Не мога да се успокоя

  • 3 747
  • 80
# 45
Хайде сега, чак терапевт...Една жена има 9 месеца( в случая+ 2месеца бабина помощ), за да осъзнае, че животът й няма да бъде същият.
 
Виж целия пост
# 46
Lady Stardust, защото например първите три коментара в темата са не просто написани с липса на емпатия, зле информирани и буквално агресивни към човек, който споделя, че се чувства зле. И това е само началото...
Особено ми е интересно колко от изказалите се с диагноза, че не е депресия, имат дори най-малката идея каква е клиничната картина на депресията. ...
Виж целия пост
# 47
То и аз съм писала, че не е депресия, ама единствено с цел да успокоя жената, че не е клиничен случай Simple Smile.
Виж целия пост
# 48
А ако е депресия?
Виж целия пост
# 49
Ами ако не е? Няма смисъл от подобен спор, ако жената реши ще иде на лекар и той ще прецени дали, или, какво и т.н. Аз бих пропуснала, както казах не вярвам, че в подобна помощ, точно в този момент.
Виж целия пост
# 50
Аз не споря ни най-малко. Жената е описала значително състояние на емоционален стрес. Няма нищо хубаво,  нито е лиготия и липса на зрялост или обич в това да искаш бебето да спи или да е при друг. Тези мисли са натрапчиви. Следродилният период е тежък и без тях.
Не помагат: носенето със слинг, готвенето със слинг, ходенето по кафенетата, стягането, новия режим, мненията, че ще става още по-зле (!?). Помага: емпатия, разбиране и подкрепа, че всичко може да се оправи и ще се оправи с правилните мерки.
Виж целия пост
# 51
Днес е много модерно да си в депресия. Несправянето с всяка трудност се отъждествява с депресия.
Имала съм изключително трудни моменти, но единственият начин да се справиш е да се събереш и стегнеш, изправяйки се очи в очи с проблема. Не виждам с какво може да ми помогне някой, който да ми каже, че всичко ще се оправи,вместо да ми посочи проблема и това как изглеждам отстрани.
А в случая проблемът е, че жената не може да си върши "нейните неща", докато бебето будува.
Дадоха й се съвети, да остави страничните дейности и да се посвети на бебето. Сега е периодът, в който се изгражда най- силната връзка между майка и дете.
Виж целия пост
# 52
Вики, липсата на каквато и да била емпатия у вас добре издава това, че сте имала сериозни нерешени и потиснати емоционални травми и проблеми без да се налага да го казвате. Най-добронамерено ви казвам, че агресивнното поведение към хора в уязвимо положение няма как да ви помогне да се почувствате по-добре, напротив.
Виж целия пост
# 53
Не виждам агресия в това да бъдеш обективен и да посочиш проблема.
Виж целия пост
# 54
Нито сте обективна, нито знаете къде е проблемът. Имате субективно мнение, като всички нас, нямате нито информация, нито ценз или опит, за да издавате или отхвърляте диагнози. Агресивна сте с налагането на мнението си.
Виж целия пост
# 55
А, разбрах. Явно сте психолог. Приятен ден Simple Smile
Виж целия пост
# 56
Аз не виждам липса на емпатия в тази тема, напротив почето потребителки споделиха, че са се чувствали по същия начин и че разбират авторката. Сега за стягането и слинга съм съгласна, за мен е важно тя да осъзнае, че всичко е наред и че чувствата й са нормални и често срещани.
Виж целия пост
# 57
По образование и опит, да. Нямам клиничен опит в лечението на следродилна депресия, нито практикувам клинична психология в настоящата си позиция. Благодаря, и на Вас!
Виж целия пост
# 58
Моите са на 10 и 12 и още не мога да се съвзема от шока, дано дойде и този момент. 
Виж целия пост
# 59
Честита ви рожбичка мила авторке! Аз имам момиченце на година и месец вече, но това което описвате се покрива с моите чувства в началото. Обичано и желано бебе се превърна в ужас и трагедия за мен. Криех емоциите си, за да не бъда осъдена и похвала за вас и способността ви да говорите за проблема   . Ние с таткото гледаме сами бебчо,но той работи над 12 часа и по-голямата част с отглеждането се пада на мен. Има много различни мнения относно раници/кенгуру/слинг,но аз определено съм За тяхното използване. Беше ми трудно да намирам време за себе си, затворих се в себе си и всячески се опитвах да игнорирам реалността. Безсънието и коликите ми се струваха безкрайни и едва ли не наказание ми изглеждаше майчинството...Но! Една вечер малката заспа върху гърдите ми сгушена в мен, след това още няколко нощи и като закрепи малко главичка я сложих в кенгуру. Рсзхождах се с нея , пусках прахосмукачка, дори танцувахме заедно по този начин. Изградихме връзка и аз се чувствах все по-спокойна в присъствието на детето. 9 месеца е било в уютната ви утроба и това от което има нужда сега е същият уют,който само мама може да даде. Колкото по-бързо успееш да намериш занимания,които те правят щастлива заедно с бебчо, толкова дните ще стават по-леки. успех с този период не си първа,нито последна. времето ще мине много бързо,колкото и нереално да изглежда в момента. Heart
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия