Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Малко смелост.

  • 2 028
  • 55
# 30
За дейни хора (като мен), това положение би било нетърпимо. Все едно лъв в клетка. Не знам кой е по-големият проблем - дали тъпченето на едно място в професионално отношение или чувството за непотребност в психологически план. Бих опитала все пак да си намеря и други занимания, тоест дейности във фирмата, защото вече ме знаят и съм си изградила име. Ако не стане, то тогава определено бих потърсила нова работа. Не биха могли да ме вържат със заплата. Вече съм отказвала такова предложение и не съжалявам определено.
В момента съм на ниска позиция,  в нова сфера на дейност, но всеки ден отивам с усмивка на работа. Прибирам се също с усмивка..... Вечер съм гроги, но доволна. И се сещам за думите на една преподавателка, която каза и доказа, че парите не могат да бъдат мотивация.
Виж целия пост
# 31
Аз пък не се сещам за по- добра мотивация от парите.
Виж целия пост
# 32
Ние сме учили (и аз съм съгласна), че парите са т.нар. хигиенен фактор (редом с  условията на труд, политиките за бонуси и награди, междуличностните отношения). Тоест, ако са недостатъчни, водят до неудовлетворение и увеличаването им води до увеличаване на мотивацията, но до един момент. Стига се едно ниво, в което увеличението им не води до увеличаване на мотивацията. Тоест, базови, основни и важни са, но след като имаш достатъчно за нормален живот, по-високата заплата няма да ти носи удовлетворение, ако не са на лице втория вид фактори, т. нар. мотивиращи (постиженията, предизвикателствата в работата, възможността за растеж, научаване на нови неща, отговорността).
И пак да кажа, понеже съм била в подобна ситуация, съм напълно съгласна с тази теория.
Виж целия пост
# 33
Имаше преструктурине, то май още тече процесът. За сега не са ме викали в човешките ресурси, ако ме извикат съм подготвен. В резултат на преструктуриранети шефа има нов шеф и започна да върши и малкото робота, която аз върших допреди това.
Виж целия пост
# 34
Ясно. Проблема не е че не си деен, а че сте 100 маймуни на лежаческия клон и ти си най-дребната и ако ще падат маймуни от клона ще си първата. Проблема не ти е в работата, проблема ти е да не я загубиш ... да при такава работа и аз бих и треперила .
Според мен щом до сега сте просъществували лежейки си ще просъществувате и в бъдеще.
Ако ХР те извика кажи , че без теб не може. Повече не им се обяснявай .
Виж целия пост
# 35
Знаеш ли....
Работата свършва на калпавия. Вярно е, че в големите фирми нещата са поставени така, че да не се чувства липсата на който и да е от служителите на твоето ниво, но:
- заеми се активно със самообразование. Вероятно имате много възможности за целта.
- създавай нови контакти всеки ден и се интересувай активно от това което става в ЦЯЛАТА компания.
- ТИ потърси с какво да бъдеш полезен и НИКОГА не изпускай шанс да свършиш нещо, даже да не ти е в задълженията (само внимавай да помагаш, а не да се вреш в краката на титуляра).
До една година ще си забравил за оплакванията си. Но да лежиш по гръб и да се оплакваш, че не ти се случва нищо...

ПС В големите фирми не уволняват лентяите - оставят ги да умрат от скука и да си тръгнат сами. Това, ако освен лениви са и тъпи. Иначе ги оставят на позиции, където да успокояват инициативата на тъпите, но енергични служители.
ППС В новата фирма нищо няма да се измени за тебе. Освен може би по-лошите условия. Промяната идва отвътре.
Виж целия пост
# 36
Освен ако не си поставиш за цел да си лежиш и да го постигнеш. И това може.
Нали имаше един испанец, който го бяха засекли как 17 години отивал на работа сутринта, слагал си катата , но не влизал и си отивал. След 8 часа отивал , слагал си картата и си отивал пак у дома.
Как го бяха сгепцали не помня. Май се беше заприказвал с някой.
Виж целия пост
# 37
Ezhko,

