Пубертетът при момчетата - тема 6

  • 37 128
  • 770
# 120
А при нас драмите са сърдечно-екзистенциални "Нямам приятели", "Другите не ме разбират" и т.н. Опитва да влезе в ролята на жертва, но толкова реално, че ако не бях видяла лично как се заяждаше с един свой съученик, щях наистина да повярвам, че са го нарочили.
До началото на седмицата беше супер щастлив, всичко беше наред, снощи ми заяви, че се отказва от екскурзията в училище, защото няма приятели и ще е "гадно".
Освен това утре започва едно състезание, в което ще участва и за там също с пораженческа нагласа тръгва.
Този пубер ще ме побърка с драми, честно ви казвам.
Виж целия пост
# 121
Момичета, здравейте!
В последно време съм в ситуация, в която  не съм сигурна какво точно да предприема. Иска ми се да чуя различни мнения и гледни точки.
Синът ми от много години е активен спортист и състезател и съвсем до скоро беше изцяло отдаден на тази си дейност. Но, и тук не ни бяха спестени внезапните промени, характерни за възрастта. Една сутрин каза, че иска да си даде малко почивка и в момента  желанието му е да се занимава също така активно с друг спорт, който му бил много интересен, атрактивен, социален и т.н. Въобще много е въодушевен и ентусиазиран. Няма шанс и физическо време да ги съчетава и двата.
Наясно съм, че в пубертета се променят много от предишните интереси и средата и не съм изразявала негативно мнение (поне не на думи, защото си беше шокиращо, точно защото дойде внезапно и съвсем неочаквано).
И тук вече е новият момент за мене - той ще трябва да вземе първото си самостоятелно решение за нещо, което е особено важно за него - да се върне ли към предишния си спорт, или да обяви на клуба и треньорите, че приключва и да се насочи изцяло към новата активност.
Казали сме му, че каквото и да реши, има нашето разбиране и подкрепа и ако поиска съвет от нас, сме на разположение да си поговорим, но досега не е пожелал.  Отлага решението си, защото е много важно за него и не е напълно сигурен какво точно иска, а аз едва се удържам да не се намеся в определена посока. Дали поне да инициирам разговор, или да го оставя напълно самостоятелно да се справи с това предизвикателство?
Трудна работа, хем вече не е вчерашното дете, хем още не е и голям и му липсва житейски опит.🤔
Виж целия пост
# 122
Инициирайте разговор.
Навремто родителите ми така оставиха сестра ми да реши дилема с образованието си, тя избра по-нелогичния вариант на база емоции. Те знаеха, че е грешка, но не се намесиха изобщо, дори само с безпристрастен разговор, точно след  3 години вече беше необратимо и ясно, че е сгрешила, съответно в нея и до днес стои едно обвинение, че е трябвало да говорят с нея, че са я оставили да вземе сама прекалено важно решение и т.н.
Виж целия пост
# 123
Момичета, здравейте!
В последно време съм в ситуация, в която  не съм сигурна какво точно да предприема. Иска ми се да чуя различни мнения и гледни точки.
Синът ми от много години е активен спортист и състезател и съвсем до скоро беше изцяло отдаден на тази си дейност. Но, и тук не ни бяха спестени внезапните промени, характерни за възрастта. Една сутрин каза, че иска да си даде малко почивка и в момента  желанието му е да се занимава също така активно с друг спорт, който му бил много интересен, атрактивен, социален и т.н. Въобще много е въодушевен и ентусиазиран. Няма шанс и физическо време да ги съчетава и двата.
Наясно съм, че в пубертета се променят много от предишните интереси и средата и не съм изразявала негативно мнение (поне не на думи, защото си беше шокиращо, точно защото дойде внезапно и съвсем неочаквано).
И тук вече е новият момент за мене - той ще трябва да вземе първото си самостоятелно решение за нещо, което е особено важно за него - да се върне ли към предишния си спорт, или да обяви на клуба и треньорите, че приключва и да се насочи изцяло към новата активност.
Казали сме му, че каквото и да реши, има нашето разбиране и подкрепа и ако поиска съвет от нас, сме на разположение да си поговорим, но досега не е пожелал.  Отлага решението си, защото е много важно за него и не е напълно сигурен какво точно иска, а аз едва се удържам да не се намеся в определена посока. Дали поне да инициирам разговор, или да го оставя напълно самостоятелно да се справи с това предизвикателство?
Трудна работа, хем вече не е вчерашното дете, хем още не е и голям и му липсва житейски опит.🤔
Наистина много деликатен момент! 🙄
Чета темата с интерес,понеже и моя хубостник е на прага на пубертета, та да съм запозната с какво ще се "сблъсквам" ( и моя е уж силно "запален" по спорта,тренира от 3 год. За сега всичко е спокойно.😆
Според мен момчето трябва само да прецени и реши какво повече го тегли.
Виж целия пост
# 124
Инициирайте разговор.
..... я оставили да вземе сама прекалено важно решение и т.н.

Въпросът е доколко това решение е "жизнено" важно...
Спортът неговото бъдеще ли е ? До кога смята да го упражнява и професионално ли? Ако е второто, може би трябва да говори с професионалист - треньори, хора от бранша с опит  т. н .
Вашето мнение, е ли по - правилното Disappointed Relieved, също е въпрос .

Ако не е жизнено важно,  нека се оправя сам (мое мнение).
Виж целия пост
# 125
Помогнете му да вземе решение. Накарайте го на лист да напише плюсове и минуси ако остане в настоящия спорт и ако се премести, после обсъдете нещата заедно, допълнете списъка. После го оставете сам да си реши.
Ако реши да смени спорта, посъветвайте го да остави отворени вратички,  ако в един момент размисли и реши да се върне.
Виж целия пост
# 126
Abigeo, имахме точно същия казус миналата година. Оставихме го сам да вземе решение и съответно сега си носи и последствията. Уточнявам, че спортът му е задължителен по много причини, но без да бъде професионален такъв.
Шест години тренира плуване, ходи по разни състезанийца, но нищо супер сериозно. Минимум три пъти седмично /това ние сме го казали!/, удобно беше като време, като локация- не, но измисляхме варианти. Добре му се отразяваше, даже много, НО не му беше много интересно, търсеше си отбор и това е. Най-добрият му приятел тренираше волейбол, въртя-сука, какво ли не измисли, записа се - часовете въобще не бяха удобни, мъкнеше по две раници на училище...ужас. Това беше една от причините и отбора да се разпадне и се наложи да тренира с малките. Хайде и това оставихме. Миналата година с отбора на училището по хандбал спечелиха някакви състезания, надъха се...познай какво тренира сега. Бяхме категорично против и му казахме, че това е последния спорт, който пробва. Въпреки това се записа, но, за съжаление, се оказахме прави, че не е неговия спорт.
Спортна натура, физически е здрав и ми е ясно, че треньорите го харесват и съответно го искат, но не може до безкрай да си променя желанията.
Виж целия пост
# 127
Същата работа със спорта - сменихме почти всички видове спорт и така и не си намери място . Сега е на тенис от 2 седмици и виждам , че пак почва да дърпа назад. За мен няма голямо значение какво ще спортува , а просто поне един спорт да има 2-3 пъти седмично , за да се движи. Но май вече изпускам положението -  миналата година втория срок не спортува нищо веднага отгледа сланинки около корема , които си носи гордо и до днес Sad.
Виж целия пост
# 128
Уточнявам, че спортът му е задължителен по много причини, но без да бъде професионален такъв.

само да уточня ,че професионален спортист е спортист , на който се заплаща и се оздържа със спорт. Много се бъркат тез понятия. На този етап те могат да бъдат състезатели, национални състезатели.
Виж целия пост
# 129
Моя тренира 5 дни седмично и е доста запален. Обаче, това е само благодарение на треньорите му. Миналата година беше в друг клуб и за малко да се откаже, докато не му предложих да смени и да пробва. Получи се.
Та, на въпроса - аз бих провокирала разговор с оценка на вариантите, но само ако е нещо сериозно (т.е. тренира сериозно). Ако е по- скоро за форма, бих го оставила да си взима сам решенията.
Виж целия пост
# 130
ОК, Amber, уточнявам - няма намерение да се занимава професионално със спорт.
Виж целия пост
# 131
Смятам, че решенията трябва да си ги вземат сами и да си носят последствията от тях, но не бих пропуснала един разговор преди да реши окончателно. Ако заяви, че не иска да ме слуша - да прави каквото реши, ако прецени, че има нужда от моите размисли - ще говорим. Ако засяга финансов въпрос смяната на спорта, бих го използвала като предтекст, за да проведем разговор. Успех!
Виж целия пост
# 132
Abigeo, ние минахме през подобен етап и то при нас беше изключително драчатичен и сложен. Спирането при нас беше принудително заради травма.  Вече две години се занимава и е много отдаден и запален и отново атакува и се състезава . Готви се сам без треньори и се учат един друг. Обичаше предния спорт, но никога не е бил толкова ангажиран както в момента с това, което тренира.

  Нито ние ,нито той мислим да се занимава професионално със спорт един ден. Той казва, че иска да достигне максимума, който може да покаже и да се откаже от състезателна дейност.
Виж целия пост
# 133
Нашите деца също са активни спортисти,  без да се стремят към професионален спорт. До 8-9 години опитваха различни спортове, после се ограничиха до плуване и хандбал, като на 11г. се концентрираха окончателно в хандбала. Не сме влияели на решенията им, но ги обсъждахме заедно, директно и открито. Пред най-малкото ни дете предстои в момента решението да избере между двата спорта, до края на учебната година трябва да е избрала. Много е добра и в двете и ще е драма.  
Правят по 3-4 тренировки на седмица от по 90 минути,  по 1 до 2 официални мача на седмица и поне 3 турнира след края на сезона. Доста ни идва като организация и логистика, времето ни тече по залите.
Момчетата ни вече тренират самостоятелно групите на  6-8 годишните деца в клуба,  справят се. Големият минава поетапно обучения за треньорски лицензи, вероятно и малкият ще почне с това. Не съм против. Дава им потенциална възможност за допълнителен доход , докато студентстват например, пък и им харесва много работата с деца.
Виж целия пост
# 134
Благодаря на всички, които споделиха мнение и личен опит във връзка с моята дилема! Много ми помогнахте да преценя как да постъпя, предвид това, че наистина спортът съвсем до скоро беше много важна част от живота на сина ми. Той се  съгласи  да разговаря с нас и с треньора си преди да вземе каквото и да е решение, обясних му, че не е добре да действа прибързано и емоционално, защото би могъл да сгреши в преценката си, за което впоследствие да съжалява.
Ами това е за сега. Но като цяло ми изглежда по-спокоен. А и аз така 😀
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия