Опитай се да поработиш над себе си, макар че го мразя това клише. Няма да стане от днес за утре, но имаш шанс. Грешката е, че нямаш граници и не ги защитаваш. Когато някой те обиди или нарани, се отдръпваш, а не навлизаш по- дълбоко във филма. Хубаво е, че си задаваш въпроси и ти е ясно, че вероятно има грешка в поведението ти,а не просто "привличам такива хора, все такива ми се падат". Не ти се падат от тотото и се радвам, че го разбираш. Давай по-смело и един ден може би ще намериш по- свестен мъж, който те кара да се чувстваш добре.
Не е крайност, а това към което трябва да се стреми в една връзка. Със съпруга ми и в предишна моя продължила дълго връзка съм се чувствала точно така.
Относно примера ти: като изключим това как си се чувствала (което пак е строго индивидуално), той е напълно НЕРЕЛЕВАНТЕН към казуса на авторката: различни хора, различна ситуация, различно време, различно място. Дори и да беше, авторката трябва САМА да стигне до тези изводи, а не да ползва готова информация.
Солидарността е хубаво нещо, но е нож с две остриета и лесно става меча услуга.
