Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Бременна на деветнадесет години

  • 3 296
  • 77
Здравейте, момичета! Искам да споделя нещо, което освен приятеля ми, никой не знае .. и така ..Бременна съм в 4тия месец и съм на 19 години ...многооо млада.. Никой от семейството ми не знае, на никого не съм казала, защото още живея с тях и както се казва още ям хляб от тях още за тях съм дете.. Пробвах да го махна, но като отидох при доктора ми, се отказах да изпия хапчетата. Ту го искам ту не .. а то си расте в корема ми докато реша какво искам.  Преживявам всичко сама, винаги сам била затворена и на никой не съм споделяла, а това ми дойде като бомба. Страхувам се много как ще се справя, дали не правя грешка като го оставям . А до приятеля ми ние даже нямаме и година, заедно сме от 7 месеца, а той е толкова е щастлив, че съм бременна, но кой ли знае след време може да си вземе багажчето под ръчичка и да си гледа живота, а аз да си блъскам главата кой знае .Просто хем искам да си живея живота, хем не искам да го убивам, душичка не ми дава то не е виновно.. Не съм ли много малка, не изпускам ли живота си пред очите ми. Искам просто да поговоря с някой като моето положение и да чуя вашето мислене ..

Скрит текст:
Zdraveite momicheta . Iskam da spodelq neshto koeto osven priqtelq mi nikoi ne znae .. i taka ..Bremenna sum v 4tiq mesec i sum na 19 godini ...mnogooo mlada.. Nikoi ot semeistvoto mi ne znae na nikoi ne sum kazala zashtoto oshte jiveq s tqh i kakto se kazva oshte qm hlqb ot tqh oshte za tqh sum dete.. Probvah da go mahna no kato otidoh pri doktora mi se otkazah da izpiq hapchetata. Tu go iskam tu ne .. a to si raste v korema mi dokato resha kakvo iskam.  Prejivqvam vsichko sama vinagi sam bila zatvorena i na nikoi ne sum soodelqla a tova mi doide kato bomba. Strahuvam se mnogo kak shte se spravq dali ne pravq greshka kato go ostavqm . A do priqtelq mi nie daje nqmame i godina zaedno sme ot 7 meseca a toi e tolkova e shtastliv che sum bremenna no koi li znae sled vreme moje da si vzeme bagajcheto pod rachichka i da si gleda jivota a az da si bluskam glavata koi znae .Prosto hem iskam da si jiveq jivota hem ne iskam da go ubivam dushichka ne mi dava to ne e vinovno.. Ne sum li mnogo malka ne izpuskam li jivota si pred ochite mi .iskam prosto da pogovorq s nqkoi kato moeto polojenie i da chuq vasheto mislene ..

Моля, пишете на кирилица!
модератор
Виж целия пост
# 1
Животът не свършва с децата. Вече ти е късно за аборт, така че кажи на вашите. Работиш ли? Ако не, намерете някъде да те на значат, за да взимаш майчинство. Докато се буташ и маеш, времето лети.  Приятеля ти да почва да купува бебешки работи, като е толкова щастлив. С или без него, от теб зависи дали ще се оправиш. Има си и добра страна да си млада майка. Аз родих на 21. Сега имам две деца. Не са ми пречили нито да завърша бакалавър, нито да се развивам. С ММ живеем отделно, бабите са в други градове. Та, има ли желание, има и начин. Приготви се да "ти трият сол на главата" и стискай зъби. Не си нито първата, нито последната е тази ситуация. И пиши на кирилица! Успех.
Виж целия пост
# 2
Говори с родителите си, раждането ли чакаш? В четвърти месец си, има да се правят профилактични изследвания, не бъди безотговорна поне за това.
Няма значение какво мислим ние, важното е да уведомиш родителите си, да им дадеш време да смелят новината и да обсъдите какво правите.
Виж целия пост
# 3
Първо, моля те, пиши на кирилица.
В четвърти месец вече не можеш да премахнеш бебето, освен по медицински причини. Пред теб е изборът дали да родиш и да го гледаш или да родиш и да го оставиш в дом за отглеждане на деца.
Ще ти разкажа моята история. Забременях на 21г, желано и планирано, докато бях студентка трети курс. Завърших образованието си, взех три държавни изпита още преди сина ми да навърши 9м. С мъжа ми пътуваме, излизаме понякога сами, но детето ми е приоритет. Водили сме го с нас на сватби, кръщенета, почивки. Вярно, всичко е по-трудно, няма я самостоятелността и импулсивността в едни млади хора, но на тяхно място е една чиста и силна любов към детето, която не бих заменила за нищо.
P.S. Синът ми ще прави 2г началото на октомври. Тръгва на ясла, аз започвам работа. Животът не е свършил.
Успех!
Виж целия пост
# 4
Както са ти казали, вече е късно са аборт. Сега е наложително да кажеш на своите родители. С приятеля ти как планувате да го гледате това дете? Всеки в своите родители ли? Щом и той е толкова щастлива, то е редно да се изнесете на квартира и да си поемете живота в ръце.
Виж целия пост
# 5
Поне започни да пиеш фолиева киселина.
Виж целия пост
# 6
Виж, не си на 16г. , че да вайкаш, че си много млада.
Казваш, че си сама, тогава не би трябвало много да ти влияе чуждото мнение. Вашите щът, нещът ще го приемат ..И изобщо не е толкова трудно и досадно гледането на деца, както се описва от повечето хора. Особенно ако си млад си е забавление със супер приключения. Детето ще ти даде смисъл и ще те надъха за живота.
Приятелят си е до късмет. Може да сте заедно от 10 години и пак да те зареже....не го мисли. Важното е, че сега се радва, като се появи ...може би ще се радва още повече.
 И никак не ми харесва плашенето на младите двойки, койко е страшно едно бебе, койлко ти обръщал живота и как хич не се спяло...всяко дете е различно, това ще кажа.
Виж целия пост
# 7
Завършила ли си вече гимназия и ако си мислиш ли да следваш нещо? Ако се запишеш в университет редовна форма имаш право на еднократна помощ за майки студентки: https://www.bg-mamma.com/?topic=862358
Аз също бях студентка, когато родих и това не ми попречи да завърша редовна магистратура в нелека специалност. Това да родиш млада има безброй много плюсове. Един от тях е, че родителите ти вероятно са млади и ще могат да ти помагат много. Време е да им споделиш, че ще стават баба и дядо. Simple Smile Същото важи и за родителите на бащата. Познаваш ли ги? Ако не, то е време поне да се запознаете за да не им дойде като гръм от ясно небе малко по-късно. Каквото и да се случи с вашата връзка оттук нататък те винаги ще бъдат баба и дядо на това дете. Има случаи, в които бащата се оттегля, но бабата и дядото не.
Пий фолиева киселина, ходи редовно на прегледи, никакъв алкохол, цигари и тнт неща, които верочтно знаеш. Дръж се отговорно, все пак искаш здраво дете, нали? Разбира се вече трябва да кажеш на родителите си. Има вероятност да се зарадват повече, отколкото очакваш. Успех! Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Вече нямаш никакъв избор, че да се чудиш. По-добре мисли как ще се грижиш за детето. На лекар поне отиде ли? За фолиева киселина е много късно вече, според мен.
И след като най-вероятно родителите ти ще го гледат това дете беше редно отдавна да си им казала. Трябваше да им кажеш преди края на 3 мес, да знаеш на какво можеш да разчиташ от тяхна страна, за да можеш да решиш какво да правиш. Защото гледането на дете е трудно (от към време и заетост) и скъпо нещо. На 19 год, без образование, без работа и без жилище не е въпрос само на "искаме ли го или не го искаме", а "можем ли или не можем". Ще имаш нужда от пълната подкрепа на родителите си, за това ги уважавай достатъчно и им кажи веднага.
Виж целия пост
# 9
А защо се приема като най- естественото нещо, че родителите й ще й помагат? Може да не искат, може да не могат...В случая няма какво да се разсъждава, бебето е на път. Приятелят много се радва, но какво е направил? Трябва малко по- сериозно да се действа.
Виж целия пост
# 10
Родителите й вероятно работят. Много интересно защо се приема, че ще го гледат.
Виж целия пост
# 11
Точно това казах - че трябва да им каже, за да разбере дали ще й помагат. Защото това й е определящо, според мен. Сега не знаем дали ще го гледат.
Виж целия пост
# 12
Вече нямаш никакъв избор, че да се чудиш. По-добре мисли как ще се грижиш за детето. На лекар поне отиде ли? За фолиева киселина е много късно вече, според мен.
И след като най-вероятно родителите ти ще го гледат това дете беше редно отдавна да си им казала. Трябваше да им кажеш преди края на 3 мес, да знаеш на какво можеш да разчиташ от тяхна страна, за да можеш да решиш какво да правиш. Защото гледането на дете е трудно (от към време и заетост) и скъпо нещо. На 19 год, без образование, без работа и без жилище не е въпрос само на "искаме ли го или не го искаме", а "можем ли или не можем". Ще имаш нужда от пълната подкрепа на родителите си, за това ги уважавай достатъчно и им кажи веднага.

Леле...calm down..Smiley Аз хич не съм пила фолиева киселина ...но пък знам, че никога не е късно за нея.
Откъде на къде родителите и да го гледат, може да не искат, може да не могат. Няма как да знаят. Според мен трябваше да им каже след половия акт.
И ако изглежда, че не могат какво би ги съветвала да направят?
Виж целия пост
# 13
Ако и двете двойки родители (защото тези на момчето също имат отговорности) не искат да помагат, бех я посъветвала да даде детето за осиновяване на хора, които могат и искат да се грижат за него.
А гледането на дете не е нито страшно, нито трудно, когато имаш необходимите условия за това. Т.е. подходяща възрост, социална и емоционална зрялост, жилище, работа и пари поне за най-необходимото. Щото не се сещам двама младежи без образование, работа и жилище с какви пари точно ще гледат бебе? Социалното майчинство е 100 лв мисля. Те себе си не могат да гледат още, камо ли бебе. Гледането не е само да го дундуркаш и да му смениш памперса. Бебето изисква доста разходи. По-голямото дете още повече.
Виж целия пост
# 14
Като се почне с това бебето иска много разходи. Какви разходи!? Моето бебе харчи 100-150лв на месец и то максимум, защото прекалявам с дрешките. Месечния кашон памперс ми е 60 лв. За голямо дете вече разходите са повече, но дотогава ще е почнала работа. Не е невъзможно, по-трудно е просто
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия