Снощи в 11 вечерта половинката доведе детето да преспи у дома, защото му се обади да отиде да го вземе от 600лв бабата. Днес е нощна, така че сега го заведе при майка си.
Още наобяд като отиде да го вземе е тлеело напрежение между малкия и бабата, а бабата - при уговорка за взимане в неделя - още в четвъртък беше почнала да звъни да пита в колко часа да го върне и т.н. Тотално се е разпищолил, изглежда, и при нея, и при свекито. При свекърите си е позволил да ги псува два пъти и свекито изревала на мъжа ми да взима мерки. Уж му се скарал, но ето, вчера се оказа, че вечерта при 600лв бабата е станал някакъв проблем, бабата го е ошамарила, даже малкият твърди, че баба му го била ритнала в корема, което тотално не го вярвам да е стигнала чак дотам. Факт е, за съжаление, че снощи го върнаха на баща му с партакешите и всичко.
Снощи поведението на малкия не беше нищо ново - брутално бебосване, говорене с гласче на три годишен, престорено хлипане докато баща му излезе от стаята със спиране на секундата веднага след това, всички стари, добре изпитани и работещи номера.
Освен това е поставил пред баща си ребром желанието си да не живее у нас и в момента го обработва да ме зареже и да отидат да живеят при свекърите.
Нещото, което ми е чудно е защо мъжът ми продължава да се прави на щраус. Ето, дефакто от прибирането на детето до сега поведението му се влошава в две домакинства, до които фактически нямам достъп и няма как да ме изкара виновна, но въпреки всичко мерки за коригиране на държанието му не се предприемат изобщо. Не можело с лошо, дете било и т.н. То хубаво, ама да се държи по най-просташкия начин навсякъде и ти като баща да не можеш да вземеш мерки...
Опитвам се да рационализирам неумението на мъжа ми да бъде баща за малкия. Влязъл е в някаква роля на клоун, който само да го забавлява, гък не смее да му каже, оставя го да си вее коня навсякъде... Вина ли е, жал ли е, нямам обяснение.
С какво си обяснявате тоталната му абдикация по отношение на елементарни родителски възпитателни реакции?
Виж целия пост
Още наобяд като отиде да го вземе е тлеело напрежение между малкия и бабата, а бабата - при уговорка за взимане в неделя - още в четвъртък беше почнала да звъни да пита в колко часа да го върне и т.н. Тотално се е разпищолил, изглежда, и при нея, и при свекито. При свекърите си е позволил да ги псува два пъти и свекито изревала на мъжа ми да взима мерки. Уж му се скарал, но ето, вчера се оказа, че вечерта при 600лв бабата е станал някакъв проблем, бабата го е ошамарила, даже малкият твърди, че баба му го била ритнала в корема, което тотално не го вярвам да е стигнала чак дотам. Факт е, за съжаление, че снощи го върнаха на баща му с партакешите и всичко.
Снощи поведението на малкия не беше нищо ново - брутално бебосване, говорене с гласче на три годишен, престорено хлипане докато баща му излезе от стаята със спиране на секундата веднага след това, всички стари, добре изпитани и работещи номера.
Освен това е поставил пред баща си ребром желанието си да не живее у нас и в момента го обработва да ме зареже и да отидат да живеят при свекърите.
Нещото, което ми е чудно е защо мъжът ми продължава да се прави на щраус. Ето, дефакто от прибирането на детето до сега поведението му се влошава в две домакинства, до които фактически нямам достъп и няма как да ме изкара виновна, но въпреки всичко мерки за коригиране на държанието му не се предприемат изобщо. Не можело с лошо, дете било и т.н. То хубаво, ама да се държи по най-просташкия начин навсякъде и ти като баща да не можеш да вземеш мерки...
Опитвам се да рационализирам неумението на мъжа ми да бъде баща за малкия. Влязъл е в някаква роля на клоун, който само да го забавлява, гък не смее да му каже, оставя го да си вее коня навсякъде... Вина ли е, жал ли е, нямам обяснение.
С какво си обяснявате тоталната му абдикация по отношение на елементарни родителски възпитателни реакции?
Вярно голяма скука в това село. 
