Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Шизофренията и унаследяването и

  • 1 850
  • 37
Здравейте!
Според доста изчетено от мен по въпроса за Шизофренията, съм поставила тази диагноза на майка ми. По-скоро "Параноидна Шезофрения. Тя на лекари не ходи, защото "искат да я убият" и няма как да я заведя за да я диагностицират, а пък камо ли да я лекуват. Мисля, че не е в тежка форма, а и има периоди на ремисия. Определено обаче има доста от симптомите и то от доста години. При нея е ясно, че ще си отиде нелекувана. Опасенията ми обаче са относно това, че има изследвания, че се унаследява. Имам две момичета и безкрайно се притеснявам от възможността да не носят такова нещо в себе си. Има ли неща, които се наблюдават като ранни симптоми? Имате ли наблюдения за шанса да се унаследи подобно заболяване. Имате ли координати на подходящо медицинско лице от което мога да получа информация? Ще съм благодарна на всяка информация.
Виж целия пост
# 1
Има кръвни тестове. Но не знам дали и къде правят в България.
Виж целия пост
# 2
Съпругът на най-добрата ми приятелка отключи шизофрения след изживян стрес - съкратиха го от работа.
След това стана ясно, че починалият му рано баща също е имал подобни проблеми. Сега дъщерята на моята приятелка също отключи и тя след изживян стрес /на 20 год/.
Голяма трагедия, мисля ги непрекъснато.
Виж целия пост
# 3
Братът на приятеля на дъщеря ми отключи шизофрения преди две години. Доста се бях притеснила, и аз съм чувала, че се наследява, но всъщност лекарите в Германия, където той живее, са казали, че не е абсолютно доказано и не е задължително. Доколкото знам, нямат в рода си други случаи.
Виж целия пост
# 4
Мисля че това е сериозно заболяване и не бива така да поставяш диагноза и то на майка си. Сподели какви са симптомите, на колко години е тя, има ли придружаващи заболявания. Това което си написала, че се страхува да не я убият може да се дължи и на деменция. Иначе шизофренията не се лекува, а само се потиска със хапчета, които болните често отказват да пият. Но пристъпите не са толкова чести. При деменция та също има пристъпи тоест обостряне и се разпознава по погледа както и при шизофренията. Болните гледат агресивно, но всъщност това е панически страх който изпитват.
Виж целия пост
# 5
Аз не съм лекар. Трябваше да поставя "поставяне" в кавички.
Тя може да бъде диагностицирана единствено по мои думи и обяснения, дистанционно от лекар.Тя на лекар не ходи, защото мисли, че искат да я разболеят или убият.
Не е деменция, живяла съм близо до човек с деменция. Няма нищо общо със симптомите на майка ми.
В началото си мислех, че има само параноя. От години си вярва, че всеки човек и е враг и и прави някакви лоши неща. Измисля си, че хората заговорничат против нея. Мисли, че вкъщи има скрити камери и подслушвателни устройства, които са в стените и са толкова малки, че не се виждат. Ходи в полицията да вика полиция да проверяват дома и за тези неща. Не ходи в определени стаи на дома си, защото я наблюдават. Казва, че разни хора, които срещне случайно са излезнали да я следят и да и направят нещо лошо. Всеки човек може да бъде нейн враг. Преиначава думите и винаги са насочени срещу нея.
Разказвала ми е за същества, които идват при нея. С големи глави и извити като рог. Това последното не се случва често. Едно време ходеше с нож в чантата, за да се защити от разни хора, които искали да я наранят.
Казвала ми е, че когато сме били малки е опитала да се хвърли в една река с нас, но после се отказала. И с пистолет е правила опит сама, но не зная точната случка, защото след като чух изтрела се качих и се разправяха с татко. Мисля, че и го беше изтръгнал от ръката.
Имала е моменти в които се затваря в стаята, заключва се и не говори с никой...това не се  е случвало скоро или поне не зная, защото не живея постоянно с нея. Има и още подобни моменти, но не помня всичко.
Много е възможно да е засилена параноя, но според мен има някаква степен на Шизофрения, защото има и такива симптоми.
Общо взето мисли, че целия свят е настроен срещу нея и всички искат да и пречат, да я наранят, да и причинят зло. И това е от поне 30 години, тя сега е на 70.
Поведението и като цяло имитира нормалност, но при общуване близко общуване с нея започва да си личи.

Независимо от точната диагноза, поведението и не е на психически здрав човек и ако това се унаследява, аз имам повод за притеснение.
Проучвам варианти и възможности
Виж целия пост
# 6
Ако не можеш да я заведеш, ти отиди на психиатър. Той ще те разпита и мисля, че е възможно да постави диагноза от твоя разказ. Или поне да ти даде насоки.

