Цената, която трябва да платиш , за да бъдеш себе си! Сърце или разум?!

Здравейте! Моят проблем е следния: Имам огромно желание да следвам сърцето си, да правя нещата, които ме карат да се чувствам истински щастлива, да комуникирам с хората, които искам! Да, ама не.. Майка ми е много властна жена и винаги ми е налагала какво да уча, с кой да бъда, къде да ходя, с кой да комуникирам и никога не ми е оставяла избор. Най-вероятно звуча като поредната тийнейджърка в пубертет, но смятам, че отдавна минах този период. Преди правих каквото пожелая, с когото и както пожелая въпреки нейните бунтове срещу тези неща, обаче в момента ситуацията вкъщи не ми позволява да следвам собствените си желания, понеже баща ми е много болен, майка ми също и аз се старая да не ги разочаровам и следвам техните желания, грижа се за тях и оставям моите желания на последен план.. Обаче не се чувствам пълноценна.. Само за протокола да вметна, че ако има едно лесно да не изляза от нас и да се въртя само около тях ще бъде чудесно за майка ми.. Много е дълго за обяснение как точно стоят нещата в отношенията ни, но на кратко казано , тя не харесва никой, според нея никога няма да има някой достоен за мен независимо дали е приятел, приятелка, гадже и т.н. Никой не харесва.. Тя ми избра къде да уча основно образование после и университета, а бе общо взето всичко, никога не ме е пускала дори в приятелка да спя, отговора винаги е бил "имаш си къща няма къде да ходиш в чуждите хора " .. И в последствие аз просто започнах да правя каквото си искам, без допитване до нея. Та да се върнем към съществото на темата.. Въпроса ми е да следвам сърцето си или да следвам разума?! В моментите, в които тръгна да комуникирам с някого или да правя нещо, което на нея няма да и хареса, се спирам просто, за да не и влошавам здравето, иначе ако нямах тези спънки с нищо нямаше да се съобразявам! Аз съм много непокорна и тези ограничения просто ме осакатяват  психически... Не може да се разговаря с нея по тези теми, с годините съм пробвала много неща.. Тя така е възпитана и смята, че и аз трябва да бъда по нейните стъпки.. Също така винаги ми е казвала, че не била от родителите, които искат децата им да постигнат това, което те не са успели, но прави точно обратното... Аз вървя по нейните стъпки, а не искам, защото тя е много отрудена и е в окаяно състояние, за това, че цял живот се е съобразявала с другите и не е мислила за себе си.. Не искам да приличам на нея, иначе има прекрасни качества, но не желая да минавам по нейния оът,а точно това става.. Съжалявам, ако съм писала разбъркано.. Благодаря за съветите и търпението да се запознаете повърхностно с моята ситуация. ❤❤❤