Wink
Виж целия пост
# 28
Бях в депресия точно преди развода. Освен психическите, имах и чисто физически страдания, най-страшното от които беше, че се задушавах. Спях до детето си и не знаех дали на сутринта ще се събудя, за да го видя и да го целуна. Помогна ми консултация с психолог -една млада дама, която ми каза така : за да излезеш от дълбоката дупка, в която си трябва да спреш да копаеш надолу, защото ти не само, че копаеш надолу, ами хвърляш изкопаната пръст върху гърба си. Затова първо спри да копаеш. После си почини, огледай се и започни да си правиш малки стълбички, по които да се изкачиш нагоре. Не е лесно и не става бързо. Моят стимул да спра да копая беше това, че исках да има утре, да мога да целувам и прегръщам сина ми, да го видя пораснал. Развода мина. Сега съм на 40г. и се чувствам толкова спокойна, колкото никога досега. Разбрах, че имам всичко, от което имам нужда - здраво и прекрасно дете, имаме къде да живеем, имам работа и не мизерстваме. Нещо, което също ми помогна много е това, че се фокусирах върху отрицателните черти и прояви на другия човек - никакво идеализиране и превръщането му в смисъл на твоя живот. Научих се да не задържам никой насила, просто не можеш да го направиш. Научих се да се разделям с мъже - неизбежно е. Разбирам колко те е страх - и от неизвестното и от това как ще се справиш, но бъди сигурна, че ще успееш. Трябва да си наложиш мисълта, че си нужна на децата си. Другата ти алтернатива каква е ?  Дерзай, твоят път е напред, каквото било - било, погрижи се за бъдещето. Децата ти имат майка, с която да се гордеят.

Виж целия пост
# 29
Емоционалният шамар, който си получила е труден за преживяване, особено ако си вярвала безрезервно в ценностите на вашето семейство. НО... животът на 40 си е все така цветен, искащ и можещ за всеки, който пожелае да го има. Твоят нов мъж няма да ти почука на вратата вкъщи, за да се запознаете. Трябва да започнеш да правиш нещо за себе си... Просто започни отнякъде- диета за отслабване, нова прическа, шопинг терапия, запиши се на курс, който винаги си искала да посещаваш. Започни да мислиш за себе си като за свободна жена, която заслужава нова и пълноценна връзка. Говори свободно и без притеснение пред близки, колеги, познати, че си отворена за нови и интересни запознанства. Не се затваряй в себе си, защото това е пагубно за самочувствието и бъдещето ти. И търси сама нови запознанства- в сайтове за сериозни връзки, във фейсбук групи, запиши се в клуб за свободни хора на твоята възраст, на бързи срещи. Нямаш представа колко много хора търсят ново начало в живота си. Просто не се оставяй депресията да те смачка и унищожи. Аз останах сама с детето след кошмарен живот с баща му- пиянство, физическа агресия, краен психически тормоз... И аз бях в депресия- смачкана, ничия, слаба и отчаяна. Обаче въпреки всичко не спирах да търся подходящ мъж. Цяла книга мога да напиша за моите срещи, една от друга по-комични и неуспешни. Просто стани, изтупай прахта от себе си и смело погледни света- той ти принадлежи, момиче!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия