Познаваме ли достатъчно синята светлина и свързаните с нея рискове за зрението?
За нея се говори сравнително отскоро. Всички сме добре запознати с ултравиолетовите лъчи и вредите от тях. Наясно сме и с положителната страна на УВ лъчението – то е ключов фактор за синтеза на витамин D, има благотворно влияние върху някои кожни състояния и оказва въздействие върху жизнеността и настроението ни.
Подобен двойствен характер има и така наречената високоенергийна синя светлина. Тя заема около 25% от спектъра на видимата бяла светлина и има важно значение за регулацията на циркадния ритъм (режима на сън и будуване), когнитивното здраве (познавателните способности) и дори се използва при лечение на някои видове депресия. Освен от слънцето, тя се излъчва и от множество изкуствени източници – монитори, дисплеи и екрани, изкуствено осветление на закрито (особено от компактните флуоресцентни и LED лампи). По тази причина, в сравнение с ултравиолетовата светлина, дневното излагане на високоенергийна синя светлина от източници е значително по-голямо – както на открито, така и на закрито. Старателно защитаваме децата си от ултравиолетовата радиация чрез шапки с козирки, слънчеви очила и слънцезащитен крем. Но колко от нас ги пазят адекватно от високоенергийната синя светлина?
Последствията от синята светлина са много по-сериозни, отколкото предполагаме.
Почти цялата ултравиолетова светлина се абсорбира в предната част на окото – роговицата и кристалната леща. Негативните последствия от дългосрочното излагане на синя светлина могат да се проявят във вид на катаракта („перде“), която съвременната медицина коригира успешно. Високоенергийната синя светлина обаче прониква много по-дълбоко в окото – чак в безценната ретина – и има потенциал да увреди нейната структура чрез поредица от фотохимични и фотооксидативни реакции. Получава се един порочен кръг от оксидативен стрес и възпаления, който нарушава основния протеолитичен път – начина, по който ненужните или повредени протеини в клетката се унищожават. Те се натрупват, клетките се лишават от способността си да функционират нормално.
Създава се реална опасност от преждевременно развитие на макулна дегенерация – постепенен и необратим процес, който води до загуба на централното зрение.
Макулната дегенерация е разрушаване на най-деликатната част от окото, наречена макула. Малкото жълто петънце в центъра на ретината е отговорно за централното зрение, зрителната острота и доброто виждане в детайли. За съжаление, макулата е и най-податливата на фотооксидативно увреждане зона на окото.
Смятана преди за заболяване на третата възраст, днес макулната дегенерация рязко снижава своята възрастова граница и причините за това специалистите откриват в прекомерното излагане на високоенергийна синя светлина.
Макулната дегенерация не може да се лекува, но може да бъде предотвратена или поне забавена. Това е достатъчен повод за размисъл и действия, нали?
Можете да зададете всичките си въпроси, свързани с детското зрение, до 2 октомври в
консултативната ни тема.
За нея се говори сравнително отскоро. Всички сме добре запознати с ултравиолетовите лъчи и вредите от тях. Наясно сме и с положителната страна на УВ лъчението – то е ключов фактор за синтеза на витамин D, има благотворно влияние върху някои кожни състояния и оказва въздействие върху жизнеността и настроението ни.
Подобен двойствен характер има и така наречената високоенергийна синя светлина. Тя заема около 25% от спектъра на видимата бяла светлина и има важно значение за регулацията на циркадния ритъм (режима на сън и будуване), когнитивното здраве (познавателните способности) и дори се използва при лечение на някои видове депресия. Освен от слънцето, тя се излъчва и от множество изкуствени източници – монитори, дисплеи и екрани, изкуствено осветление на закрито (особено от компактните флуоресцентни и LED лампи). По тази причина, в сравнение с ултравиолетовата светлина, дневното излагане на високоенергийна синя светлина от източници е значително по-голямо – както на открито, така и на закрито. Старателно защитаваме децата си от ултравиолетовата радиация чрез шапки с козирки, слънчеви очила и слънцезащитен крем. Но колко от нас ги пазят адекватно от високоенергийната синя светлина?
Последствията от синята светлина са много по-сериозни, отколкото предполагаме.
Почти цялата ултравиолетова светлина се абсорбира в предната част на окото – роговицата и кристалната леща. Негативните последствия от дългосрочното излагане на синя светлина могат да се проявят във вид на катаракта („перде“), която съвременната медицина коригира успешно. Високоенергийната синя светлина обаче прониква много по-дълбоко в окото – чак в безценната ретина – и има потенциал да увреди нейната структура чрез поредица от фотохимични и фотооксидативни реакции. Получава се един порочен кръг от оксидативен стрес и възпаления, който нарушава основния протеолитичен път – начина, по който ненужните или повредени протеини в клетката се унищожават. Те се натрупват, клетките се лишават от способността си да функционират нормално.
Създава се реална опасност от преждевременно развитие на макулна дегенерация – постепенен и необратим процес, който води до загуба на централното зрение.
Макулната дегенерация е разрушаване на най-деликатната част от окото, наречена макула. Малкото жълто петънце в центъра на ретината е отговорно за централното зрение, зрителната острота и доброто виждане в детайли. За съжаление, макулата е и най-податливата на фотооксидативно увреждане зона на окото.
Смятана преди за заболяване на третата възраст, днес макулната дегенерация рязко снижава своята възрастова граница и причините за това специалистите откриват в прекомерното излагане на високоенергийна синя светлина.
Макулната дегенерация не може да се лекува, но може да бъде предотвратена или поне забавена. Това е достатъчен повод за размисъл и действия, нали?
Можете да зададете всичките си въпроси, свързани с детското зрение, до 2 октомври в
консултативната ни тема.