За раздялата, катарзисът и вторите шансове

Късате, хвърляте и продължавате напред. Ще срещнете друг човек, в който ще се влюбите още по-силно.

Благодаря за това мнение,

Тъй като сте ми вече посестрими, излях си всичко, съвзехте ме, ще ви споделя събитията от последните дни, които ми дадоха нова (потвърждаваща) светлина в ситуацията.
Тъй като с господина имахме среща в неделя, която аз поисках още миналата събота, аз реших да се появя за едно бързо кафе за да го видя и да усетя какво изобщо чувствам аз към него след нелепата и гадна ситуация на неизвестност, в която ме постави. Той дойде на време, беше кисел, дистанциран, стоеше с кръстосани ръце и избягваше погледа ми. Говорихме за общи неща, ежедневни, аз не показах емоции, но бях излючително любезна и приветлива. Той вмъкна в разговора, че ако не успее да се справи с проблемите, които има в работата си, планира да се върне в Чехия, където е израснал и живял (абсолютно сигурна съм, че не го обмисля и го каза, за да ми види реакцията), а аз отвърнах, че вероятно е прав все пак и това е един добър вариант. След това кратко рандеву, аз си извадих портфейла и възнамерявах аз да платя сметката, след което всеки да си хваща пътя. Това го сепна и сякаш го събуди. Пита за къде съм се разбързала. Аз отвърнах, че си е изпил кафето, но той каза, че му се пиело още едно и побърза да си поръча. Тогава вече се обърна към мен, погледна ме в очите и повдигна въпроса за нас. Аз спокойно отвърнах, че моите грешки съм ги осъзнала, но не съм изневерила, предала, не съм постъпила толкова чудовищно (намекнах, че фитила ми е бил пален лично от него, за да се стига до там). Съжалила съм и съм поискала шанс, но вече съм готова да приема всяко негово решение като зрял човек. Бях обрана и не показах емоции. Последва дълга пледоария как моето поведение е довело до пропаст, която в момента се чудел как да прескочи, ама времето ще покажело какво ще стане. На няколко пъти се изтърваше с фрази като :"Трябва да се научиш..", или нещо, което трябва да направя, а не трябвало е да направя. Изтърва се, че знае, че каквото да правя, където и да отида, с който и да се срещна, знае, че аз ще мисля само за него. Завърших разговора с няколко непринудени шеги, след което си тръгнахме и аз тръгнах към колата си, но той ме спря и каза и ме помоли да го придружа до магазина, да си напазарувал (магазина беше точно отсреща), което съвсем ме убеди, че не бърза да се отърве от компанията ми и цялата тази работа е една добре премерена постановка, че не му е жал какво преживявам, а умишлено ме мъчи, че дори да има съмнения, ако ме обичаше нямаше да ми причинява това.
Пожелах лек ден и си тръгнах.
Та така де, като съм започнала да споделям...реших да се запиша на плуване, защото това е единственото, което ме успокоява. Искам да започна да се виждам с приятели, да съм сред хора, които държат на мен и не искат да ми извиват емоционално ръцете. Хора, с които се чувствам добре.
След описаното по-горе, към този човек, дори Великото време да отсъди, че може да ме приеме отново в живота си, аз приключих в сърцето си. Животът е прекалено кратък за изкуствено създадени драми, мисля, че след всичко, което разказах, ще ме разберете. Сърцето ми не е играчка, не съм кукла, която да прибереш в чекмеджето и да извадиш пак. Не знам какви са му намеренията към мен, но няма да допусна да ги постигне.

Правилно си усетила, че се възползва по доста неприятен начин от чувствата ти. Желая ти радост в новите начинания и спокойна, подкрепяща среда.

Този човек звучи като много объркан и едновременно с това манипулиращ егоцентрик. През цялото време само за него и за него сте говорили и как няма да можеш да живееш без него.
Трябвало е да му пожелаеш много късмет в Чехия.

Дано наистина мислиш това, което пишеш. Но с него си се държала така, сякаш оставяш вратата отворена. Трябвало е да му кажеш не, че ще приемеш всяко негово решение, а че приемаш решението му.
Аз смятам, че ти много скоро ще срещнеш истинската любов. Но не забраваяй- трябва да усетиш любовта му със сърцето си и да не останат никакви съмнения за мозъка.

Възможно е, но вътрешно в себе си съм убедена.
Дори да не срещна нова любов, не мога да позволя това да се повтори. Няма да оставя съдбата си в ръцете на времето, това означава да се нося като скъсана джапанка по течението и да чакам неопределен период, в който той може и да се върне при мен, а може би не. Нещо повече, не смятам, че която и да е било жена заслужава да бъде мотана и разигравана да седи и да се чуди, да разчита смесени сигнали.

Алелуя!
Това е най-важната част. Иначе може да се срещаш с хиляди хора, да правиш секс с друг и пак да се чувстваш вързана и зависима.
Недей да го намразваш, просто го игнорирай и повече не слушай лекции за пропасти и т.н. Да си прескача сам (което страшно ме съмнява, но както и да е)

Изобщо няма да се чувстваш вързан за него и зависима, напротив, ще ти отнеме малко време и ще се отърсиш, а когато се появи другия човек, този ще останв като неприятен спомен. Явно той продължава да се опитва да те мнипулира, а ако случайно се поддадеш и върнеш при него, нещата много бързо ще се върнат в стария ритъм, когато усети, че си негова. Ти ще си страдаш и ще си пишеш в бг мама, а той ще се наслаждава на триумфа си. Моля те недей го допуска.

Няма. И не ми трябва време, за да разбера дали искам, или не.

Деница изстрадала си точните изводи. Радвам се, че типичните женски колебания и фантазии не те задържат в тази връзка. Цени независимостта на мислите и емоциите си и търси човека, съотвестващ на твоята личност. Често посланията или отношенията, които даваме не са разбирани или отразени. Някои хора не осъзнават, не искат или не могат. Има нива на емоционална интелигентност и качества. Не очаквай нов мъж да ти заличи спомените или да те промени кардинално. Това е лична голгота, борба и развитие. Рискуваш наранена да попаднеш на още по - вреден  манипулатор и подмолен характер.

Аз пък съм сигурна , че този ще търси контакт ако не сега , след седмица, месец, но ще потърси. Ще се появявя ей така от нищото и ще се опитва да си вземе дозата внимание и уверение, че още е твоята голяма , желана и пламенна любов.

Мда, нищо чудно.
И мен един подобен ме беше питал след нам си колко време в неизвестност: "И как се чувстваш сега? Без мен?"

Ами, Чудесно, рекох. Ама така си и беше.

Със сигурност, като види, че тя го е отписала, ще почне да я търси. Въпросът е да не поддаваш. Моят последният преди няколко дни беше пращал наши общи снимки на моя приятелка. 😁 Явно да подсети за себе си, защото знае, че тя ще ми каже.

Не, няма да се поддам.
Аз страдам, преживявам, може би дори по-бурно от останалите, но при мен краят е край и нямам нужда от време, от мислене и медитации. В момента ми е прясно, още ми е кривичко, но отмина периода на сълзи и отшелничество. За това изпитах нуждата да говоря, да разкажа, да търся съвет от приятелите ми, от вас, исках съвети и безпристрастни мнения, защото вътре в ситуацията, аз не я виждах трезво. Когато се отърсих от емоциите и си влях малко здрав разум честно казано ми дожаля за себе си, че се поддавам на това.
Видях се отстрани хленчеща, молеща за внимание, запитах се как ли би реагирал баща ми, който отдавна не е сред живите, да ме види в такава ситуация-без грам достойнство и молеща за трохи любов.
Аз лично не се харесах така. Именно това ме обърна.
Вярвам, че е за мое добро!

Не преживяваш по-бурно, така ти се струва, на всеки му се струва така.

Това са повърхностни, елементарни и нещастни мъже (има и много такива жени). Неспособни са да обичат нито себе си, нито друг човек... поне докато не си научат техните уроци. Ние пък несъзнателно сме привлечени от тях за да научим нашите. Крайната цел е да се научим всички да даваме и приемаме любов, осъзнавайки, че сме свързани- като всичко във Вселената.