Не искам да заминавам

anie11 например ако детето ти реши да поспива до 10 в учебни дни и да ходи на училище ти какво правиш. Казваш @Оммммммм@ ?

Ако видиш дъщеря си с неврозна анорексия и виждаш, че сама няма да се орпави, но помощ не иска ...
Какво правиш? Отписваш я и казваш @Оммммммм@

Може пък и така да е правилното, но аз бих хванала момичето и бих го завела в болницата и шпосле бих се занимавала с обяснения.
Може и да не е правилно. Всеки си има идеи.

Не виждам вина на родителите аз, а просто 18 годишна с мислене на пубер около 14-15г.
Продават апартамента, хората, горят мостовете назад, но държат да отиде с тях момата, защото са ѝ сърбали попарата и я знаят колко има на горния етаж все още.
А, че тя се тръшка заради гадже, е ясно.
Не бих я оставила, не бих я "подпомагала", а бих я натирила пред мен в самолета.
Да си завърши дистанционното, което в България е толкова трудно, че и магаре може да завърши, и после да си търси късмета.

Е, как какво правя, тегля им един хубав бой, разбира се, и всичко си идва на мястото. Шегичка
Между @омммммм и @насилие@ има няколко други нюанса, не е всичко чермо и бяло

В критичен момент няма нюанси, а аз критичен момент коментирах. Попитай някой лекар в Спешното.
Както казах знам че темата не е за това, но ти заспори и аз обясних. Спирам сега .

В доста теми напоследък забелязвам коментари по повод 18 - годишните зрели хора. Имам син на 19. И го наричам "детето". Самостоятелен е, живее далече от нас. Наистина, от съвсем скоро, но се справя чудесно. И продължава да е " детето" за мен и баща му. Сигурно сме сбъркали с родителството. Но искам само да попитам - ако "детето" навършва 18 да речем на 17 септември...значи от 18 сутринта - неговите дрехи не се перат на семейната пералня, защото е пълнолетно? Моментално да започне да работи и да се изнесе, защото е пълнолетно? Родителите няма да вземат никакво отношение, ако му хрумнат разни странни и пагубни за бъдещето му неща, защото е пълнолетно? Стига...не е сериозно.
П.п. Колкото до авторката - ако заедно с приятелчетата й нон стоп се е забърквала в проблеми, ако родителите й са я вадили от районните през ноща, ако се е прибирала редовно в сериозно алкохолно опиянение...ще си стяга багажа за Белгия и още как. Като е пълнолетна и самостоятелна - да се оправя съвсем сама. Ако иска помощ - ще спазва правилата на родителите си.

Насилие не означава непременно побой и шутове.
Бих ти припомнила Трейнспотинг.
Това (заключването в стаята, попиването на потта, не-допускането на каквито и да било заместители) си беше чиста проба насилие (и голям риск, впрочем, абстиненцията може да убие). И изобщо, понеже практически всеки наркотик първо "убива" волята, ако не се използва "патерица" - външна воля, по-силна от волята за следваща доза на болния (а тя е много,  наистина много силна), до подобряване на състоянието никога няма да се стигне. А принудителното подчиняване на чужда / външна воля е... именно насилие.

