Детство мое, реално и вълшебно

Публикувана: 20 септ. 2019, 10:41 ч.

Последно мнение: 20 септ. 2019, 17:23 ч.

434

Анонимен

20 септ. 2019, 10:41 ч.

Здравейте! Искам да ви попитам, кой е любимият ви детски спомен в училище ? People Angel

Вчера се сетих за нещо, което пробуди в мен желанието за темата. Спомних си как се вълнувахме, когато госпожа Т. ни слагаше печатчета в тетрадките. Винаги гледахме кой, какъв е получил- розичка, патенце и т.н. Освен това се сетих, че много обичах да съм дежурна - Клас стани, клас мирно Bowtie

Надявам се темата да събуди много усмивки и красиви спомени Heart Eyes

Виж целия пост

Анонимен

# 1 20 септ. 2019, 11:27 ч.

Като ученичка много обичах да рисувам в тетрадките и пишех много грозно. След часовете, докато другите деца играеха, аз редовно седях и преписвах задачите по математика. Един ден ми писна и най-прилежно си ги написах красиво и подредено, обаче като дойде време за преписване и пак чух своето име. Ех, викам си, какво пак направих и с нежелание се замъкнах към бюрото на учителката. Пък тя милата ме викаше, защото не можеше да повярва, че това е излязло от моята ръка и искаше да ми изкаже изумлението си. Та, този спомен ми е любим, как видиш ли, старанието ми е било възнаградено.

Виж целия пост

h.d.

Редовен потребител

# 2 20 септ. 2019, 11:50 ч.

Обожавах да съм отряден председател. Една година класната реши друго момиче да изземе функцията, да не съм все аз. На първото събрание на класа тая се смееше като побъркана, дума не можа да обели. След кратко съвещание в коридора ме върнаха пак мен. Mr. Green

Обичах да командоря.
В гимназията само аз бях от друг град/ село, останалите- гражданчета. Ами, пак аз събирах парите за букети и подаръци за съученици и учители.
Другият ми любим спомен е столът. Страхотна супа. Вуйна ми беше готвачка и ми досипваше допълнително.

Виж целия пост

Nedinka

# 3 20 септ. 2019, 11:51 ч.

Аз съм тръгнала на училище на 6 години, съвсем случайно. На 12-13 септември след море майка ми ме завела в градината и й казали, че не могат да ме вземат, защото според някоя си наредба децата, родени до средата на годината, трябвало да тръгнат на училище. И понеже нямало кой да ме гледа у дома, ме пратили на училище. А аз никаква идея от букви, числа, да не говорим за четене и писане.

Случка 1: След първите 3 дни в училището прибирам се у дома и твърдо заявявам на майка ми, че повече в това училище няма да стъпя. Малка, ама инатчийка. На въпроса на майка ми 'защо' - показаха ни цялото училище и никъде нямаше кукли Simple Smile

Случка 2: Учителката ми все се оплакваше на нашите, че са ме пуснали 'боса' на училище. И един ден, докато се прибираме с майка ми, аз все пак се осмелих да попитам: Мамо, защо другарката Коцева непрекъснато казва, че ходя боса на училище, след като вуйчо ми носи толкова хубави обувки от Германия?

Случка 3: Похвалите за мен не бяха много, но веднъж получих: Отлично, браво, Неди + звездичка

Виж целия пост

Анонимен

# 4 20 септ. 2019, 13:07 ч.

Едно време всички тръгвахме "боси" на училище, то си беше норма.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 5 20 септ. 2019, 13:59 ч.

Любимият ми спомен е от последния учебен ден, отивам и знам, че после ме чака лято, море и свобода...
Въпреки че бях много прилежна ученичка и отличник, направо ненавиждах училището. Отгоре на всичко съм родена на 14-ти септември, чак като завърших го заобичах Laughing