Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не мога да го преодолея

  • 5 316
  • 61
Няма да съм поредния новак пуснал тема, давам съвети и аз и участвам активно в този раздел...
Не мога да преодолея ситуацията в която се намирам вече трета година. Правя се че не ми пука за пред всички, но вътрешно ми е ад. Не съжалявам, че го осъдих за издръжка и права. А и знам, че колкото и да ми беше тежко да го приема това беше правилното решение. Той избра друга, пред мен, пред детето. Няма връщане назад.
Но месеците минават, годините минават, а аз не мога да го преболедувам това нещо. За мен семейството е нещо свято, нещо сакрално. А той го попиля без да му мигне окото. Борила съм се, чакала съм, вярвала съм, била съм и все още съм вярна.... за кой, за какво ?
Не го искам за мъж, разбрах че не става и че с която и да е все едно и също. А не мога да се оттърся, още живея в кошмара, още плача и не виждам път напреде. Чувствам се виновна, че детето ми няма истинско семейство, че няма бащина ласка.
Приятелски настроена съм към него въпреки всичко, а той се възползва от това. Определено време се държи много добре, понякога да ми пълни главата с глупости от сорта "един ден ще се съберем" , "не те давам на друг" и такива. После идва период на гадно и презрително държание без причина. Да ще кажете защо комуникираш с него, ами заради детето. Защото то не тръгва само с него, а аз искам то да има минимален контакт с баща си. Много пъти съм се връщала разплакана от срещите ни. Но винаги съм се държала добронамерено.
Чудя се и аз на себе си "абе мазохиска ли си", защо не преодоляваш раздялата, защо не спре да ти пука.
Трета година, а аз съм все така сама, не съм тръгнала с никой, не намирам, не мога, страх ме е от нови разочарования.
Сбъркано ли е, не го искам за мъж, а не мога да преживея раздялата ?
Искам съвети, не упреци, не съдници.
Виж целия пост
# 1
Отиди на психолог. Имаш някаква травма/може би стокхолмски синдром (просто предположение), щом не можеш да продължиш напред. Бащата на детето ти е насилник, доколкото помня. Много пъти си споделяла ужасяващи факти.
Според мен не си приела реалността със сърцето си и затова се чувстваш като вързано куче.

Ако правилно съм запомнила историята ти, е много много неразумно да настояваш детето ти да има контакт с такъв човек. Само за идеята да има баща.
Виж целия пост
# 2
Колко е голямо детето, че не тръгва само с него? Ще, не ще остави ги сами. Само така ще ограничиш контактите и ще си по-спокойна.
Виж целия пост
# 3
Явно детето не иска. Защо натискаш да има минимален контакт с баща си? Някои родители не заслужават децата си и трябва да бъдат зачеркнати. Не знам дали твоят случай е такъв, ти си знаеш, но помисли и за това.
Виж целия пост
# 4
Виж... На всеки може да му се случи, но в такива случаи да си кажа, това е най-важното - ти и детето сте на първо място, не някой мъж, няма място при теб, направил го е и няма никакво място в живота ти. Струва си да живееш за децата, а не за някой мъж.
Виж целия пост
# 5
Ох, миличката! Да знаеш, от опит ти го казвам, няма да се оправиш, докато общуваш с него. Не знам колко е голямо детето, не знам каква е предисторията, но това те държи в капан.
Търси начини да прекратиш общуването изцяло, до кокъл режи.
Виж целия пост
# 6
[bhighspeed][/b] защото не искам един ден детето ми да ме обвини, че аз съм виновна или съм го отделила от баща му. Той си има вече и друго братче, не искам да се чувства отхвърлен един ден. Защото ако аз откажа срещите, това значи, че той няма да го търси с години. Както след делото се случи - цяла година.
издислав детето е почти на 4г. , да но то не е съжителствало с него и не може да го приеме като близък човек.
А и той озлобява, обвинява ме мен, че аз настройвам детето да не го иска. Никога не съм казала лоша дума за него. Дори когато той го подминаваше по улиците, аз го учех как се казва тати.
Cather и аз смятам, че имам явно този синдром. Това е лудост, да не искаш да се събереш с някой. А да не можеш да преодолееш раздялата.
Виж целия пост
# 7
орхидея, помня ти историята. Според мене живееш в страхове и илюзии. Мъжът не те иска. Ако те искаше нямаше да те остави с неговото дете у родители, а да купи апартамент и да прибере новата, а родителите и да те плюят. Тези "един ден ще сме заедно" нищо не значат и сме ги чували. Проблемът е, че, както пишеш, си му вярна. Че вие не сте двойка, бре, човеко!

Казах ти го в другата тема и пак ще ти го кажа - махни се от малкия град! Ако трябва иди в чужбина, нали той е бил на гурбет?

Майка ми си изгуби 5-6 години от живота да чака баща ми да заживеят заедно. Не прави тази грешка! Излез, срещай се с мъже и си живей живота! Детето ти има баща и ще има, дори и да сте разделени.
Виж целия пост
# 8
Явно те и сега не са близки. Оттук нататък трудно ще се сближат. А детето ти като порасне може само да инициира срещи и контакти, ако желае. Не знам какво да ти кажа освен, че за мен не е добра идея да го насилваш сега към срещи, които то не иска.
Виж целия пост
# 9
Орхи, детето все за нещо ще те обвини някой ден, дали ще е за това, дали ще е че зорлем си го тикала да общува с човек, който не го иска. Мисля, че подсъзнателено си си внушила колко е важно да се виждат, за да се виждаш с бившия ти. Ненормално звучи, знам, но отстрани ми е така.
Реално никой не ги иска и търси тези срещи, освен теб.
Виж целия пост
# 10
И ти, и детето трябва да сте на първо място, а не плюс мъченията ти за някакъв мъж. Не си заслужава да страдаш за някакъв, но ще го разбереш все някога. Живей за себе си, за детето!
Виж целия пост
# 11
Бърди срещите ги иска и инициира той. Аз не го търся за срещи. Има периоди много ни търси, почти всеки ден. После затихва, намира някакви причини да ме обвинява за всичко в живота си и изчезва. Макс месец. И после пак. Нещо като цикъл.
Имаше един момент в които взе да взима детето, около 2 месеца. Взимаше го всяка събота или неделя за 3-4 часа. Изведнъж обаче, детето спря да иска да ходи. Ей така от нищото, реве, тръшка се и не иска. Естественно ме обвини мен за това. Изчезна, след месец пак ни потърси.
По- скоро си мисля, че той иска срещите заради мен. За да ми влияе. А аз направих и невъзможното да сме "приятели", след всичко, въпреки всичко.
Виж целия пост
# 12
Няма как да сте приятели, това схвана ли го вече?
Виж целия пост
# 13
Майка ти в града ли е? Може ли тя да поеме този ангажимент?
Виж целия пост
# 14
Ох, миличката! Да знаеш, от опит ти го казвам, няма да се оправиш, докато общуваш с него. Не знам колко е голямо детето, не знам каква е предисторията, но това те държи в капан.
Търси начини да прекратиш общуването изцяло, до кокъл режи.

С две ръце заставам зад това мнение! Няма да се успокоиш докато този е около теб. Ако звъни не вдигай,ако пише,не отговаряй.Няма измъкване иначе! Има още емоции в теб и не можеш да погледнеш реално на ситуацията.Ако продължаваш така ще се сринеш, това е отрова срещу теб самата. За какво ти е да се занимаваш с него,нали виждаш,че детето не се чувства добре около “баща” си? Спести си мъките,разкарвай го.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия