Липсва ми самоувереност🙁

Няма рецепта. Ако не го преодолееш сама, няма как да стане. Още по-малко с глупави съвети от рода на: да не ти пука, купи се хубави дрешки и т.н. Само ако живееш в стерилна среда има вероятност да се справиш лесно, но това няма как да се случи. Въпрос на характер е. Може с времето да го " израстеш", както се казва. Когато ти се появят проблеми и започнеш да ги решаваш, да добиеш смелост.Дано!

Няма кой друг, ти трябва да си помогнеш. Отношението на околните към теб е отражение на това как ти самата виждаш себе си. Ако покажеш малко самочувствие, веднага ще се промени и тяхното отноешение.

На първата ми сериозна работа в началото изпитвах подобни трудности - колективът затворен и работата над моите компетенции тогава.

Fake it till you make it, това е моят съвет, увереността идва с опита. Ако те е страх да  не ти се смеят ако се издъниш - бъди забавна и ги разсмивай - така при издънката никой няма да ти се смее от злоба.

Относно външният вид - спорт, повече усмивки и здравословен начин на живот. Избягвай комуникация с хора, които те потискат.

Авторке, звучиш разумно и си осъзнаваш проблемите, което е по-добре, защото не осъзнаеш ли - можеш да затънеш дълбоко. Гледай го на позитивно, остави лошото ти минало - миналото си е миналото, няма какво да се връщаш назад, за да се мъчиш още излишно. Помисли си какви още проблеми имаш, за да ги изкорениш.

И да, знай, че разумните хора те разбират, а не ти се подиграват.

Тъй като търсиш съвет, казвам как бих постъпила аз. Относно:
Проблем 1- Отговори сама на себес си какво е нужно, за да си успешна след тази промяна? Ако е вид обучение например - мини го. Ако ти липсва поведение (а щом си с ниско самочувствие, навярно това е голяма част от проблема), направи следното...Помисли как би се държал перфектния кандидат/работник на тази позиция: работа, отношение към колеги, шефове и се дръж така. Също какви курсове/способности биха те направили ценна в новата ти роля?
Проблем 2- Подобно на 1, помисли с какво би била нужна/ ценна за колеги, приятели, но най-вече за себе си.
Мисли за себе си като за статуя, която сама можеш да изваеш, така както на теб ти харесва. Успех!

Започни с отражението в огледалото. Какво не харесваш в него, как можеш да го промениш, можеш ли да превърнеш недостатъците в предимство?

Благодаря на всички, които се включихте🤗

Ън, права си - ако не го преодолея сама, няма как да стане. Просто трябва да се взема в ръце и да се изправя срещу страховете си. Боря се точно за това, да придобия смелост и най-вече да се науча на самоувереност.

Не се сърди, човече, много точно казано : Отношението на околните е отражение на това как аз самата виждам себе си. Все се притеснявам, че ако покажа самочувствие - ще е в повече и ще се изтълкува погрешно. Определено
трябва да поработя и върху това.

bratan, така е - увереността идва с опита. Тепърва навлизам в нещо твърде ново за мен и се страхувам, но се надявам, че ще добия опит и най-накрая ще придобия тази увереност, от която толкова много имам нужда.
Определено спортът ще подобри много начинът ми на живот, но все не ми остава време. Може би след като потръгнат нещата с работата и се успокоя ще пренаредя и организирам ежедневието си, така че да ми остава повече време.

6510, хубав съвет си ми дала да не гледам към миналото и само напред, но няма как да забравя някои неща от миналото, които са ме наранили и са оставили не толкова хубави спомени.

DoReMii, да липсва ми поведение. Зная, че човек трябва да работи много за личностното си развитие и когато постигне някакви успехи, самоувереността постепенно идва.
Опитвам се да се фокусирам върху това.
Много ми хареса това, което си написала. Да мисля за себе си като за статуя, която сама мога да извая - така, както на мен ми харесва. Толкова много искам да подобря поведението си, комуникацията си с околните, искам да изкарам още много курсове за професионална реализация, но ме спират толкова много неща за момента. Но за вбъдеще просто ще пренаредя приоритетите си.

G&B, в отражението на огледалото виждам уморени очи. Прикривам с коректор, но погледът ми е такъв. И други неща в лицето си не харесвам, могат да бъдат коригирани. Все си мисля, че с една по-приятна външност ще се чувствам по-добре и по-уверена, работя и по този въпрос, но не стават така бързо и лесно нещата. Но и в това отношение се разколебавам понякога. Знам, че трябва да се приемам такава - каквато съм.

Ако става въпрос за някаква любов, мога да ти кажа, че няма смисъл да страдаш точно за това, защото почти на всеки му се е случвало, има си по-тежки неща от това. И пък си хабиш чувствата за някой, който не те е оценил вече. Има си свестни мъже, които не биха направили простотии, че да те наранят и отблъснат. По-важното е да си научиш уроците и да го даваш по-опитно напред. Толкова разумно звучиш и вярвам, че ще се оправиш. Вярно, че бавно по бавно се поправят нещата, така възприема психиката ни, нужно е само вяра, сила и разум да имаш.

Няма защо да си несамоуверена, нито какво да е, просто си осъзнала нещата и това е стъпка напред, поработи по себе си, за да се направиш такава, каквато се искаш - силна, смела жена, бъди за пример. И да се чувстваш най-добре в себе си, това е най-важното!

Пращам ти сила.

Мило ми стана да те прочета и с най-огромната си емпатия твърдя, че горните неща са пълни глупости - 'след като, тогава ще', 'спират ме толкова много неща', 'за в бъдеще ще'. Изкуствено си слагаш условия, които, дори и да се изпълнят, ще си поставиш нови и пак ще се отдалечаваш от добруването си. Начинът, по който описваш проблема си, говори за една много тревожна и свръхкритична към себе си личност. С подобна нагласа не бих се изненадала, ако споделиш, че си си докарала и разни хронични здравословни проблеми. Очевидно си интелигентно и чувствително момиче, но самобичувайки се и позволявайки на миналото да ти спъва настоящето... не действаш конструктивно. И няма кой да ти помогне, ако ти не пожелаеш.

Бих искала да ти кажа няколко неща:
1. Най-най-най-важното - опитай да започнеш да регистрираш мислите, които сриват самочувствието ти. Слушай се какво си повтаряш наум и как то те кара да се чувстваш. Опитай се да разграничиш себе си от мисълта. Определен вид мисли са просто лош навик и нищо повече. Те не са истини. И не дефинират теб. Повтарям, не са истини. Отначало ще ти е трудно да не им се връзваш, но, ако се научиш да ги наблюдаваш, ще имаш избора да им вярваш или не. Механизмът на 'самосаботаж' обича да почива на някои неоспорими факти, но добавя пълно изкривяване на значението им. Затова е много лесно да му се поддадеш.
Прост пример: 'имам голям нос, значи съм грозен и никой няма да ме хареса'. Големият нос (голям пак е относително спрямо пропорции на лицето + средна големина на носовете на хората, от които си заобиколен) е да речем вид факт. Изводът, че това те прави непривлекателен за другите е измислица на страховете ти и нищо повече. Дори и да са те подигравали някога точно по тази тема, то е било породено от същия тесногръд и необоснован страх/разбиране, който по една или друга причина е бил втълпен в главите на въпросните деца.

2. Историите с подигравките... са истории, които са минали отдавна, а ти си преразказваш и със сходен интензитет вярваш, че си жертва, че си слаба, че не ставаш. Време е да ги пуснеш. Понякога е сладко-горчиво да потъваш в тях, търсейки потвърждение на тезата, че тогава нещо не ти е било наред, че положително и сега не ти е, а и защо ли да вярваш, че някога ще бъде. Сладко е, защото са познати, защото са изградили някакъв аспект у теб. В някакъв смисъл са част от теб. Но сама виждаш, че вече не ти служат по хубав начин. Може би имаш и други истории, истории, които доказват, че си супер и се справяш. Ако имаш такива, преразкайзвай си ги по-често. А старите плочи с тормоза... ако е било много жестоко, препоръчвам да потърсиш професионална помощ, за да се освободиш от тях.

3. Не очаквай от други хора да ти помагат да преодоляваш проблема си. С текущата ти менталност си представям как по-скоро ще срещаш хора, които ще имаш чувството, че те предават и само повече ще потъваш. А и честно казано не е тяхна отговорност да те измъкват откъдето и да е. Дори и с добро желание не биха могли, ако ти вече не си започнала процеса.

4. Дори да се провалиш, животът ти няма да свърши. Ще продължиш напред по един или друг начин. Пред теб не зее бездна, която няма прескачане. Само страховете ти са в повече.

5. На това за външността дори няма да ти повярвам, критичке. (: Но външността... следва. Да, няма как да си вдигнеш самочувствието и това автоматично да те преобразува в някакво друго идеално мечтано тяло. Но има как да се видиш с други очи, да си окей със себе си и да се харесваш.

Смелост ти желая. Да намериш нещото, което работи за теб. Трайното подобряване на самочувствието понякога не е работа за ден, месец или година. Трябва да си преформулираш тезите в главата и да се пазиш от отровни мисли, хора и влияния.

Аааах, не се извинявай за спорта, че нямаш време! Аз намирам, че съм затънала до уши в работа.
И изобщо, спортът е от малкото занимания, в които имаш пълен контрол и упражняваш полезна агресия, да си вдигнеш задника и да потичаш например. Идеален начин да стартираш търсената промяна.

Липсата на самоувереност е, бих казал, типично женска черта. И аз имам една "несамуоверена" вкъщи, дето постоянно разправя, че не знае немски, а за да я приемат в университета за второто си висше и трябваше сертификат С1 и тя го изкара, без проблеми. Отделно имам сестра, дето и тя е "несамуоверена" иначе е адвокатка с 3000лв заплата.

"Несамоувереността" при жените е дълбоко вкорененна и се дължи на един прост факт, който пък е следствие на нещо, но следствието  няма да го споделя тук. 

Факта е, че жените постоянно се сръвняват с околните и около тях има винаги някой "по-хубава", с "по-големи гърди", с "по-хубав мъж", с "по-голяма къща", "бяга по-бързи", "по-дълги крака има", "децата и имат по-добри оценки",.......
Списъкът  е безкраен. И всеки елемент от този списък е една причина за несамоуверост.

Или накратко, нуждата от постоянна валидация. Точно така, Тропси! Къде е по-малко, къде е повече, има го това.
Изключения и на това правило има, както обикновено, но са по-малката част.

Съгласна за първото.

За второто - опитите за сравнение са следствие от неувереността. Уверените хора нямат нуждата постоянно да проверяват къде се наират относително спрямо другите по най-различни теми. Има неувереност, която се сравнява и 'губи' - т.е. 'аз съм по-малко от другия'. Но да се сравняваш и да 'печелиш' сравнението също е неувереност.
Та, причината не е в конкретните елементи на този 'безкраен списък'. Тръгнал ли си да се сравняваш, конят отдавна е в реката.

Joyful,

Не се разбира точно каква ти е тезата.

Ако ми кажеш с кого се сръвняват успешните, ще те призная.