Добре си го написъл. За самообразоването донякъде съм съгласен, но да поддържаш мотивацията си е трудно.  Аз вече 16 години трудов стаж направих. Мисля беше на втората година в България заплатите бяха ниски, събрахме се колегите да ходим при шефа да искаме повече пари. И аз така дръпнах едно слово като тебе, как трябва да покажем как допринасяме, да не отказваме работа и тогава да искаме повишение на заплатите, хората ме гледаха и не вярваха на очите си. Та от тази фирма ме уволниха. После в чужбина, продължих да правя същото, яко бачкане, винаги първи си свършвам нещата, оптимално и евтино за фирмата. Познай какво стана? Уволниха ме. Сега където съм, правя само това което ми казва шефа, нищо друго. За фирмата не ми дреме. Предната година шефа ми ме похвали, и 10% увеличение. Още не са ме уволнили. Около мен гледам хората така си карат и се пенсионират. Оня ден разбрах че някакъв се пенсинирал, офиса му бил срещи нашия. Прави сметка аз от 2 години веднъж съм виждал тоя човек, да влиза през тази врата, какво има вътре незнам, какво прави нямам ни най-малка представа. Човека се пенсионирал.
Виж целия пост
# 38
И в крайна сметка оплакваш ли се или се хвалиш? Искаш ли да промениш нещо или не?
Виж целия пост
# 39
Искам да ороменя нещо, не не ми се ще да чдърпам назад финансово. Накратко казано. Интересуват ме хора били в моята ситуация как са постъпили.

Също така е интересно колко всъщност е парадоксален животът. Начинът по който функционира обществото.
Виж целия пост
# 40
Някои са се радвали. Гледаш ак оти си в лежаческа позиция и имаш време за извънслужебни ангажименти в това време партньора да прави кариера ... то нали му даваш опора.

Явно нямаш опит и работиш отскоро. Копни си тези мнения. След 10 тина години със семейство и деца ... като си ги четеш си сложи намордник , че да не се ухапеш много силно отзад.
Сега можеш да искаш опит. ОК. Няма ли резервация на тази позиция , която имаш за след 10 години?
Виж целия пост
# 41
Bela

Съгласен съм с теб. Аз имам две деца на 16 и на 12 години, съпругата ми в момента е много натоварена, прибира са вечер в 9 и събота и неделя рядко е с нас. Това е една от причините защо не ми се търси друга работа.

То това е същината, материята те побеждава накрая. Колкото и да искаш, да дадеш път на духа, чувствата и емоциите си, идва един момент в който се пускаш по течението.
Въпросите са много трудни за отговараня.
Кога си повече човек?
Кога си по-полезен на обществото, а и на себе си?
Виж целия пост
# 42
Tropssy, щом съпругата ти в момента е оренатоварена, не е моментът за резки движения от твоя страна. Помагай колкото можеш у дома и с децата, ще дойде и моментът за твоя ход.
При мен така се случи, че със съпругът ми направихме големи крачки почти заедно, през няколко месеца - доста трудно ни дойде, особено с малкото дете, което още има нужда от придружител.
Иначе, продължавам да те разбирам, been there, done that, както се казва, но сега явно ти е подходящ момент за по-лежерна работа.
Виж целия пост
# 43
Аз имам две деца на 16 и на 12 години, съпругата ми в момента е много натоварена, прибира са вечер в 9 и събота и неделя рядко е с нас. Това е една от причините защо не ми се търси друга работа.
Дано да е само временно това положение. В такъв случай е по-добре да се изчака с генерални промени. Междувременно може да се информираш за работния пазар, където си - какво се търси, къде имаш шансове, какво заплащане се предлага.... Може и курсове за допълнителна квалификация да погледнеш. Винаги има какво да се научи.
Виж целия пост
# 44
А може ли някой да ме ориентира /може и на лични/ какви точно са тези позиции, на които хем няма много работа, хем се изкарват добри пари. Аз все попадам на места, на които се скъсвам от бачкане, с много отговорности и не чак толкова добро заплащане.
И аз това питам Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия