Приятелство

  • 21 200
  • 263
# 15
Аз в момента имам две приятелки, на които имам телефоните и бих им се обадила. Виждаме се при всяка възможност.
Семейни приятели имаме две двойки, но да изляза аз отделно с жените няма да стане скоро.
Бяхме големи приятели 4 г с една двойка. Аз излизах с жената и децата /и те бяха приятелчета/, споделяхме си всичко, после идват мъжете, пием бири лятото до нощеска. Обаче жената изперка и се оказа, че ревнувала мъжа си от мен. Всичко се разпадна и още го преживявам.
Виж целия пост
# 16
Истинското приятелство е рядък дар и не всички го намират през живота..
Иначе,познатите за прекарване на времето са друга бира
Моите приятели се броят на пръстите на едната ми ръка и макар да се виждаме на високосна година по един път,знаем,че при нужда винаги сме един до друг.
Инак,познати за лафче с лопати да ги ринеш..

Все едно аз съм го писала . Само , че с познатите за лафче , много често не ми се лафи и предпочитам да си остана вкъщи . Знам им на повечето репертоара .
Виж целия пост
# 17
Здравейте,

1. Колко често се виждате с приятели лични или семейни/двойки и имате ли такива изобщо. 2. Имате ли най-добър приятел, компания и или приятелски групи като в Секса и града или това е по-скоро утопия.

Темата ми е провокирана от разговор с колежки повечето смятат, че не общуват достатъчно с приятели, други пък твърдят, че изобщо нямат такива. Thinking

1. Много рядко, да не кажа хич.
2 Имах, вече не се виждаме, чуваме се рядко.

Ежедневните ми приятелски контакти се свеждат до няколко колеги. Имам и една най-добра приятелка, с която се чуваме максимум през ден, но не сме се виждали от месеци.
Виж целия пост
# 18
Имам няколко приятелки. Виждаме се сравнително често, ходим по екскурзии и почивки заедно. Мога да споделя всичко с тях и те с мен също.
Виж целия пост
# 19
Имала съм  и имам  приятелства, но  нито едно не е останало дълбоко, завинаги и неотменно. Майка ми, например, има приятелства, запазени  през годините, от началното й училище, което означава от над 50 години. Съпругът ми също, има близък приятел, от ученическите си години. Харесва ми много това - доказана с годините приятелска споделеност, взаимност, безкористност, но не на всеки е дадено; не всеки е способен да поддържа приятелство.
Виж целия пост
# 20
Напоследък си преосмислих приятелствата, имаше хора, които не ми се обаждат, а чакат все аз да ги търся, или такива, които ме търсят само когато имат нужда, спрях да им се обаждам и аз. Сега сме просто познати, за мен приятелството е двустранен акт.  Имам две приятелки от много години, живеят в други градове, на по 400–500 км разстояние, но се чуваме от време на време и продължаваме да сме си приятелки, макар да не се виждаме често. Освен тях имам още две близки приятелки, даже едната преди малко ми се обади и мина набързо край нас, в момента минава през труден период, а аз няма как да и помогна, освен като я окуражавам.
Имаме две–три приятелски семейства, от много години сме приятели, събираме се на два–три месеца или по поводи. Освен тях още две съседски семейства, с които често се събираме, помагаме си и сме си близки.
Една от най–близките ми приятелки е дъщеря ми. Винаги се радваме да намерим нови приятели.
Виж целия пост
# 21
Имам точно една приятелка, на която сравнително мога да разчитам, както и тя на мен. Познанства имам - за кафе примерно. Но и някак безсмислените разгори на кафе с цел губене на време или клюки не ми допадат и ги избягвам. Ако някой има желание може да се сприятелим- нормална съм, обичам да спортувам (йога, пилатес). Simple Smile
Виж целия пост
# 22
     Установих през последния месец, че приятелството не съществува! Приятелството се поддържа, докато едната страна има интерес от тебе и те използва, за да си постигне своите цели! Как го установих ли? След над 10 години "приятелство", моята "най-добра приятелка" ми заби нож в гърба! За мен това беше голямо предателство и все още много ме боли, защото я приемах като моя сестра! Имах й почти пълно доверие!
Виж целия пост
# 23
Jennifer, това всеки го е преживял поне един път в живота си. При мен се случи, когато бях много млада, та имах време да си преосмисля някои неща.
Виж целия пост
# 24
Jennifer, това всеки го е преживял поне един път в живота си. При мен се случи, когато бях много млада, та имах време да си преосмисля някои неща.
Точно.
И казват, че ни е дадено, допуснато да ни се случи, за да се усъвършенстваме и да чистим свои недостатъци.  Чрез болка и страдание процесът е най - ефикасен , се оказва, уви.
Най - много боли, когато нож се забие от близък- сестра, брат, майка, баща и пр. И когато не е в гърба, а право в сърцето.
Виж целия пост
# 25
Jennifer, това всеки го е преживял поне един път в живота си. При мен се случи, когато бях много млада, та имах време да си преосмисля някои неща.
Точно.
И казват, че ни е дадено, допуснато да ни се случи, за да се усъвършенстваме и да чистим свои недостатъци.  Чрез болка и страдание процесът е най - ефикасен , се оказва, уви.
Най - много боли, когато нож се забие от близък- сестра, брат, майка, баща и пр. И когато не е в гърба, а право в сърцето.

    И това ми се случи също. Моят собствен брат ми заби нож право в сърцето ми! Много боли! Не мога да му простя! Изобщо не ме боли за него и не изпитвам съжаление към него, че в момента страда! Има българска поговорка "каквото посееш, това ще пожънеш!". Тази година изгубих двама скъпи хора за мен - брат ми и моята най-добра приятелка. Еднаква е болката ми. Но взех поуките си и от двамата ми скъпи хора, които ме нараниха! Поуката е да не вярвам на абсолютно никого, а само на себе си да имам вяра. Никога да не влагам надежди в даден човек!
Виж целия пост
# 26
Много драматично звучи, но вероятно имаш основания да го напишеш.

Само че това не значи, че приятелство не съществува, а че определен човек, или хора са те разочаровали.
Виж целия пост
# 27
Дженифър, аз така зачеркнах две близки до мен жени в разстояние на няма и пет години. Не съжалявам, даже ми е леко. С едната какво ще става не ме вълнува, но относно другата горещо се надявам да има справедливост и да получи в пълна мяра това, което заслужава, толкова много ме заболя от предателството й.

Аз като приятел определям човек, на когото мога спокойно да звънна в 3 през нощта и той без въпроси да стане и да дойде да помогне. Имам две такива и съм щастлива, че съществуват в живота ми.
Виж целия пост
# 28
Дженифър, аз така зачеркнах две близки до мен жени в разстояние на няма и пет години. Не съжалявам, даже ми е леко. С едната какво ще става не ме вълнува, но относно другата горещо се надявам да има справедливост и да получи в пълна мяра това, което заслужава, толкова много ме заболя от предателството й.

Аз като приятел определям човек, на когото мога спокойно да звънна в 3 през нощта и той без въпроси да стане и да дойде да помогне. Имам две такива и съм щастлива, че съществуват в живота ми.

   И аз мислих до преди 1 месец, че имах приятел, на когото можех да разчитам, дори да му звънна и в 3 часа през нощта, но се оказа, че съм се самозалъгвала! Не допускам лесно хора до себе си и след това предателство още по-трудно ще допусна някого в живота си! Поне Вие ме разбирате колко близка ми беше тази приятелка!!! Но сте права, че разбрах какъв човек е тя и колко струва в морален аспект!!! Не ми трябва подобен човек в живота ми! По-добре да бъда сама, отколкото в живота ми да бъде такъв човек, който не цени абсолютно нищо в живота си!
Виж целия пост
# 29
През годините отпаднаха много от приятелствата ми. До мен останаха само най-верните ми приятели. Истинските. Доказаните. С тях може да се видим веднъж в годината, дори по-рядко, но сме се доказали кат оприятели. Не съжалявам за пропадналите приятелства, защото от всяко едно научих по нещо. Основното, което научих от всички приятелства през годините е, че не трябва да споделям твърде лични неща с никого. Трябва мярка. Дори с тези, които ми останваха доказани приятели вече не смея да споделям всичко. Не, защото са ме предали, а защото някои други предателства са ми дали плод за размисъл и съм стигнала до извода, че някои неща трябва да си останат само за мен.
Имам приятелства, създадени покрай детето. Излизали сме заедно в парка заради децата, но не мисля, че бих излезнала само с майките, без децата да са с нас.
И някак си трудно създавам нови приятелства след като се опарих. Станах недоверчива. Преди години бях готова да бъда приятел на всеки и се доверявах на всеки, но вече стигнах в другата крайност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия