Здравейте мили хора,
Четейки темата за червените лампи, реших да споделя и аз моите терзания и да получа мнения и съвети от хора попадали в подобна ситуация. Накратко - с мъжа ми нямаме брак, заедно сме от 3 години и имаме дете на две. Заживяхме заедно когато забременях ( желано и планирано). Сега, почти три години след това искам да се разделим. Толкова обида и унижение понесох, а смелост още не събирам. Причините да искам раздяла са следните:
-Той постоянно чати с други жени, много и различни- студентки, чужденки, женени, свободни.
- След раждането на бебето се превърнах в мебел. Никакво отношение, внимание, дори не ме е питал как съм. Когато исках малко внимание, нежност получавах отговор - сега бебето е важно, ти и аз не сме, гледай него, мен ме остави. Премести се в др.стая и така, без секс без ласка не ме е докосвал с месеци. Това пренебрежение ме уби. Междувременно чатовете не спираха. Натъквах се на интересни кореспонденции с различни жени. Имаше такива, които искаха да се видят, на други пишеше, че се оженил заради детето. Постоянно праща целувки, сърца, флиртува с жени във вайбър, месниджър и т.н. Има няколко профила във фейсбук, но аз не съм сред приятелите му, той не допуска, явно е че се крие
- Майка му ме намрази ,защото исках да гостувам на майка си докато мъжът ми беше в чужбина(бях бременна в 8 месец) тя не искала да стои сама. От тогава винаги е против мен, обижда ме, обсъжда ме с други техни роднини, държи се надменно с моите близки. Когато мъжът ми ми помага тя се ядосва и го нарича прислужник. Като резултат вече не прави нищо в къщи.Чувала съм да му говори против мен и моите близки. Псувала ме е.
Когато изразих негодувание от ситуацията станах простачка, мухла, неблагодарница. Не съм важна за него, само детето е важно. Същото чувам и от него докато се караме.
Един ден ,след като видях съобщение във вайбър от 20 год.девойка-да се видим замалко, че утре си заминавам, не издържах. Скарахме се, преди това открих опаковка от презерватив в колата, намирах в дрехите му хапчета и прахчета от тези стимулиращи ерекцията. Прибрах се при майка ми. Последваха едни глупави обяснения, но не призна нищо. Даже бях обявена за луда, да ходя да се лекувам, въобразявам си всичко, внушавам си разни глупости и т.н
Някак си ме убеди да се върна, реших да направя компромис заради малката. Но познайте- старата песен, пак чатове , пак обиди от майка му, никаква промяна.
Сега след като свърши майчинството ми, започнах работа на старото място. С детето сме при майка ми, на 50 км от тях. Не позволих да ме убедят да напусна.Чувствам се спокойна. И съм на кръстопът. В почивните дни се прибираме при него. От един месец работя, а той започна да се държи добре, да се интересува от мен, да бъде мил, да иска секс ???( преди това секса беше мираж). Подозирам, че това е само временно за да ми замаже очите и сама да поискам да се върна.
Има много още, ако някой иска подробности ще споделя. Мисля, че не са нормални отношенията ни. Мисля, че нямаме път напред заедно, вече не го обичам, освен детето нищо друго не ни свързва. Вие какво бихте ме посъветвали, да дам ли шанс още веднъж. Много съм объркана, сигурно и поста ми е толкова объркан. Благодаря, че ме изчетохте.
Виж целия пост
Четейки темата за червените лампи, реших да споделя и аз моите терзания и да получа мнения и съвети от хора попадали в подобна ситуация. Накратко - с мъжа ми нямаме брак, заедно сме от 3 години и имаме дете на две. Заживяхме заедно когато забременях ( желано и планирано). Сега, почти три години след това искам да се разделим. Толкова обида и унижение понесох, а смелост още не събирам. Причините да искам раздяла са следните:
-Той постоянно чати с други жени, много и различни- студентки, чужденки, женени, свободни.
- След раждането на бебето се превърнах в мебел. Никакво отношение, внимание, дори не ме е питал как съм. Когато исках малко внимание, нежност получавах отговор - сега бебето е важно, ти и аз не сме, гледай него, мен ме остави. Премести се в др.стая и така, без секс без ласка не ме е докосвал с месеци. Това пренебрежение ме уби. Междувременно чатовете не спираха. Натъквах се на интересни кореспонденции с различни жени. Имаше такива, които искаха да се видят, на други пишеше, че се оженил заради детето. Постоянно праща целувки, сърца, флиртува с жени във вайбър, месниджър и т.н. Има няколко профила във фейсбук, но аз не съм сред приятелите му, той не допуска, явно е че се крие
- Майка му ме намрази ,защото исках да гостувам на майка си докато мъжът ми беше в чужбина(бях бременна в 8 месец) тя не искала да стои сама. От тогава винаги е против мен, обижда ме, обсъжда ме с други техни роднини, държи се надменно с моите близки. Когато мъжът ми ми помага тя се ядосва и го нарича прислужник. Като резултат вече не прави нищо в къщи.Чувала съм да му говори против мен и моите близки. Псувала ме е.
Когато изразих негодувание от ситуацията станах простачка, мухла, неблагодарница. Не съм важна за него, само детето е важно. Същото чувам и от него докато се караме.
Един ден ,след като видях съобщение във вайбър от 20 год.девойка-да се видим замалко, че утре си заминавам, не издържах. Скарахме се, преди това открих опаковка от презерватив в колата, намирах в дрехите му хапчета и прахчета от тези стимулиращи ерекцията. Прибрах се при майка ми. Последваха едни глупави обяснения, но не призна нищо. Даже бях обявена за луда, да ходя да се лекувам, въобразявам си всичко, внушавам си разни глупости и т.н
Някак си ме убеди да се върна, реших да направя компромис заради малката. Но познайте- старата песен, пак чатове , пак обиди от майка му, никаква промяна.
Сега след като свърши майчинството ми, започнах работа на старото място. С детето сме при майка ми, на 50 км от тях. Не позволих да ме убедят да напусна.Чувствам се спокойна. И съм на кръстопът. В почивните дни се прибираме при него. От един месец работя, а той започна да се държи добре, да се интересува от мен, да бъде мил, да иска секс ???( преди това секса беше мираж). Подозирам, че това е само временно за да ми замаже очите и сама да поискам да се върна.
Има много още, ако някой иска подробности ще споделя. Мисля, че не са нормални отношенията ни. Мисля, че нямаме път напред заедно, вече не го обичам, освен детето нищо друго не ни свързва. Вие какво бихте ме посъветвали, да дам ли шанс още веднъж. Много съм объркана, сигурно и поста ми е толкова объркан. Благодаря, че ме изчетохте.
". Цената да се разбере, че "бебенцето" не е аксесоар е висока. Иначе от тук нататък е ясно, че няма смисъл да си губиш времето с тоя мамин льольо. Кажи му да си намери друга без мозък и себеуважение, която майка му да псува. Или искаш детето да расте и попива от този интелект и култура, докато те запсува и то? 
