Аз всеки ден мисля за нея по не знам колко пъти.. много! Говоря за нея всекидневно, идва ми отвътре. И днес за пореден път се замислих, че тя за мен е жива!
Просто аз живея с мисълта, че тя не е мъртва... точно заради това, че всеки ден я мисля, спомням си неща, добри и тежки.. тежките принципно ме смазват! Много ме смазват!
Но Джина за мен е жива.. така живея и винаги ще е така, докато не отида под земята при нея.. каквото и да е, аз ще отида там, това е ясно.
Дишам, продължавам да дишам, защото съм жив!
Това е положението, гадно, тежко, скапано, но това... не мога да го променя. Да искаш да дадеш всичко за нея, а да не можеш.. да не казвам всичко, защото всичко е като никога, завинаги, безкрайност и т.н. Но определено възможно най-крайните неща бих дал! Себе си!
Времето минава и живота продължава, макра да не искам... наистина, няма какво да направя.. какво? Какво мога да сторя? Ако има някой, който може да ми каже какво сторя, ще го сторя, но няма.. просто няма! Ще живея с мисълта за нея всекидневно и с надеждата, че има някаква вероятност да я видя отново.. дори за миг, да я видя щастлива...!