Имах подобен проблем преди време.
Исках да работя и нашите ми позволяваха, но само в семейното кафе. Когато станах на 16 заявих, че искам да си изкарвам парите сама. Еми. Не ме позволиха. Бяха месеци караници, моленки и така на там. Родителите ми винаги са били доста добре финансово и за тях беше глупаво да работя, вместо да си гледам ученето, защото според тях, това щеше да повлияе на бъдещето ми, пък и така бяха възпитани. Цитирам; "Щом мога да ти давам два пъти повече, докато учиш, ще ти плащам, понеже това ми е работата като родител. Докато си в моята къща ще правиш каквото ти кажа".
В един момент не издържах, понеже съм страшен темерут от и от малка не позволявам други хора да ми казват какво да правя.
Намерих си работа при бащата на един познат, държеше мотоклуб с жива музика.
Бях помагала в семейния бизнес и имах горе-долу представа, какво си изисква от мен на работа. После събрах малко багаж в една раница и се изнесох. (Не ти го препоръчвам, глупава идея е) Започнах да работя и живея там.
Родителите ми почти не се отказаха от мен.
И то с право. То и аз да имах такова дете като себе си. 😄
Но въпреки всичко завърших училище с отличен. Започнах да се развивам в тази сфера, която според родителите ми е несериозна.
Те искаха да стана адвокат или лекар. Или нещо престижно. А не някакво си барманче.
Годините минаваха, смених доста квартири, работни места. Изкарах добър кетап.
В момента съм бар-мениджър на доста голяма фирма и изкарвам повече пари от родителите ми, с така наречените от тях, престижни професий. А съм само няколко години по-голямя от теб. И никой не ми казва- нямаш опит. Или няма да се справиш.
Винаги има начин, стига да го искаш. Не позволявай на хора да ти казват, какво да правиш, понеже родителя винаги ще иска да ти даде най-доброто според него, да те предпази от целият Свят и така на там, защото това му е работата като такъв. Но от друга страна и не осъзнава колко много може да ти навреди това за в бъдеще.
Аз лично не обичам да ме дондуркат, нито да се чувствам длъжна.
Направи, каквото смяташ за добре.
Но да учиш и работиш не е лесно. Дори напротив- Мъчително е. Ти поне не си редовна форма на обучение, както бях аз.
Ако обаче мислиш, че не можеш да се справиш и търсиш най-лекия начин, по-добре иди с родителите си, защото по тоя път лесен начин няма.
Много е тежко по някой път, особено ако ситуацията ескалира, а ти си горд човек.
Не знаеш как ще те духне живота и какво ще ти се случи. Какво ще е добре за теб и какво не.
Аз се изнесох, защото исках да събера пари за едни кубинки. А виж сега какво стана. Изобщо не съм го очаквала.
Направи нещата, както ги чувстваш. Пък ако решиш, винаги можеш да идеш да следваш в Белгия при тях.

Според мен момичето вече не влиза в темата си, защото е видяло, че не всичко дето хвърчи се яде и стяга багажа за Белгия. Ама как да влезе и каже тук ,че се е огънала. Срам! 

Вие си продължавайте да се надлъгвате, де!Няма лошо....

Пък аз си следя и се надявам на новини. Имаше  dead line, ама не помня..в края на месеца?

Девойката или е започнала вече шеметна кариера на чистачка (защото така го чувства), или е паднала до нивото на потисната буква безгласна, принудена от злите родители да завърши средното си образование.

Авторката е на линия и най-вероятно чете... Авторке, какво стана?

В крайна сметка какво стана с авторката?

Да преместиш дете 1 година преди завършване на средното в БГ е безумие от страна на родителите.Нито ще се адаптира,нито езика ще научи за толкова кратко време,нито резултатите му от матурите (ако не са минали вече;защото някъде са и опцията е да отиде в колеж да прави някакви курсове с цел да догонва връсниците си) ще са добри,нито ще си създаде среда...
Понеже живея в чужбина винаги в такива случаи съм давала съвет-никакво местене и разбутване в периода от 12г-18г.на детето.Това са ключови,решаващи години и ако може да се избегне е най-доброто за него.
Остани в БГ,завърши средно,вземи си дипломата-имаш няколко месеца само и после решавайте дали тук ще учиш или в Белгия...или нещо друго.

Не съм чела другите мнения...връщам се да ги прочета.

П.С. Покажи темата на родителите си,да видят какво са писали лелките във форума.

@Zhani, ами родителите ѝ са дали варианти за оставане тук. Но авторката иска друго... Да ѝ съпортват живота с приятелчета и по кафенца, а тя да работи като какво да е. Очевидно е, че ученето хич не ѝ е приоритет.

Поредната дето не е прочела темата, ама се изказва!
@Zhani вземи прочето приоритетие на "глямата жена" и тези на родителите й и тогава коментирай, че се изказа неподготвена.