Здравейте.
Моля за съвет как да процедирам от тук нататък.
Преди точно един месец се махнах от къщата на този индивид след поредното му (по негови думи) "възпитание" върху мен и психиката ми. С детето си съм, което е на година и четири месеца и не е записано на детска градина и ясла. През този месец се срещнахме няколко пъти с индивидът, който разбира се се държеше по време на срещите много мило, грижливо и любезно както всеки път се държи след всеки негов "възпитателен урок" върху мен (държи се добре после отново зле и после пак добре и после отново зле). Аз за да си събера всички мой вещи и някои дрехи на детето ми бяха причината да се срещаме в домът му, а и за да си види жената и рожбичката, защото му липсваме и той има интерес към детето и иска да го отглеждаме и да му се радваме.
От три дни насам започна старата песен на нов глас - отново заплашва и мен, семейството ми и моите близки, при които си мисли, че съм в момента, с бой и палежи на коли и домове, че и убийства, ако не се прибера при него, а аз не искам и няма да се върна при индивидът отново. Няма да поддържам повече абсолютно никакъв контакт с индивидът. Имам пусната жалба в полицията от 22.08.2019г. за системен психически и физически тормоз. По препоръка от тяхна страна тогава беше идеята да поддържам мирни взаимоотношения с този индивид от разстояние по телефона, защото детето не беше при мен в този ден и още няколко след това.
Не работя в момента, защото нямам майка или баба, които да ми помагат с детето, не получавам майчинство за 2-рата година. С ТЕЛК съм над 70% и с детските надбавки на месец доходите ми не са никакви доходи. Имаме къде да живеем и да се храним с детето ми докато си стъпя аз на краката, защото собствено жилище си нямам. На Татко си, който си намери половинка, с която да остарее не мога да разчитам за жилище в близките 2-3 години.
Онзи индивид има къща, която е на баща му. Имам съдебни медицински от миналата година едно и сега от тази година ново. Всички свидетели на случките ни с "възпитанието" му са си негови приятели. Аз също имам свидетели, но не по време на случката, а след нея.
Какво да правя аз от тук нататък.
Не ме е страх толкова много от индивидът с паническите му атаки и заплахи, а от това, че не работя, нямам собствено жилище и адекватни доходи за да си подсигуря такова. Искам и да го осъдя този индивид за родителските правата над детето, защото е припознато от индивидът. ИСКАМ СИ ДЕТЕТО ИМАМ ОГРОМНО ЖЕЛАНИЕ ДА СИ ГО ОТГЛЕДАМ И САМА, НО НА СПОКОЙСТВИЕ без индивидското "възпитание", без забележките на майка му и грубите просташки майтапи на баща му.
Отворена съм на предложения за работа в гр.София или от вкъщи през компютъра, и ще съм Ви сърдечно благодарна!
Той - индивидът е добър човек, винаги ще ти помогне с каквото може. Има си широка и чаровна усмивка и притежава много дар слово. Живее и разполага с много приятели и познати за масата и за под нея...
Аз го видях с що за човек е той и късно се усетих, нямах такава нужда да се измъчвам и да търпя почти 3 години това.
Успях да се измъкна от собствената си илюзия и най-голяма лъжа, че нещо ще се промени в името на нашето семейство. Семейството което създадохме с толкова много обещания и наистина "истинска" любов и разбрах по ужасен начин, че вината не е изцяло моя за нашето неразбирателство и лошо отношение един към друг.
Осъзнах, че той е абсолютен рецидивист с криминално минало и минали наркотични зависимости, които са го убили като човек и ограничили необратимо човешките възможности у него и сегашни нови лоши зависимости, които са против общото благо на семейството - алкохолни и хазартни.
Няма да се промени, то аз на това се надявах като се врънах след тия два пъти, в който ме "възпита" стабилно. Като единия път в присъствието на моята любима свекървица, на която бяхме на гости с преспиване с детето и която не знам защо ме мрази или ме намрази до мозъка на костите си в даден момент!?!?
Не ме интересува, чувствата са си нейни, а не мой. И тя си "пийва" в компания от години и баща му на индивидът си "пийва" и той цял живот. Разделили се с майка му отдавна, когато индивидът бил на около 10 годишна крехка възраст. В случаят си е нормално индивидът да си "пийва" и той често - всеки ден, да спре да се учи и да тръгне по пътят на наркотиците и затворите. Да не знае що е това чудо "СЕМЕЙСТВО" и как се отглежда то за да просъществува в мир, любов и хармония...
Както и да е, да са живи и здрави всичките. Аз с щастие ги дарих, а те мен с безценен урок за цял един мой живот. Аз им благодаря и ги отпращам от сърцето, душата и съзнанието си.
Но аз моето дете не желая да вижда и да се учи от такъв пример за подражание и възпитание в бъдеще.