Когато заведохме дядото с деменция, той вече не можеше да говори, така че ние /аз и мъжа ми/ говорехме, а професорката записваше и така постави диагноза.
Виж целия пост
# 7
По съвсем друг повод, но съм викала психиатър в къщи.
Дойде си човека, говориха си с бабата.
Ако сте от по-голям град със сигурност ще се намери специалист, който да направи домашно посещение под предлог, че е приятел, който идва на гости.
Консултирайте се и с ЛЛ, може да предложи варианти за действие.
Виж целия пост
# 8
Всичко е начин на живот, за да достигнеш шизофрения не е толкова лесно, помагат медикаменти затова, в случай че е имало проблем и той е застъпен с хапчета транквиланти, антидепресанти и т. н. Може да е страхове невроза, фобия, паническо разстройство или арижирана тревожност с депресия.
Виж целия пост
# 9
Няма категоричен генетичен тест, от който да стане ясно има ли склонност даден здрав човек към шизофрения, макар че има генетични вариации, за които е забелязана връзка. Смята се, че и случайни моменти и влияния на средата също имат значение.
Според Уикипедия шансът за дете с един родител шизофреник да е също шизофреник е 13% според едни данни и 6,5% според други (дадени източници за всяко от двете - научни публикации). При баба очевидно би трябвало да е по-нисък.
Виж целия пост
# 10
И аз мисля че много добра идея е да доведете психиатър в къщи макар и срещу заплащане.Не съм много компетентна по този въпрос, но мисля че може и да не е шизофрения. Доколкото знам шизофрениците чуват гласове и имат раздвоение на личността и не посягат на живота си. Те го бранят със всички сили точно за това са агресивни във криза. Повече ми прилича на деменция. Свекърва ми беше със деменция и съм запозната със симптомите и. И тя ходеше в полицията да се жалва, че искаме да я тровим защото мием с препарати в къщи, комшиите като си миеха колата и водата идва пред къщи искали да я убият, заключване се във "стаята си", когато излизаше от нея също и губеше ключа най редовно и вечно я къртехме тази врата, от храната винаги изхвърляне една част на земята щото била мръсна или отровна и още мнооого. Що се отнася до наследствеността ако е шизофрения не е толкова голям процента да се наследи, но ако е деменция е по голяма вероятността. И все пак зависи от начина на живот. Шизофренията може да се отключи изведнъж от някакъв травматичен момент или пубертета докато деменцията се развива много дълго време и с години да остане незабелязана. Много е важно да имате точната диагноза на майка си за да знаете как да постъпи те.
Виж целия пост
# 11
Ох, един психиатър учи 5 години и специализира още.....
Не може всеки човек да погледне някой или даже да го гледа 40 г и да каже - да, точно шизофрения е.
Виж целия пост
# 12
Ох, един психиатър учи 5 години и специализира още.....
Не може всеки човек да погледне някой или даже да го гледа 40 г и да каже - да, точно шизофрения е.
Може и още как! Постоянно си поставяме сами диагнози, само ходим да ни ги потвърди лекар Wink....някой да го обори? Гледам го често по форуми и групи Wink Пък и лекар ми го е казвал Simple Smile
Да не говорим колко учили лекари поставят често грешни диагнози....
Педиатърката на децата ми за 6 месеца им постави 4 пъти грешни диагнози. Добре, че съм наследила на майка ми малко от параноята, та ги водих и на други места.
Говорих с незавършил и непрактикувал психиятрия терапевт и той има съмнения за шизофрения, като параноидният елемент е неоспорим за него.
Мен ме интересува унаследяването най-вече.
Виж целия пост
# 13
Не, че точно отговарям по темата, но дори и да има унаследяване психичната болест и да ви се каже "ДА - има вероятност", какво точно ще направите? Разбирам, че искате да знаете, но няма как да получите еднозначен и успокоителен отговор.

А сега по темата - без точно поставена диагноза няма как да се отговори има ли вероятност за генетично предаване. Има редици болести, които за съжаление се унаследяват -  част от описаните от вас симптоми се вписват в тях. По-голямата част не се унаследяват и друга част от описаното от вас насчва към тях. За това трябва точна диагноза.

Според мен при два опита за самоубийство надали става дума за шизофрения.
Виж целия пост
# 14
За шизофренията точно не знам, но от личен опит знам, че депресията се унаследява. Баща ми се е самоубил, сред доста тежък депресивен епизод. Аз също от малка съм все в депресии. Мой близък приятел загуби наскоро майка си. Самоуби се. Дълги години приемаше хапчета, за да се справи с депресията. Моят приятел и брат му също са на хапчета и са в депресия постоянно. Вече не им действат дори. Страх ме е какво ни очаква...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия