Първо тримесечие-депресия и страх

  • 984
  • 6
Здравейте момичета ,бременна съм в 8г.с .Преди да забременея страдах от паническо разтройство и успешно го лекувах с лекарствена терапия.Забременях и намалихме с доктора лекарствата в безопасна доза.Но   получих сърцебиене,страх да излизам и безпокойство.Лекарите ми казват,че в първите три месеца поради рязко завишаване на хормоните било нормално.Казват,че като вляза в четвърти ще се оправя от само себе си,защото самата бременност.лекувала тези състояния.Някоя от вас била ли е така в началото и да се е успокоила след първите три месеца?
Виж целия пост
# 1
Да, и аз бях така. Наложи се да си спра лекарството и първите 3 месеца бях много зле. След това обаче постепенно всичко влезе в поносимо състояние, особено като видях, че бебето се развива добре и не съм му навредила с лекарството, което пиех преди да забременея.
Опитай се да почиваш повече и да си намериш нещо, което те разсейва. Дръж и постоянна връзка с лекуващия те лекар, защото е важно да си следиш състоянието, тъй като след раждането понякога се получава и следродилна депресия.
Желая ти лека бременност и здраво бебче.
Виж целия пост
# 2
Благодаря за отговора!Значи при вас след третия месец мина всичко от само себе си и се чувствахте добре? Защото аз откакто забременях и спрях медикамента вече втори месец имам страхове,сърцебиене ,безпокойство...Казват че след третия от хормоните жената се успокоявала и че ще се оправя от само себе си...При вас така стана нали?
Виж целия пост
# 3
Спрях си хапчетата веднага след като разбрах, че съм бременна. Още като ми закъсня цикъла, като го направих рязко и доста зле ми беше. Пък и отделно много се страхувах, че съм навредила на бебето  заради лекарството. А и от цялата тази промяна на тялото, на живота. И аз не исках никъде да излизам, имам си разни фобии и тогава избуяха.
След третия месец и особено след първата фетална морфология, когато видях, че бебето е добре, някак постепенно почнах да се успокоявам, да приемам промените в тялото си, много се радвах, че съм бременна Grinning
Със сигурност хормоните през първото тримесечие са ужасно разбъркани, второто тримесечие беше много по-спокойно, а в третото вече си мислех, че мога постоянно да съм бременна:stuck_out_tongue_winking_eye:
Тъй че да, някак си от само себе си стана. Даже не вярвах като ми казваха разни приятелки и особено свекърва ми, че след третия месец става по-лесно, но поне при мен така стана.
Виж целия пост
# 4
Благодаря ти мила за подкрепата!Моля се да мине след третия ,че това сърцебиене и страх и безпокойство....Надявам се да минат ...
Виж целия пост
# 5
Благодаря ти мила за подкрепата!Моля се да мине след третия ,че това сърцебиене и страх и безпокойство....Надявам се да минат ...
Да не те разочаровам,но едва ли ще мине.С напредването на бременността притесненията се засилват - от това как ще родиш,дали всичко ще е добре с теб и с бебчето,грижите за него.Наляга те както се казва предродилната депресия.Казвам го от личен опит.
Виж целия пост
# 6
Аз си изкарах цялата бременност с АД и всичко беше наред.Сетето ми е живо и здраво ,а аз си спести тормоза от паник атаките
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия