Изневерих

  • 10 761
  • 135
# 75
Раздели се със сегашния си партньор,съквартирант или там какъвто си го наричаш, защото едва ли момчето заслужава такова отношение. Правила си секс за една вечер и уж ти е гузно, но продължаваш да си контактуваш с другия пич. Искам нещо без ангажименти с другия, ами ок,ама остави поне сегашния. После се сърдите , че мъжете не били сериозни.....то с такива отношения каква сериозност да има.. изобщо замисляла ли си се,ако си с новия пич и стане примерно нещо сериозно и сте заедно с години, че той винаги може да е в съмнение,че ти всеки момент можеш да кривнеш  и да изневериш на него по този начин..
Както и не е сигурно, дали той няма да се влюби още по-лудо в следващата и да забрави на бързо, колко съм му специална нали?
Защото, хайде няма нужда да му вярвам как той е очарован от мен, как не срещал такова момиче друг път в живота си и колко прекрасна съм му... мина времето в което съм вярвала, че съм единствена и неповторима...
Аз на думи не вярвам, сигурно всяка следваща е "любовта на живота му"...
Момчето е на 25г... едва ли има супер сериозни намерения... и не знам защо настоява за връзка, след като привидно е женкар, който си изгуби ума по мен преди да е разбрал името ми, а какво остава, ако някоя му обърне внимание.
Мисля, че не е от типа мъже за мен. И ще имам да страдам, ако се обвържа с него.
Не знам кой от нас ще се съмнява повече.
Започнах да мисля, така и така него го няма, а аз все още не съм провалила връзката си...
Виж целия пост
# 76
Един гуру беше казал " Хората, които изневеряват, го правят не защото не уважават партньора си, а защото не уважават себе си!"
И това е абсолютно вярно. Такива хора са толкова несигурни в себе си и нуждаейки се непрестанно да бъдат оценени, те търсят тази оценка навън.
Ако всеки достатъчно обича и уважава себе си, ще цени и партньора до себе си. Ако изпитва някакви липси на внимание, разговори или близост, трябва да се запита защо това се случва и как може да се промени, преди да търси одобрение от вън...
Виж целия пост
# 77
Todorova97, аз не мога да те разбера. Няколко пъти написа, че връзката ви е изчерпана, че сте като съквартиранти, а сега:
Започнах да мисля, така и така него го няма, а аз все още не съм провалила връзката си...
Не искаш да проваляш връзка, която е изчерпана? Ако си нещастна в нея, не знам какво очакваш. А и си и много млада. Избора ти е много по - голям от сегашния и женкаря.
Виж целия пост
# 78
Съжалявам, че ще бъда толкова крайна, но за мен това е нещо унизително! Няма значение “Ама не съм му дала повод” “Той е хлътнал по мен”.... Е как не си, като ти споделяш, че той е прекрасен с хубава физика и т.н. Направо ума не ми го побира. Аз всеки ден срещам мъже с физика на културисти и чаровни- дай да спим с всеки срещнат и хубав според критериите ни. Отишла си и си си вдигнала краката : Това само по себе си говори, че ти имаш някакви чувства явно. Секс без чувства едва ли — има, но ти описваш този като дрън дрън хубав дрън дрън галантен.. значи и ти имаш някакви чувства. Не знам, аз се обърках в отговора си, но пък се и ядосах за момчето, което е в невидение. Ако наистина не го искаш го зарежи, много по-достойно ще бъде от това да спиш с друг докато си с него. Оффф... :/
Виж целия пост
# 79
И аз имам подобрен проблем с приятелката си.
Пиши ми на лично и можем да сме си полезни взаимно Simple Smile))

quote author=__Lina__ link=topic=1142727.msg39317069#msg39317069 date=1568587981]
Здравейте!
Имам сериозна връзка от 2г, в застой е и напълно изчерпана според мен към този момент.
Живеем заедно като съквартиранти, ако не се караме то си мълчим, защото няма какво да си кажем с приятелят ми.
Още от самото начало не върви, връзката не отговаряше на моите очаквания и изисквания за такава. Това е малко предистория.
Преди половин година заминахме за чужбина, за да работим.
Там се запознах с момче, което ме боготвореше, помагаше ми в работата и ме караше да се чувствам по начин, отдавна забравен за мен... желана.
Да поясня-не бях го провокирала по никакъв начин, просто той ми симпатизираше от първия ден. Впечатлила съм го и аз не знам как, не се имам за нищо особено. И не му бях обърнала внимание, докато не се усмели да ми сподели, че е влюбен в мен, това пред поне 10 човека и докато бяхме на парти по повод рожден ден. Реагирах, мисля адекватно, питах го дали е луд, да ми се обяснява, докато приятелят ми пие вътре. Въпросният не престана да ме ухажва, без повод ми беше купил цветя дори и винаги ми напомняше колко е луд по мен.
Да кажа и две думи за него - хубаво момче е, със страхотна физика, галантен, от тези мъже на които можеш да се опреш, вдъхва сигурност и изглеждаше много отдаден.
Изминаха няколко месеца, в които си беше загубил ума по мен, появяваше се уж случайно там където съм, готов да ми се притече на помощ...
А аз, аз неусетно се влюбих в отношението му към мен, в начина по който ме гледаше, в това, че бях значима за някого. Да поясня, че момчето не се притесняваше от приятелят ми и никога не е прикривал симпатиите си към мен, дори му беше все тая, че съм обвързана.
И сега по същество, защото става дълго, изневерих, отидох в момчето правихме секс и след по малко от 24ч вече ни деляха хиляди километри... точно така го бях планирала, знаех, че ако остана чувствата ми ще ме изпепелят.
Не исках да злепоставям приятеля си, той не го заслужава. Просто живеехме врата срещу врата и знаех, че ще ми тежи съвестта след случилото се.
Не мога да го погледна в очите, съвестно ми е за постъпката ми и в същото време знам, че трябваше да го изживея.
Не съм залъгвала другия, казах му, че го желая и ме привлича. Но не съм готова да напусна приятелят ми, заради този моментен импулс. Момчето явно грешно ме разбра и започна да ми се врича във вечна любов, даже беше решил с мене да живее като се прибере... а аз не искам нищо повече от секс, без ангажименти към него.
Все още мисля за него и затова, което ми се случи, но не желая да си създавам проблеми. Гузно ми е, защото не успях да устоя... и предадох приятелят ми, не сме един за друг, но не заслужава.
Как да излекувам съвестта си?
[/quote]
Виж целия пост
# 80
Поне не лъжи приятеля си седни кажи му поговорете си. А с ония е било само една вечер. Максимум два месеца да сте заедно , щом се заглежда по момичета които са обвързани. Първо той няма уважение към теб и към твоя избор.
Второ няма уважение към приятеля ти.
Трето ти си нямала уважение към приятеля ти в тази нощ.
Най - добре е да седнете да поговорите, онзи който ти сваля звезди е само за един ден.
Този който иска да ти свали небето е за постоянно.
А и според мен вие сте си направили връзката в застой. Пораздвижете се вече си опознала приятеля си говорете си правете нещо заедно. Разкажи му поне да знае. След време ако имате дете тази нощ ще в виждаш всеки ден като погледнеш детето си !
Виж целия пост
# 81
Преминах през толкава много емоции за времето след изневярата.
Истината е, че ме промени изневярата, никога няма да съм същата и не знам как ще преодолея тежестта.
Спрях да се храня, сънят ми също се наруши. Аз наистина страдам и искам да изкупя вината си, но не знам как...
Обмислям посещение при психиатър, не знам дали ще мога да се справя без медекаменти.
Светът ми се срина и ако приятелят ми разбере не знам как ще се съвзема, страх ме е, че животът ми ще изгуби смисъл.
Всичко провалих...
Моля ви за помощ, мили хора, аз не мога да споделя с никой, освен с вас.
Не знам как да излекувам душата си, изтедавам се и не си намирам място.
Буквално агонизирам.
Имам добрестта да му призная, но как ще го преживее, той не даслужава тази болка.
Много съм объркана.
Виж целия пост
# 82
Когато човек е допуснал грешка, редно е да поеме отговорност, но чак да се самобичува....не. Да се  обиждаш и обвиняваш няма да върне миналото. Просто си наложи на ума да не правиш вече така. Ако обичаш момчето.

Ако не го обичаш, може би е време за някакъв период,в който да си сама и да си премисляш нещата. Може би просто те е страх от самотата?
Виж целия пост
# 83
И от самотата и от болката, която ще му причиня... от цялото унижение, което ще преживее.
Не знам дали момчето ще запази тайната ми, това още повече отежнява ситуацията.
Обичам го и винаги е било така, по стечение на обстоятелствата се озлобих към него, но днес искрено съжалявам и не мога да го погледна в очите.
Веднага изплуват болката и сълзите, които ще видя. Аз не знам дали щу мога да продължа животът си, сега изобщо не ми се живее. Искам да умра, искам да приключи страданието ми.
Виж целия пост
# 84
И от самотата и от болката, която ще му причиня... от цялото унижение, което ще преживее.
Не знам дали момчето ще запази тайната ми, това още повече отежнява ситуацията.
Обичам го и винаги е било така, по стечение на обстоятелствата се озлобих към него, но днес искрено съжалявам и не мога да го погледна в очите.
Веднага изплуват болката и сълзите, които ще видя. Аз не знам дали щу мога да продължа животът си, сега изобщо не ми се живее. Искам да умра, искам да приключи страданието ми.
Леле, тук усещам леко (само леко ли?) преиграване. На фейк отива темата, то бива, бива, ама чак пък толкоз ?
Виж целия пост
# 85
Не е фейк. Какво да сторя, за да ви обедя. Как да ви докажа?
Достраша ме, защото май момчето се е раздрънкало, за какво преиграване може да става въпрос? Хора, разберете, не мога да се отърся от чувството за вина...
Виж целия пост
# 86
Голяма драма, голямо нещо. Ще го преживее, не бой се.
Приключвайте и давайте нататък.
Виж целия пост
# 87
И накрая какво излезе? Не е проблем да си представяте друг мъж в леглото, но е проблем приятелят Ви да научи?
До преди месец не искахте приятеля си и не се поглеждахте, а сега не искате да живеете без него?
Всяка от нас в живота си е харесвала и е изпитвала тръпка. Всички ние обичаме да сме желани. Да, случва се дори при щастливи връзки.
В такива случаи или се въздържате в името на връзката си и от уважение към партньора си, или напускате половинката, или изневерявате с всички последици. Реакцията Ви ми се струва пресилена, но ако наистина имате такива мисли, свържете се със специалист. Не е нормално млада жена да няма желание за живот заради такава щуротия.
Виж целия пост
# 88
И от самотата и от болката, която ще му причиня... от цялото унижение, което ще преживее.
Не знам дали момчето ще запази тайната ми, това още повече отежнява ситуацията.
Обичам го и винаги е било така, по стечение на обстоятелствата се озлобих към него, но днес искрено съжалявам и не мога да го погледна в очите.
Веднага изплуват болката и сълзите, които ще видя. Аз не знам дали щу мога да продължа животът си, сега изобщо не ми се живее. Искам да умра, искам да приключи страданието ми.
Леле, тук усещам леко (само леко ли?) преиграване. На фейк отива темата, то бива, бива, ама чак пък толкоз ?

И аз мисля, че е фейк темата.
Такива завои прави авторката  Laughing
Виж целия пост
# 89
Да, защото съм психически лабилна.
И ми е много тежко, не знам как да се справя, искам да си поговоря някой, но няма с кого, всички са големи моралисти край мен, а как да кажа на майка си, като най-близък човек?
Представям си се сама, останала съвсем сама! Защото, колкото и да ме обича, колкото и сълзи да пролея, как да ми прости момчето ми, ако му кажа...
Ще си остана съвсем самичка, имам една приятелка в чужбина, а тук само познати на кой мога да разчитам? Кой ще се отзове на помощ? Виждам само един изход, да спра да дишам, това е.
Надявам се да затворя тогава голямата уста на момчето с което изневерих, защото си сасипах животеца хора...
Ето до това води изневярата, до разбити животи, а това е само началото, понеже все още не знае приятелят ми.
Как да залича причиненото от мен??? И с хиляди добри постъпки не ще успея...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия