?Въпроси всякакви за СО?2019

А на мен ми се вижда обидно, към самата мен, да ходя да се разправям с любовницата или с мъжа й. То и какво ще кажа? Ти знаеш ли, твоята жена спи с моя мъж...или пък: как може да си такава пача да спиш с мъжа ми? Дори не си го представям.

Мария, ти просто нямаш въображение явно да си представиш нещо друго освен стандартните ситуации. Представяш си как мъжът има любовница, а разярената съпруга отива да я оскубе. Е, невинаги е така.

За мен беше много полезно да се видя веднъж с другата жена, защото на карта ми беше заложен целия живот занапред - три деца и общ дом и общ бизнес с бившия ми мъж. Той лъжеше постоянно как с нея нямат нищо общо, само пият чай и подобни глупости. Нашето семейство си било супер. В един момент дори си беше все у дома, за да закрепва положението, та аз таях някакви надежди, че може да се размине. Вкл. бившият твърдеше, че тя е тежко болна и той едва ли не й помага в последните й дни (аз пък се вързах и й съчувствах). Жива и здрава си е жената де, да не си помислите, че е вярно Когато се видях с нея, тя също наговори глупостите, че са само приятели, но каза и още няколко хита, от които си извадих правилните изводи. Разделих се и се разведох. Ако не бях говорила с нея, можеше да изгубя още половин или една година в напразни усилия да се мъчим всички.

Унизена не съм се чувствала никога, нито виновна от това, което съм направила. Истината е добре да се узнае, а не всички мъже си признават. Моят бивш и след развода се ожалва, че няма нищо, ако го питаш и досега само пият чай. Чакам да им се роди бебе някой ден, да видя как ще го представят пред света, че се е появило

Вие може да не се чувствате унизени, та ако ще и бой в калта да направите. Аз не бих си изяснявала отношенията с партньора с още една камара народ. Че и любовниците с какъв акъл ходят и те да се обясняват... Ако съм любовница ще пратя въпросната дама са се оправя с мъжа си и да не ме занимава със семейните им истории.

Бианка, твоя пример не е нищо от това което изброих. Едно е да проведеш нормален разговор за да си изясниш положението, а на другата крайност е вече да знаеш и да отмъщаваш, топиш, заплашваш, че ще кажеш на мъжа ѝ, да се молиш тя да прекрати връзката, защото с мъжа ти си неспособна да се справиш и т.н. В другата крайност, според мен всичко е унижение и не за любовницата

Ако мъжът ти отрича и се кълне, че няма ама никаква любовница? Пак ли ще си живееш с него и ще седиш достойно да се случва нещо зад гърба ти? Когато човек е готов на драстични промени, по-добре да провери ид а действа.

Обаче отстрани всеки си представя, че мъжът е "изловен" и всичко е ясно. При мен например не беше. Бившият не искаше да се развежда и можеха да ме мотаят още доста време, защото нищо иситнски видимо нямаше.

 Ако бях по-серт като характер, можеха и да видят звезди посред бял ден, ама на - имаха късмет хората Оставих ги веднага на мира и не съм пречила изобщо.

Авторката каза, че е била сигурна и казала на мъжа си да престане да отрича, защото ще му покаже какво е намерила. Явно е било недвусмислено.
Затова казах, че е различно когато си сигурен и когато още се убеждаваш в едната или другата теза. Заплашваш, разправяш се, отмъщаваш или се молиш, когато си сигурен. Когато проверяваш - водиш разговори. В разговор няма как да има нещо унизително

Да имаш идеята, че можеш да откажеш един човек да се вижда с друг е безумна. Хващаш себе си и действа според както ти идва отвътре. Но ситуациите, уж еднаква, всъщност са все различни, хората - също.

Спомням си някакъв реален случай, в който разярена съпруга беше заляла с киселина любовницата на мъжа си - още ученичка... Просто не мога да си представя до каква степен е била откачила тази жена, за да го извърши. А после и да съжаляваш, вече има ужасни последствия. Затова е по-здравословно да се оттеглиш бързо от подобни триъгълници по принцип.

Чувството за вина идва от потиснат гняв.Затова по-добре да каже авторката, да излее гнева си, ако така и идва отвътре, за да не се товари с излишна вина, която е предизвикана от чужда грешка.

И докато двете се дърпат за косите, той вече ще си е намерил нова любовница.

Баш

Бианка, ясно е, че ще бягаш от триъгълниците. Затова повечето ѝ казаха, че казването на мъжа ѝ или да очаква любовницата да се съобразява да не я засича, е безсмислено. Тя е взела обратното решение - да остане с мъжа си. Няма лошо щом така е преценила, но пак действия с/у любовница или семейството ѝ са безсмислени. Ако ще има разговори или действия, то те трябва да са насочени към мъжа ѝ.

Бианка, постът ми (и особено питането!) въобще, ама въобще не е насочен към авторката, а към Усмихни ми се. Не го приемай толкова буквално. Отговарям на нейния въпрос "що за семейство е това на любовницата"? Ами такова, каквото е и на авторката, на мен и на много други. Чак се държи сметка защо мъжът на другата отсъства и е оставил жена си "без контрол". Само дадох пример, че както тя напада семейството на другата, така и това на изневеряващия може да бъде "охулено", само да има желание човек. Пак уточнявам, не беше лично към съфорумката, споделила проблема си.
Не защитавам любовницата и не одобрявам разните му там триъгълници и други фигури. Но винаги съм смятала, че вина има този, който изневерява, а не любовникът/любовницата. Ако на мен мъж ми предложи да правим секс и се съглася, той ли е виновен или аз, че съм се съгласила? Решението да приема или откажа е само и единствено мое. Иначе я разбирам авторката,  нормално е да поиска и другата да я боли, човешко е. Поне в началото, когато човек е кълбо от нерви и неподозирани емоции. Но в крайна сметка главният виновник е твоят човек, той те е предал.

Значи. Не ви се е случвало, затова не разбирате. И за n-ти път казвам - няма нужда от разправии. Трябва ли да го напиша с главни букви? Аз лично не съм разменила и дума с онази. Копнах чатовете и ги пуснах на мъжа й. С него също не съм разменила и дума. Ами постигнах точно каквото исках. Мъжът й я натири. Не прокопса и с любовника си. Нека малко разбере как е и от другия край на тоягата. И в отговор на Мария - на мен лично ми помогна това, че изпитах душевно удовлетворение. Наречете ме лоша, наречете ме селянка, унизена отмъстителка, каквато щете, но тогава бях бясна, наранена и това ми помогна малко от малко да се успокоя. Да, знам, няма логика, но е факт.

И хич не ми пука, нито тогава ми е пукало, че хората знаят, че мъжът ми ми бил кръшнал. Не робувам на хорското мнение и не ми дреме, че някой си знаел. Който го е еня какво мислят хората нека си мълчи и да се свива. За чий трябва да им пазя името на двамата прелюбодейци? Те са виновни, не аз. Предпочетох гадорията да излезе наяве.

В моя случай имах полза от всичко това. Не само тогава, но и към днешна дата. Така че приемете, че хората и ситуациите са различни. А една жена за да се почувства унизена не е само от това, което тя прави/казва, а и от отношението на околните към нея. Защото в много случаи се сочи с пръст жената, на която мъжът е изневерил, един вид местен сеир, а въпросния мъж видите ли бил ега ти вървежния. Не е вървежен, няма да кажа какъв е щото не искам бан.

Не знам дали сте още на тази тема, чета преди два дни. Но да питам - какво стана? Много ми е забавно като чета.

Не знам дали бих казала или не. По описания от Хайчето начин, ако му имам онлайн контакти на човека, вероятно бих казала. Ако ще се наложи да го търся, издирвам и т.н. затруднения за мен, ц.
Защо - ами защото ще забърза разясняването и приключването на ситуацията.

Дали може и не може да му прости, повярвайте ми, тя още не знае. Нито пък някой знае дали е еднократно или не. Това са процеси, които отнемат много време. Тук проблемът са лъжите и доверието всъщност.

В моето семейство също има лъжи, криене на информация. По отношение на пари е в нашия случай, но аз никога не съм си затваряла очите, говорила съм, т.е. опитвала съм да говоря, неуспешно. Ако човекът не е склонен да се довери, да се разкрие, да се отпусне пред теб, да има пълна прозрачност, няма и как да има отношения и занапред, защото недоверие и подозрение винаги ще има. И изневяра имаше от моя страна, вероятно и от негова, нямам доказателства, само някакви бегли подозрения, но не съм и ровила дълбоко, защото това не е важно. Аз си знам, че отношенията ни са били на ръба, а не се залъгвам, че всичко е ОК.
Търси там разковничето, как толкова много време ти не си забелязала, че мъжът ти не е щастлив  с теб! Писахме го и в друга тема преди месеци. По някаква причина ти не си го отбелязвала сериозно този човек като фактор в живота си. В кариера ли си фиксирана силно?

Аз лично за себе си си дадох сметка в кое е било вниманието ми през тези години и кои са били факторите за да си затварям очите. Децата бяха малки, нямах нерви и с него да се занимавам. Не и на дълбоко ниво, сближаване, разбиране, внимание съм му обръщала, време сме прекарвали заедно, но повърхностно някак. Това си има своите последици.

Аз също не виждам смисъл да се занимава със съпруга на любовницата  , но в момента е в деликатна и болезнена ситуация,  та ако по някакъв начин ще се почувства да го уведоми ,само да прецени докъде може да стигне .
Не мисля, че трябва да се изнася от жилището , защо да си създава допълнителни затруднения,  а на него да му осигури условия за улесняване на връзката му. Според мен е по -разумно да си гледа децата на спокойствие и той да се съобразява с нейното присъствие,  всички тези препоръки важат единствено, ако авторката ги приема поне за приемливи.  Дано скоро се успокоиш.

Точно така е.